Article_top

В словото си пред двете камари на парламента, губернатори, министри и други представители на управляващата класа в Русия Владимир Путин обяви конституционна реформа. Някои юристи като Елена Лукянова вече я нарекоха дори конституционен преврат.

Малцина се съмняват, че ще бъдат приети всички предложения на сегашния президент. При все че според него самия предстои някакво гласуване (не и референдум, както се разбра), чрез което да бъдат утвърдени от гражданите на страната.

"Конституционната реформа" на практика ще унищожи, например, остатъците от независимост на Върховния и на Конституционния съд, защото Съветът на Федерацията ще може да уволнява техните членове. Самата горна камара на парламента пък ще одобрява кандидатурите за силови шефове, предложени от президента. А Държавната дума всъщност ще формира правителството. И в Конституцията ще бъде вписан нов орган - Държавен съвет - с неопределени засега пълномощия.

След като бе обявена фактическа промяна в държавното устройство на Русия, която да я превърне в парламентарно-президентска република, министър-председателят Дмитрий Медведев стремително подаде оставка. Някои дори предположиха, че едва ли не в знак на протест. Колегите му уж дори не го очаквали.

Впрочем вече бившият премиер тутакси получи ново назначение: да ръководи всички силови шефове в Съвета за сигурност на Руската федерация, чийто председател е президентът, а секретар - Николай Патрушев. Медведев ще замества там председателя, т. е. директно Путин. Длъжността се въвежда за пръв път и това също изисква законодателни промени.

В анонимни канали в Телеграм веднага се заговори, че след президентските избори (когато и да бъдат насрочени оттук нататък) и промените в Конституцията Медведев ще стане де факто вицепрезидент.

Кой ще е президентът - остава неясно.

Щом Путин огласи посланието, плъзнаха слухове, че той децентрализира властта, защото смята да се оттегли от висшия пост и да оглави, например, едновременно Съвета за сигурност (който и днес може по закон да контролира цялата изпълнителна власт) и Държавния съвет, чиито конституционни правомощия тепърва ще бъдат определени. При това положение президент ще стане някакъв условен приемник; мнозина предричат днес, че това със сигурност няма да е Медведев.

Любопитно е, че все още никой не вижда в оставката на кабинета опит на Кремъл да стовари върху непопулярните министри вината за всички негативи от последните години. Защото от 2018 г., особено след вдигането на пенсионната възраст, анализаторите редовно прогнозираха, че Владимир Путин ще изхвърли премиера и помощниците му като баласт, вземе ли твърде силно да спада собственият му рейтинг. С други думи, че оставка може да има само под принуда и под натиск на общественото мнение, което Путин уж би пожелал да успокои.

Излезе, че Кремъл май няма и защо "да се оправдава" с правителството. Медведев подаде оставка съвсем не заради непопулярната социално-икономическа политика. Затова пък, напротив, го отърваха от бремето да отговаря за социалната сфера и му повериха националната сигурност и отбраната. Съвсем различна сфера, в която Медведев на теория може лесно пак да натрупа точки, бранейки руския суверенитет от чуждестранни зложелатели, които според кремълската пропаганда само изчакват сгода да разкъсат Русия на парчета.

А няма пречка Дмитрий Медведев неформално да контролира министерския кабинет и от новия си пост.

Впрочем сега има шанс да бъдат насрочени и предсрочни избори. С голяма вероятност още през 2020 г., както заяви още преди Нова година лидерът на руската компартия Генадий Зюганов. Може би само парламентарни, каквито се очакваха през 2021 г., а може би успоредно с тях и президентски, каквито трябваше да има през 2024-а.

Кремъл повтаряше от години колко е важно да се раздалечат във времето парламентарният и президентският вот в името на стабилността в страната. Но днес, когато най-важно е да се осъществи "преходът на властта" и да се промени конституционната властова система в Русия, без да протестират населението и политическите елити, всички подобни стратегически цели може да бъдат забравени.

Общо взето, политическите изненади най-вероятно още не са свършили. Владимир Путин предложи за нов премиер Михаил Мишустин, шефа на Федералната данъчна служба. Каквото и да се говори за защита на социално слабите и обещанието да не се пипат данъците, от него явно ще чакаме именно фискални нововъведения, и то едва ли в по-добра за тях посока.

Затова гражданите, от които не зависи кой знае какво в планирания от Кремъл "конституционен спектакъл", трябва да се готвят за следващото действие и да си пазят нервите.

БТА

 

В словото си пред двете камари на парламента, губернатори, министри и други представители на управляващата класа в Русия Владимир Путин обяви конституционна реформа. Някои юристи като Елена Лукянова вече я нарекоха дори конституционен преврат.

