Article_top

Предпоставката, че България поддържа със Сърбия тип отношения, определени от предстоящо членство на Белград в ЕС може да се окаже изпразнена от съдържание. Днешна официална Сърбия наследи от миналото си три определящи политиката й позиции, с които всеки, който желае да поддържа адекватни отношения с Белград трябва да се съобразява.

Първо - неугасващият стремеж за регионални балкански обединения под хегемонията на Белград. Сърбия нито се е примирила, нито ще се примири с поражението, което й бе нанесено в края на пост югославските войни, с което на сръбската квази империя на Балканите бе поставен край. Сръбската политика умело използва реалности като юго носталгията, битуваща в бившите съюзни републики (която има същия произход като българската носталгия към комунизма, но в югославския случай има значително повече основания). Правят се системни опити за гъвкаво сътрудничество и обединени инициативи на интелектуалци и представители на артистичните среди от бившата федерация, а сръбската инициатива обикновено се оказва водеща. Последният опит за политически проект, възраждащ югославски реалности бе т.нар. "малък Шенген" - за който в балканските столици се шегуват, че е пореден вариант на "голяма Сърбия".

Втората особеност на политическото наследство на Белград е стремежът да се води многоизмерна политика на "необвързаност". Титова Югославия бе ключов играч в Движението на необвързаните по време на Студената война, което пряко съответстваше на гъвкавото балансиране на Белград между Изтока и Запада. Днес предпоставките за подобен ефективен баланс не са толкова благоприятни, но културата на гъвкава необвързаност е съхранена сред сръбския политически елит и тя носи определени позитивни резултати. Сърбия развива успешно изгодни отношения с Москва, Пекин, Анкара, Париж и - до известна степен - с Брюксел и Вашингтон.

Третата позиция на геополитическо наследство на Белград са специалните отношения с Русия, които съществуват в една или друга форма повече от век и половина. Ако една силна и динамична България винаги е била препятствие за руската имперска амбиция спрямо Балканите и проливите, силна Сърбия винаги е съответствала на стратегическото позициониране на Русия срещу Хабсбургите и европейските амбиции към Балканите като цяло. Затова сръбският афинитет към Русия не е израз на откровена глупост или продажност - каквото е българското русофилство, а добре направена сметка от страна на Белград. През 90-те години Сърбия трябваше да понесе доста горчиви разочарования в следствие на очакванията си, че геополитическите реалности на 20 век автоматично ще работят за нейните регионални - балкански имперски амбиции. Русия на Елцин не успя да защити сръбския експанзионизъм спрямо всички съседи на Белград. Традиционните покровители на сръбската геополитическа арогантност - Франция, Великобритания и САЩ - бяха навлезли в нова стратегическа конфигурация, чието развитие сръбските стратези бяха пропуснали във високомерното си убеждение, че са техния незаменим съюзник на Балканите.

Днес Русия на Путин остава най-надеждния съюзник на Белград в опитите за възстановяване на сръбската регионална хегемония на западните Балкани, както и ключов защитник - баланс срещу натиска, който Брюксел и Вашингтон упражняват върху Сърбия по проблеми като Косово. Не съществува дори и малка вероятност Белград да жертва каквато и да е част от приоритетните си отношения с Москва заради една - и то не особено ясно очертана - перспектива за европейско членство. Още повече, че основният бонус за членството на една развиваща се страна в ЕС - кохезионните фондове - Сърбия се опитва да компенсира с нарастващо китайско участие в развитието на своята икономика. Русия, Китай и възраждащо се регионално присъствие и натиск - това сякаш са основните ориентири на сръбското позициониране в съвременния свят.

Настойчивите опити на официална София да поддържа добри и динамични отношения с Белград са необходими и разумни, но те трябва да отчитат реалностите на сръбските позиции, очертани по-горе. България трябваше да преглътне нов успешен опит за отчуждаване между София и Скопие, за който самите ние сме си виновни, но чието осъществяване бе грижливо подготвено и в Москва, и в Белград, и в руските агентурни среди в София, и в сръбските агентурни среди в Скопие. Задънената улица на "историческата комисия" за пореден път ни напомни, че твърде лесно ни управляват отвън фактори и сили, несъвместими с нашия национален интерес. В обозрима перспектива, освен разумните опити за поддържане на максимално добри отношения с Белград, българската държава трябва да планира и да осъществи две важни инициативи за утвърждаване на своята позиция в балканския регион и в европейския контекст, които засягат - не могат да не засягат Сърбия.

