Article_top

Перник остана без вода. Ще кажете, недакърно е правителството, затова. Не мога да се съглася с тия констатации. По-кадърно, умно, даже хитро правителство от това, в което сме попаднали, не сме имали. Бай Тошо бил хитрец и всички го обичали? Ако това беше вярно, нямаше да пазят границите с автомати, скъпи сънародници. Комунистите крадат още повече от сегашните? Това съревнование наистина е много оспорвано, но комунистите крадат-крадат няколко години, па ги изгоните. Виж, сегашната власт каквото и да прави, всичко е наред. Избираме си я отново и отново, а не е да кажеш, че затворите са пълни с дисиденти,  улиците с танкове, а по границите има бодлива тел... Съвсем доброволно сме попаднали в пле... пардон в това управление и не смятаме да излизаме от него.

Аз съм сигурна, че дори вече започнахме да затрудняваме господа управляващите и че дори и те не знаят какво още да измислят, което народът въпреки всичко няма да приеме безропотно и дори с благодарност. Представям си какъв брейнсторминг пада на съвещанията на Министерски съвет. Почесва се баш босът по брадата и сумти:

- Вече 10 години каним инвеститори с рекламата, че нашият народ е най-евтин. Инвеститори не идват, ма на народа му харесва да е евтин. Сринахме им пенсиите. Плащат си за здравеопазване и образование по два, че и по три пъти – явно и тайно. Крадохме от асфалта, крадохме от санирането, цел язовир им откраднахме и не, и не. Обичат ни. Нема отпуска, нема пенсия, нема барем малко в опозиция да постоим, да си отдъхнем. Аз от жена по-лесно съм се отървавал, отколкото от тоя народ, бе. Бий ме, обичам те е положението, ма и аз съм човек, и аз душа нося, то биеш, биеш, па се умориш, бе да го ..а, не издържам вече. – охка той, а министрите или поне тия, дето са министри в точно тоя момент, вадят по една носна кърпа и бършат очи, разчувствани от мъката на боса си.

- Бос, още може, не се предавай. Хубаво опразнихме язовира, дай сега да им назначим хореограф за министър на околната среда. И фолкпевица в напоителни системи. Е тогава вече ще ни изгонят – предлага един от тях. Босът се пооживява. Министърът, окуражен, продължава:

- И да опразним още един язовир. Ама на софиянци. Най-добре директно с тях да работим, щото то половин България вече са софиянци. Ако има начин да им спрем въздуха даже, а?

- Има, има – блесват искри на надежда в очите Му. Амбициозна министърка развълнувано се провиква:

- И аз имам идея. Да направим господин Каракачанов министър на спорта!

- Е, не, чак толкова не. Но може нещо на армията, на полицията... – замисля се босът. Министърката не се предава. – Да ги накараме да плащат на Пеевски. – Останалите я поглеждат като паднала от небето.

- Ние отдавна сме ги накарали да му плащат, а и не само на него – охлажда страстите Той.

- Не е вярно това – не се предава госпожата – знаете ли за охрана какви пари вървят, а? А човекът е баща, деца има, жени, къщи, фирми, пътища, летища, вестници... Грижи, грижи, трябва да му помогнем.

- Добре, НСО да мине на негово подчинение – съгласява се все пак босът.

- Може да арестуваме някого – предлага плахо друг.

- Ма арестуваме, бе, Петров, арестуваме. Каквото може по закон, че и отвъд... Всеки, който нещо се изрепчи и айде една година у предварителния. Или искаш да кажеш, че съм твърде мек, а? – разгневява се босът.

- Не, не, твърд сте и затова така ви обичат – смотолевя министърът и прошепва: - Ама може да арестуваме  и по други причини. Например да арестуваме умните. После и красивите.

- Чудесна идея – обажда се най-сетне и Каракачанов. – Да арестуваме слаботелесните. Всеки, който не може да омаа едно пълнено агне на обяд, да бъде прибран.

