Article_top

Новооткритите документи, приписвани на Пейо Яворов, вероятно са фалшификати, заяви пред „Площад Славейков“ Станислав Станилов, директор на Държавния архив в Хасково.

Историкът архивист е изучавал именно периода, към който са отнесени документите в находката. Опитът му с изследване на архивни материали сочи, че в случая става дума за манипулация и подправяне.

Няколко основни аргумента подкрепят това твърдение, смята Станилов. Най-същественият от тях е почеркът на Яворов, който е много различен от познатия. Яворов е бил телеграфист, което изисква точна ръка.

Писмата, писани след като се самопрострелва в главата, които отдавна са известни на литературоведите, имат същия почерк като писмата от ранните му години. В новооткритите документи обаче с просто око се вижда разликата не само в почерка, но и в подписа. Има отдавна известни бележки на Яворов от същата дата, отметки в собствения му бележник, които са запазени в архивите. Почеркът на тях (а те са писани в рамките на една седмица) също е коренно различен.

Сравнение между писмо на Яворов с доказана автентичност и едно от новооткритите.

Съмнение будят и адресите на пликовете. По това време София е голям град с улици и номерация. Адресирането от типа „на село за дядо“ е абсолютно невъзможно, твърди г-н Станилов.

Проблем е и историческият бекграунд. Един от най-впечатляващите „нови“ документи е свързан с операцията по покръстване на българомохамеданите в Родопите. Но в архивите тя е с точно датиране – стартира цял месец след датата на яворовото писмо. Няма как поетът да критикува събития, които още не са започнали, добавя г-н Станилов. БПЦ започва сондажи за процеса на християнизиране едва след 20 ноември 1912-а. Чак в началото на декември започва прекръщаването.

Освен това датата на писмото до Тодор Александров сочи, че Яворов му пише в София, докато войводата е вече 4 месеца в Македония, което е известно на всички във ВМРО, включително и на поета-четник.

Твърди се, че писмото е минало в този вид през две цензурни комисии. Едната от тях била в Скопие. Дори географската логика е объркана – пътят от Неврокоп за София не минава през Скопие.

Отрязъкът от знаме в рамка също буди съмнения, защото подписите са едновременно под рамката и над нея, твърди архивистът.

Според него авторитетът на доц. Милкана Бошнакова като експерт е безспорен. Станислав Станилов си обяснява факта, че тя е потвърдила автентичността на документите, с така наречената „колекционерска слепота“ – когато много искаш да откриеш нещо, ти се струва, че си го открил. Може би и времето за анализ не е било достатъчно.

Разликата между експертна справка и експертиза е голяма, заяви г-н Станилов. От показаните по телевизията документи той смята, че доц. Бошнакова е сложила подписа си под „експертна справка“, която е по-скоро описание на намереното, а не доказателство за оригиналността му.

„Не е честно към историята – повтори няколко пъти пред „Площад Славейков“ директорът на хасковските архиви. – Не бива да се бърза с подобни неща в името на сензацията.“

Източници на „Площад Славейков“, пожелали анонимност, потвърдиха, че вече тече полицейско разследване на случая, което засега не се огласява. Съмненията били, че става дума за измама, в която е замесена същата група, която стои в дъното на скандала с фалшифицираните картини в галерия „Структура“.

 

 

Новооткритите документи, приписвани на Пейо Яворов, вероятно са фалшификати, заяви пред „Площад Славейков“ Станислав Станилов, директор на Държавния архив в Хасково.

Историкът архивист е изучавал именно периода, към който са отнесени документите в находката. Опитът му с изследване на архивни материали сочи, че в случая става дума за манипулация и подправяне.

Няколко основни аргумента подкрепят това твърдение, смята Станилов. Най-същественият от тях е почеркът на Яворов, който е много различен от познатия. Яворов е бил телеграфист, което изисква точна ръка.

Писмата, писани след като се самопрострелва в главата, които отдавна са известни на литературоведите, имат същия почерк като писмата от ранните му години. В новооткритите документи обаче с просто око се вижда разликата не само в почерка, но и в подписа. Има отдавна известни бележки на Яворов от същата дата, отметки в собствения му бележник, които са запазени в архивите. Почеркът на тях (а те са писани в рамките на една седмица) също е коренно различен.

Сравнение между писмо на Яворов с доказана автентичност и едно от новооткритите.

Съмнение будят и адресите на пликовете. По това време София е голям град с улици и номерация. Адресирането от типа „на село за дядо“ е абсолютно невъзможно, твърди г-н Станилов.

Проблем е и историческият бекграунд. Един от най-впечатляващите „нови“ документи е свързан с операцията по покръстване на българомохамеданите в Родопите. Но в архивите тя е с точно датиране – стартира цял месец след датата на яворовото писмо. Няма как поетът да критикува събития, които още не са започнали, добавя г-н Станилов. БПЦ започва сондажи за процеса на християнизиране едва след 20 ноември 1912-а. Чак в началото на декември започва прекръщаването.

Освен това датата на писмото до Тодор Александров сочи, че Яворов му пише в София, докато войводата е вече 4 месеца в Македония, което е известно на всички във ВМРО, включително и на поета-четник.

Твърди се, че писмото е минало в този вид през две цензурни комисии. Едната от тях била в Скопие. Дори географската логика е объркана – пътят от Неврокоп за София не минава през Скопие.

Отрязъкът от знаме в рамка също буди съмнения, защото подписите са едновременно под рамката и над нея, твърди архивистът.

Според него авторитетът на доц. Милкана Бошнакова като експерт е безспорен. Станислав Станилов си обяснява факта, че тя е потвърдила автентичността на документите, с така наречената „колекционерска слепота“ – когато много искаш да откриеш нещо, ти се струва, че си го открил. Може би и времето за анализ не е било достатъчно.

Разликата между експертна справка и експертиза е голяма, заяви г-н Станилов. От показаните по телевизията документи той смята, че доц. Бошнакова е сложила подписа си под „експертна справка“, която е по-скоро описание на намереното, а не доказателство за оригиналността му.

„Не е честно към историята – повтори няколко пъти пред „Площад Славейков“ директорът на хасковските архиви. – Не бива да се бърза с подобни неща в името на сензацията.“

Източници на „Площад Славейков“, пожелали анонимност, потвърдиха, че вече тече полицейско разследване на случая, което засега не се огласява. Съмненията били, че става дума за измама, в която е замесена същата група, която стои в дъното на скандала с фалшифицираните картини в галерия „Структура“.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?