Първата инициатива е бърза реализация на авто тунел под Петрохан и магистрална връзка между София и Видин през Петрохан. (Наличието на магистрала Хемус не е достатъчна компенсация за липсата на нормална инфраструктура в Северозападна България.) Директната магистрална връзка Солун-София-Петрохан-Видин ще се превърне в основния път, свързващ югоизточна и централна Европа - особено предвид отложеното във времето еврочленство на Сърбия. Дори и днес, при съществуването на път с качество под всякаква критика, превозвачите предпочитат този маршрут поради факта, че не им се налага да напускат и да влизат отново в ЕС. Разбира се, един подобен авто коридор ще бъде конкурентен на пътя София (Солун-Скопие)-Белград-Будапеща. Но би съответствал изцяло на европейската директива за развитие на алтернативни маршрути и инфраструктура за придвижване. Транспортният коридор през Северозапада на България ще се окаже и мощен инструмент за стопанско и демографско регионално възраждане на тази част от нашата страна. Той би подпомогнал и развитието на Дунавската част от източна Сърбия.

Втората инициатива, която българската държава дължи на собствената си нация в регионален контекст е развитието и осъществяването на разумна стратегия за напредък в българо-македонските отношения. Не е необходим голям интелект за да се разбере, че всеки път когато поставим радикални искания, свързани с историята и идентичността като предпоставка за отношенията София - Скопие, ние на практика ги блокираме. Не е необходимо - нито разумно да се отказваме от своите претенции към общата ни история, нито да правим прибързани компромиси. Това, което е необходимо е да започнем една прагматична програма за стопанско, културно, образователно, инфраструктурно сътрудничество както между държавите, така и между гражданските структури на двете страни. Независимо от продължаващите опити - и от двете страни - да се тровят българо-македонските отношения. Спешно необходимо е изграждането на българо-македонската отсечка на европейския коридор № 8 - както авто магистрала, така и железница. В процеса на реално партньорство, с времето ще се появят предпоставки за различно формулиране, ново позициониране и по-благоприятно разрешаване на проблеми, свързани с историята и идентичността. Развитието на българо-македонските отношение не е насочено срещу Сърбия или която и да било друга страна. То е важна част от преодоляването на конфликтното наследство на балканския 20 век, без което всяка форма на интеграция - включително в ЕС - ще се окаже повърхностна и неефективна.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

 

Предпоставката, че България поддържа със Сърбия тип отношения, определени от предстоящо членство на Белград в ЕС може да се окаже изпразнена от съдържание. Днешна официална Сърбия наследи от миналото си три определящи политиката й позиции, с които всеки, който желае да поддържа адекватни отношения с Белград трябва да се съобразява.

Първо - неугасващият стремеж за регионални балкански обединения под хегемонията на Белград. Сърбия нито се е примирила, нито ще се примири с поражението, което й бе нанесено в края на пост югославските войни, с което на сръбската квази империя на Балканите бе поставен край. Сръбската политика умело използва реалности като юго носталгията, битуваща в бившите съюзни републики (която има същия произход като българската носталгия към комунизма, но в югославския случай има значително повече основания). Правят се системни опити за гъвкаво сътрудничество и обединени инициативи на интелектуалци и представители на артистичните среди от бившата федерация, а сръбската инициатива обикновено се оказва водеща. Последният опит за политически проект, възраждащ югославски реалности бе т.нар. "малък Шенген" - за който в балканските столици се шегуват, че е пореден вариант на "голяма Сърбия".

Втората особеност на политическото наследство на Белград е стремежът да се води многоизмерна политика на "необвързаност". Титова Югославия бе ключов играч в Движението на необвързаните по време на Студената война, което пряко съответстваше на гъвкавото балансиране на Белград между Изтока и Запада. Днес предпоставките за подобен ефективен баланс не са толкова благоприятни, но културата на гъвкава необвързаност е съхранена сред сръбския политически елит и тя носи определени позитивни резултати. Сърбия развива успешно изгодни отношения с Москва, Пекин, Анкара, Париж и - до известна степен - с Брюксел и Вашингтон.

Третата позиция на геополитическо наследство на Белград са специалните отношения с Русия, които съществуват в една или друга форма повече от век и половина. Ако една силна и динамична България винаги е била препятствие за руската имперска амбиция спрямо Балканите и проливите, силна Сърбия винаги е съответствала на стратегическото позициониране на Русия срещу Хабсбургите и европейските амбиции към Балканите като цяло. Затова сръбският афинитет към Русия не е израз на откровена глупост или продажност - каквото е българското русофилство, а добре направена сметка от страна на Белград. През 90-те години Сърбия трябваше да понесе доста горчиви разочарования в следствие на очакванията си, че геополитическите реалности на 20 век автоматично ще работят за нейните регионални - балкански имперски амбиции. Русия на Елцин не успя да защити сръбския експанзионизъм спрямо всички съседи на Белград. Традиционните покровители на сръбската геополитическа арогантност - Франция, Великобритания и САЩ - бяха навлезли в нова стратегическа конфигурация, чието развитие сръбските стратези бяха пропуснали във високомерното си убеждение, че са техния незаменим съюзник на Балканите.

