Article_top

„Паразит“ стана първата южнокорейска продукция, номинирана за „Оскар“ за най-добър филм. Заглавието се радва на завидно одобрение – 96/100 точки в специализирания сайт „Метакритик“ и 8,6 зрителски рейтинг в IMDb, съставен на базата на фестивалната публика, която го е гледала досега (близо 200 хил. души). Защо – скоро ще разберем и у нас, филмът ще бъде част от програмата на 24-тото издание на „София филм фест“ през март.

Признанието от Американската филмова академия не е първият успех за историята, разказана от режисьора Понг Джун Хо – победния си марш продукцията започна в Кан, където се увенча със „Златна палма“, а по-късно взе и „Златен глобус“ за най-добра чуждестранна продукция. На 9 февруари „Паразит“ ще се бори за „Оскар“ в шест категории – най-добър филм, режисьор, оригинален сценарий, чуждестранен филм, дизайн и монтаж. Негови основни опоненти за най-добър филм са творби на големи имена в киното като Скорсезе, Тарантино, Тод Филипс… Малко по-рано, на 2 февруари, „Паразит“ очаква и награди „Бафта“ за най-добри филм, режисьор, оригинален сценарий и чуждоезичен филм.

„Паразит“ е разказ за пороците, породени от крайната бедност. Сюжетът представя различните светове на две семейства – Парк и Ким. Ким живеят бедно, бащата в семейството е безработен и без амбиции, двете деца на по двадесетина години – също. Живеят в апартамент-мазе, от чийто малък прозорец се открива гледка към мръсна улица, случва се някой квартален пияница да се облекчи върху единственият им източник на светлина. Синът Ги-У обаче получава шанс от съдбата – негов стар съученик му помага да започне добре платена работа като частен учител по английски език. Сестра му му изработва фалшива диплома и така Ги-У се озовава на прага на луксозната къща на семейство Парк. Новият учител много се харесва на детето на господин Парк и когато майката споменава, че по-малкият им син също се нуждае от учител, но по рисуване, Ги-У предлага за тази длъжност сестра си, без да разкрива тяхната връзка. За да издържат семейството си, братът и сестрата се държат като непознати и така успяват да заблудят семейство Парк. Но най-малкото дете в богаташката къща забелязва нещо, което убягва на родителите му – двамата учители миришат еднакво…

„Паразит“ получава 4 от 5 звезди от Питър Брадшоу в „Гардиън“:

„По-бедното семейство вижда себе си като в изкривено огледало, което с жестокост им показва колко са окаяни в сравнение с другото семейство и им разкрива богатствата, които биха могли да им принадлежат. Това е почти свръхестествена или научнофантастична история за настъплението на крадците на животи. „Паразит“ забива пипалата си в теб“.

В ревю, озаглавено „Паразит“: долните маси се надигат за отмъщение“, в „Ню Йорк Таймс“ Манола Дарджис отбелязва, че в този филм режисьорът Понг има добри идеи – „но великолепието на филма не е въпрос на неговата привидна етика или етос, а в това как поднася истината, често извратено и без грам склонност да се самоизтъква“:

„Понг акцентира върху грубата комедия, породена от неволите на семейство Ким, предизвиквайки смеха на зрителя. Например когато синът и дъщерята не могат да хванат Wi-Fi сигнал – семейството краде от интернета на съседите – намират го близо до тоалетната чиния.“

 

 

"Площад Славейков"

Ключови думи
 

„Паразит“ стана първата южнокорейска продукция, номинирана за „Оскар“ за най-добър филм. Заглавието се радва на завидно одобрение – 96/100 точки в специализирания сайт „Метакритик“ и 8,6 зрителски рейтинг в IMDb, съставен на базата на фестивалната публика, която го е гледала досега (близо 200 хил. души). Защо – скоро ще разберем и у нас, филмът ще бъде част от програмата на 24-тото издание на „София филм фест“ през март.

Признанието от Американската филмова академия не е първият успех за историята, разказана от режисьора Понг Джун Хо – победния си марш продукцията започна в Кан, където се увенча със „Златна палма“, а по-късно взе и „Златен глобус“ за най-добра чуждестранна продукция. На 9 февруари „Паразит“ ще се бори за „Оскар“ в шест категории – най-добър филм, режисьор, оригинален сценарий, чуждестранен филм, дизайн и монтаж. Негови основни опоненти за най-добър филм са творби на големи имена в киното като Скорсезе, Тарантино, Тод Филипс… Малко по-рано, на 2 февруари, „Паразит“ очаква и награди „Бафта“ за най-добри филм, режисьор, оригинален сценарий и чуждоезичен филм.

„Паразит“ е разказ за пороците, породени от крайната бедност. Сюжетът представя различните светове на две семейства – Парк и Ким. Ким живеят бедно, бащата в семейството е безработен и без амбиции, двете деца на по двадесетина години – също. Живеят в апартамент-мазе, от чийто малък прозорец се открива гледка към мръсна улица, случва се някой квартален пияница да се облекчи върху единственият им източник на светлина. Синът Ги-У обаче получава шанс от съдбата – негов стар съученик му помага да започне добре платена работа като частен учител по английски език. Сестра му му изработва фалшива диплома и така Ги-У се озовава на прага на луксозната къща на семейство Парк. Новият учител много се харесва на детето на господин Парк и когато майката споменава, че по-малкият им син също се нуждае от учител, но по рисуване, Ги-У предлага за тази длъжност сестра си, без да разкрива тяхната връзка. За да издържат семейството си, братът и сестрата се държат като непознати и така успяват да заблудят семейство Парк. Но най-малкото дете в богаташката къща забелязва нещо, което убягва на родителите му – двамата учители миришат еднакво…

„Паразит“ получава 4 от 5 звезди от Питър Брадшоу в „Гардиън“:

„По-бедното семейство вижда себе си като в изкривено огледало, което с жестокост им показва колко са окаяни в сравнение с другото семейство и им разкрива богатствата, които биха могли да им принадлежат. Това е почти свръхестествена или научнофантастична история за настъплението на крадците на животи. „Паразит“ забива пипалата си в теб“.

В ревю, озаглавено „Паразит“: долните маси се надигат за отмъщение“, в „Ню Йорк Таймс“ Манола Дарджис отбелязва, че в този филм режисьорът Понг има добри идеи – „но великолепието на филма не е въпрос на неговата привидна етика или етос, а в това как поднася истината, често извратено и без грам склонност да се самоизтъква“:

„Понг акцентира върху грубата комедия, породена от неволите на семейство Ким, предизвиквайки смеха на зрителя. Например когато синът и дъщерята не могат да хванат Wi-Fi сигнал – семейството краде от интернета на съседите – намират го близо до тоалетната чиния.“

 

 

"Площад Славейков"

Коментари

Докато корейците се научиха да правят филми,

спонсорираните от държавата български "творци" могат единствено да бълват халтура.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?