Малцина се съмняват, че ще бъдат приети всички предложения на сегашния президент. При все че според него самия предстои някакво гласуване (не и референдум, както се разбра), чрез което да бъдат утвърдени от гражданите на страната.

"Конституционната реформа" на практика ще унищожи, например, остатъците от независимост на Върховния и на Конституционния съд, защото Съветът на Федерацията ще може да уволнява техните членове. Самата горна камара на парламента пък ще одобрява кандидатурите за силови шефове, предложени от президента. А Държавната дума всъщност ще формира правителството. И в Конституцията ще бъде вписан нов орган - Държавен съвет - с неопределени засега пълномощия.

След като бе обявена фактическа промяна в държавното устройство на Русия, която да я превърне в парламентарно-президентска република, министър-председателят Дмитрий Медведев стремително подаде оставка. Някои дори предположиха, че едва ли не в знак на протест. Колегите му уж дори не го очаквали.

Впрочем вече бившият премиер тутакси получи ново назначение: да ръководи всички силови шефове в Съвета за сигурност на Руската федерация, чийто председател е президентът, а секретар - Николай Патрушев. Медведев ще замества там председателя, т. е. директно Путин. Длъжността се въвежда за пръв път и това също изисква законодателни промени.

В анонимни канали в Телеграм веднага се заговори, че след президентските избори (когато и да бъдат насрочени оттук нататък) и промените в Конституцията Медведев ще стане де факто вицепрезидент.

Кой ще е президентът - остава неясно.

Щом Путин огласи посланието, плъзнаха слухове, че той децентрализира властта, защото смята да се оттегли от висшия пост и да оглави, например, едновременно Съвета за сигурност (който и днес може по закон да контролира цялата изпълнителна власт) и Държавния съвет, чиито конституционни правомощия тепърва ще бъдат определени. При това положение президент ще стане някакъв условен приемник; мнозина предричат днес, че това със сигурност няма да е Медведев.

Любопитно е, че все още никой не вижда в оставката на кабинета опит на Кремъл да стовари върху непопулярните министри вината за всички негативи от последните години. Защото от 2018 г., особено след вдигането на пенсионната възраст, анализаторите редовно прогнозираха, че Владимир Путин ще изхвърли премиера и помощниците му като баласт, вземе ли твърде силно да спада собственият му рейтинг. С други думи, че оставка може да има само под принуда и под натиск на общественото мнение, което Путин уж би пожелал да успокои.

Излезе, че Кремъл май няма и защо "да се оправдава" с правителството. Медведев подаде оставка съвсем не заради непопулярната социално-икономическа политика. Затова пък, напротив, го отърваха от бремето да отговаря за социалната сфера и му повериха националната сигурност и отбраната. Съвсем различна сфера, в която Медведев на теория може лесно пак да натрупа точки, бранейки руския суверенитет от чуждестранни зложелатели, които според кремълската пропаганда само изчакват сгода да разкъсат Русия на парчета.

А няма пречка Дмитрий Медведев неформално да контролира министерския кабинет и от новия си пост.

Впрочем сега има шанс да бъдат насрочени и предсрочни избори. С голяма вероятност още през 2020 г., както заяви още преди Нова година лидерът на руската компартия Генадий Зюганов. Може би само парламентарни, каквито се очакваха през 2021 г., а може би успоредно с тях и президентски, каквито трябваше да има през 2024-а.

Кремъл повтаряше от години колко е важно да се раздалечат във времето парламентарният и президентският вот в името на стабилността в страната. Но днес, когато най-важно е да се осъществи "преходът на властта" и да се промени конституционната властова система в Русия, без да протестират населението и политическите елити, всички подобни стратегически цели може да бъдат забравени.

Общо взето, политическите изненади най-вероятно още не са свършили. Владимир Путин предложи за нов премиер Михаил Мишустин, шефа на Федералната данъчна служба. Каквото и да се говори за защита на социално слабите и обещанието да не се пипат данъците, от него явно ще чакаме именно фискални нововъведения, и то едва ли в по-добра за тях посока.

Затова гражданите, от които не зависи кой знае какво в планирания от Кремъл "конституционен спектакъл", трябва да се готвят за следващото действие и да си пазят нервите.

БТА

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Цирк

Цирка на Ботокса е безинтересен , а всъщност да прави каквото си иска , той и до сега това правеше и до къде докара руснаците , до почти пълно разорение , загубени спестявания , загубена стойност на имущество , останала му е само утехата в Бояришника .....
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

А може би Путин умува над идеята

да възкреси царизма.

Тогава Русия автоматично ще предяви искане за нови анексии.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?