Днес Русия на Путин остава най-надеждния съюзник на Белград в опитите за възстановяване на сръбската регионална хегемония на западните Балкани, както и ключов защитник - баланс срещу натиска, който Брюксел и Вашингтон упражняват върху Сърбия по проблеми като Косово. Не съществува дори и малка вероятност Белград да жертва каквато и да е част от приоритетните си отношения с Москва заради една - и то не особено ясно очертана - перспектива за европейско членство. Още повече, че основният бонус за членството на една развиваща се страна в ЕС - кохезионните фондове - Сърбия се опитва да компенсира с нарастващо китайско участие в развитието на своята икономика. Русия, Китай и възраждащо се регионално присъствие и натиск - това сякаш са основните ориентири на сръбското позициониране в съвременния свят.

Настойчивите опити на официална София да поддържа добри и динамични отношения с Белград са необходими и разумни, но те трябва да отчитат реалностите на сръбските позиции, очертани по-горе. България трябваше да преглътне нов успешен опит за отчуждаване между София и Скопие, за който самите ние сме си виновни, но чието осъществяване бе грижливо подготвено и в Москва, и в Белград, и в руските агентурни среди в София, и в сръбските агентурни среди в Скопие. Задънената улица на "историческата комисия" за пореден път ни напомни, че твърде лесно ни управляват отвън фактори и сили, несъвместими с нашия национален интерес. В обозрима перспектива, освен разумните опити за поддържане на максимално добри отношения с Белград, българската държава трябва да планира и да осъществи две важни инициативи за утвърждаване на своята позиция в балканския регион и в европейския контекст, които засягат - не могат да не засягат Сърбия.

Първата инициатива е бърза реализация на авто тунел под Петрохан и магистрална връзка между София и Видин през Петрохан. (Наличието на магистрала Хемус не е достатъчна компенсация за липсата на нормална инфраструктура в Северозападна България.) Директната магистрална връзка Солун-София-Петрохан-Видин ще се превърне в основния път, свързващ югоизточна и централна Европа - особено предвид отложеното във времето еврочленство на Сърбия. Дори и днес, при съществуването на път с качество под всякаква критика, превозвачите предпочитат този маршрут поради факта, че не им се налага да напускат и да влизат отново в ЕС. Разбира се, един подобен авто коридор ще бъде конкурентен на пътя София (Солун-Скопие)-Белград-Будапеща. Но би съответствал изцяло на европейската директива за развитие на алтернативни маршрути и инфраструктура за придвижване. Транспортният коридор през Северозапада на България ще се окаже и мощен инструмент за стопанско и демографско регионално възраждане на тази част от нашата страна. Той би подпомогнал и развитието на Дунавската част от източна Сърбия.

Втората инициатива, която българската държава дължи на собствената си нация в регионален контекст е развитието и осъществяването на разумна стратегия за напредък в българо-македонските отношения. Не е необходим голям интелект за да се разбере, че всеки път когато поставим радикални искания, свързани с историята и идентичността като предпоставка за отношенията София - Скопие, ние на практика ги блокираме. Не е необходимо - нито разумно да се отказваме от своите претенции към общата ни история, нито да правим прибързани компромиси. Това, което е необходимо е да започнем една прагматична програма за стопанско, културно, образователно, инфраструктурно сътрудничество както между държавите, така и между гражданските структури на двете страни. Независимо от продължаващите опити - и от двете страни - да се тровят българо-македонските отношения. Спешно необходимо е изграждането на българо-македонската отсечка на европейския коридор № 8 - както авто магистрала, така и железница. В процеса на реално партньорство, с времето ще се появят предпоставки за различно формулиране, ново позициониране и по-благоприятно разрешаване на проблеми, свързани с историята и идентичността. Развитието на българо-македонските отношение не е насочено срещу Сърбия или която и да било друга страна. То е важна част от преодоляването на конфликтното наследство на балканския 20 век, без което всяка форма на интеграция - включително в ЕС - ще се окаже повърхностна и неефективна.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията

 

Коментари

България, под пеещия дитирамби хор на разни огнянминчевци,

се отказа от реалните си лостове за влияние в региона - например доминантната позиция в енергетиката и енергийната търговия.

Загуби, благодарение на олигархичния си капитализъм работоспособното си и квалифицирано население, което се изнесе на запад.

Унищожи инфраструктурата си в много сфери - вода, енергетика, ж.п., въздух, за да строи второкласни пътища, от които се храни про-"европейската" мутренска мафия.