- Каракачанов, седни. – Каракачанов сяда. – Не, стани – променя мнението си Босът. Каракачанов става. Босът го поглежда: - Бе кво стърчиш тука, бе, я сядай – Каракачанов сяда, лицето му е обляно в пот, едва диша. – Не, не, я стани  - пак казва Босът, а Каракачанов само вие тихичко. – Оф, забравих какво исках да ти кажа. Критикуват ме, че много често съм си сменял мнението, ама аз не смятам, че е така. Я дОнеси по едно кафенце, че много ме умори тоя ден. И по-бързичко. – Каракачанов тръгва с бърза ситна стъпка към кафенето. – Аре и вие отивайте да работите. Че ми писнА и от вас. И до утре искам такива да сте ги свършИли, че да излезе целият народ по улиците и да ни свалят от власт най-сетне. Каквото и да им казват по телевизията – отсича Босът и излиза от сградата. Навън го чакат стотина репортерки.

- Господин премиер, господин премиер, много сте красив – крещят те в хор, а Босът уморено ги поглежда и се провиква:

- Ей, кокошки! – Сто репортерки прихват в благодарен смях. – Какво кудкудякате, бре – продължава Босът, а сред репортерките се разнася шепот: „Боже и колко е умен!“ Премиерът тръгва решително към лимузината, прегазвайки с мощното си тяло четири телевизионерки и младеж от радиото. Всички избухват в ръкопляскания. Той се качва  в колата си, а репортерките го изпращат с благодарност:

- Кудкудяк, кудкудяк! – Правителствената лимузина кара напряко през тротоара, цепи директно през халите и помита по пътя си още двайсетина граждани. Умирайки, те му благодарят.

- Тежка е царската корона, Пешко – обръща се той към шофьора си. – Глей ги, аз ги газя, те се радват. Явно ще трябва да върша тая работа още сто години – просълзява се Босът, а шофьорът Пешко само се прекръства: „Дано, дано!“

Ключови думи
 

Перник остана без вода. Ще кажете, недакърно е правителството, затова. Не мога да се съглася с тия констатации. По-кадърно, умно, даже хитро правителство от това, в което сме попаднали, не сме имали. Бай Тошо бил хитрец и всички го обичали? Ако това беше вярно, нямаше да пазят границите с автомати, скъпи сънародници. Комунистите крадат още повече от сегашните? Това съревнование наистина е много оспорвано, но комунистите крадат-крадат няколко години, па ги изгоните. Виж, сегашната власт каквото и да прави, всичко е наред. Избираме си я отново и отново, а не е да кажеш, че затворите са пълни с дисиденти,  улиците с танкове, а по границите има бодлива тел... Съвсем доброволно сме попаднали в пле... пардон в това управление и не смятаме да излизаме от него.

Аз съм сигурна, че дори вече започнахме да затрудняваме господа управляващите и че дори и те не знаят какво още да измислят, което народът въпреки всичко няма да приеме безропотно и дори с благодарност. Представям си какъв брейнсторминг пада на съвещанията на Министерски съвет. Почесва се баш босът по брадата и сумти:

- Вече 10 години каним инвеститори с рекламата, че нашият народ е най-евтин. Инвеститори не идват, ма на народа му харесва да е евтин. Сринахме им пенсиите. Плащат си за здравеопазване и образование по два, че и по три пъти – явно и тайно. Крадохме от асфалта, крадохме от санирането, цел язовир им откраднахме и не, и не. Обичат ни. Нема отпуска, нема пенсия, нема барем малко в опозиция да постоим, да си отдъхнем. Аз от жена по-лесно съм се отървавал, отколкото от тоя народ, бе. Бий ме, обичам те е положението, ма и аз съм човек, и аз душа нося, то биеш, биеш, па се умориш, бе да го ..а, не издържам вече. – охка той, а министрите или поне тия, дето са министри в точно тоя момент, вадят по една носна кърпа и бършат очи, разчувствани от мъката на боса си.

- Бос, още може, не се предавай. Хубаво опразнихме язовира, дай сега да им назначим хореограф за министър на околната среда. И фолкпевица в напоителни системи. Е тогава вече ще ни изгонят – предлага един от тях. Босът се пооживява. Министърът, окуражен, продължава:

- И да опразним още един язовир. Ама на софиянци. Най-добре директно с тях да работим, щото то половин България вече са софиянци. Ако има начин да им спрем въздуха даже, а?

- Има, има – блесват искри на надежда в очите Му. Амбициозна министърка развълнувано се провиква:

- И аз имам идея. Да направим господин Каракачанов министър на спорта!

- Е, не, чак толкова не. Но може нещо на армията, на полицията... – замисля се босът. Министърката не се предава. – Да ги накараме да плащат на Пеевски. – Останалите я поглеждат като паднала от небето.

- Ние отдавна сме ги накарали да му плащат, а и не само на него – охлажда страстите Той.

- Не е вярно това – не се предава госпожата – знаете ли за охрана какви пари вървят, а? А човекът е баща, деца има, жени, къщи, фирми, пътища, летища, вестници... Грижи, грижи, трябва да му помогнем.

- Добре, НСО да мине на негово подчинение – съгласява се все пак босът.

- Може да арестуваме някого – предлага плахо друг.

- Ма арестуваме, бе, Петров, арестуваме. Каквото може по закон, че и отвъд... Всеки, който нещо се изрепчи и айде една година у предварителния. Или искаш да кажеш, че съм твърде мек, а? – разгневява се босът.

- Не, не, твърд сте и затова така ви обичат – смотолевя министърът и прошепва: - Ама може да арестуваме  и по други причини. Например да арестуваме умните. После и красивите.

- Чудесна идея – обажда се най-сетне и Каракачанов. – Да арестуваме слаботелесните. Всеки, който не може да омаа едно пълнено агне на обяд, да бъде прибран.

- Каракачанов, седни. – Каракачанов сяда. – Не, стани – променя мнението си Босът. Каракачанов става. Босът го поглежда: - Бе кво стърчиш тука, бе, я сядай – Каракачанов сяда, лицето му е обляно в пот, едва диша. – Не, не, я стани  - пак казва Босът, а Каракачанов само вие тихичко. – Оф, забравих какво исках да ти кажа. Критикуват ме, че много често съм си сменял мнението, ама аз не смятам, че е така. Я дОнеси по едно кафенце, че много ме умори тоя ден. И по-бързичко. – Каракачанов тръгва с бърза ситна стъпка към кафенето. – Аре и вие отивайте да работите. Че ми писнА и от вас. И до утре искам такива да сте ги свършИли, че да излезе целият народ по улиците и да ни свалят от власт най-сетне. Каквото и да им казват по телевизията – отсича Босът и излиза от сградата. Навън го чакат стотина репортерки.

- Господин премиер, господин премиер, много сте красив – крещят те в хор, а Босът уморено ги поглежда и се провиква:

- Ей, кокошки! – Сто репортерки прихват в благодарен смях. – Какво кудкудякате, бре – продължава Босът, а сред репортерките се разнася шепот: „Боже и колко е умен!“ Премиерът тръгва решително към лимузината, прегазвайки с мощното си тяло четири телевизионерки и младеж от радиото. Всички избухват в ръкопляскания. Той се качва  в колата си, а репортерките го изпращат с благодарност:

- Кудкудяк, кудкудяк! – Правителствената лимузина кара напряко през тротоара, цепи директно през халите и помита по пътя си още двайсетина граждани. Умирайки, те му благодарят.

- Тежка е царската корона, Пешко – обръща се той към шофьора си. – Глей ги, аз ги газя, те се радват. Явно ще трябва да върша тая работа още сто години – просълзява се Босът, а шофьорът Пешко само се прекръства: „Дано, дано!“

Коментари

Обретенов обаче не се отказва да се прави на мадама.

Как се казваше онова чувство на срам, когато гледаш как някой се орезилва?
Боце Томов's picture
Боце Томов
Свилинчо

Не се ли пипаш за телефона в

Не се ли пипаш за телефона в такъв случай - да звъниш на санитаря от психото?

Няма смисъл.

Няма телефон, на който да звънна и да помогнат на автора. За жалост, психиатричната грижа в България е занемарена до степен да е вредна - и резултатите са видими.
Нощен Страж's picture
Нощен Страж
нощен страж

Това не е Обретенов а Капка.

Но това не пречи да се орезилва. Текстът е тотално тъп. Нито е сатира, нито нищо.

Нема разлика.

Което и силно перо да хванат, резултатът е все Тодор Колев.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Статията

е точно и на място!

Клакьорът

е точен, на място и за малко пари!

Плоско, плоско,

та чак тъпо. Халтурка!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Даже

без пари.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Само

вяра и идеали.На теб тия понятия познати ли са ти?
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

А пари

получавате единствено вие за "тежкия" си "труд" тук.
Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

Нямам думи!

Нямам думи!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?