Отрови околната среда в градовете и превърна държавата в бунище.

Сега Минчев ще ходи да копа тунел под Петрохан, за да надвие над "сръбската хегемония"...

Наистина ли?

Пази боже слепо да прогледа...
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Детето на Праско

Абе къде ви намира Прасето такива досадни тъпари , русороби недоклатени , Русолюбци мизерни ....и надменни .

Ако Ярослав беше Българин, щеше да напише за Бобо нещо такова:

В сръбската скара „Александър“ имаше само един посетител. Това бе пенсионираният политик Иван, който тъкмо беше напуснал работата си в Лабораторията по риска. Сервитьорът Бобо миеше чинийки и Иван напразно се мъчеше да завърже сериозен разговор с него.

Бобо бе прочут с мръсната си уста. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, бе „задник“ или „лайно“. При това обаче той минаваше за начетен в кръчмата и препоръчваше на всеки да прочете какво е писал за последната дума Виктор Юго, описвайки как старата Наполеонова гвардия отговорила на англичаните в битката при Ватерло...
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

???????????

Не си спомням Огнянчо да плачка тъй, като се отказваха еврата по проекти за път и ж.п. от Кулата до Видин.. Когато видинчани дигаха лозунга - МОСТ ОТ и КЪМ НИЩОТО!!
Или да се разходи и премине през Сърбия покрай влака и по бомбандираните магистрали, когато ние Сарафово си дадохме за американските самолети... Да усети "любовта" на сърбите към нас..
И как излязла от войната Сърбия, със заеми ни изпревари.. Най-вече с построените си магистрали.. В последните 10 години..
Щото ний за Западните Балкани са притесняваме. Централните не са ни за любимо предпочитане.. Отвяват ни във всичко и без европроекти..
Щото на един кмет му са губят два-три часа от УЖ официално посещение в Белград.. Пък и водица за ФВ подливаха..
И за последно - любовницата на Далаверко в Китай мемурандумче - евентуално, ний китайски електробуси да прайм със 100 работника..
Те пък в завод на "Икарус" в Белград били ПОЧВАЛИ вече да ги правят. Вместо да ни почакат ний да са назландисаме най-накрай за нещо..

Забележете с какво се занимават руските подлоги....

..."дете на костов" и "Мартин Мартинов" (очевидно става дума за един и същ трол.
Разсъжденията са не по идеите прокарани от г-н Минчев, а са насочени директно срещу самия него.
Само този факт е достатъчен за да покаже колко правилни и навременни са предложенията...
А нежеланието на горните да опонират по същество е повече от ясно.
Те/той нямат никакво основание за да го направят.
Просто нямат никакви доказателства.

"идеите" на бившия комунист и преподавател на

научен комунизъм са скудоумни смешни глупости. Толкова очевидно смешни, че не е ясно дори защо изобщо им се обръща внимание. Но като желаете, нека се посмеем. Ето бисер #1:

"Директната магистрална връзка Солун-София-Петрохан-Видин ще се превърне в основния път, свързващ югоизточна и централна Европа "

Отворете империалистическите Google maps и измерете пътя от Солун до Будапеща през бъдещия тунел и тоя по Е-75 (европейски коридор 10), например. Дори на око - 30-40% по-далече за всички по шосето.

Мотивацията за пътища за северозападна България е от съвсем друго естество, няма нищо общо с борбата с Велика Сърбия, за която Кир-Михалакестият "политолог" бълнува и дори изградена, тя няма да промени нищо в "геополитическата" схема на Балканите.

Освен, че видинчани ще ходят и те до Будапеща през Ниш.

Втората глупост на маститата фигура дори не ми се коментира.

Този до Видин би имал съвсем други цели глупчо!

Предимството му е в съчетание с много по-евтиния воден транспорт.

За жалост, другаря Минчев не ги вижда така нещата, глупчо.

Неслучайно маститият автор е подбрал думите: "директната магистрална връзка".

Колкото за "воден транспорт", "Ракетите" по Дунава комунист-демократите ги погребахте още през 1989-та.

Някой май не е виждал пристанище в живота си.

Или воден транспорт.

Некой май не е ходил до Видин даже.

Ама то входа на тролската фабрика е откъм Кърниградска, а Видин е далече.

Подобен на идеите прокарани тук от О. Минчев....

....коментар направих под някаква статия изясняваща колко ненужен е газопроводът който строим днес за Сърбия. Забележете! Даваме пари на халост заради ищяха на Русия да си прокарва газопровод през нашата земя (същото и за АЕЦ БелЯне), вместо в защита на собствената си политика да извършим това, което е предложил господин Минчев. Чии интереси защитава правителството на Борисов?
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Планираната македонска кръв!

В исторически план българите в битката за своята част от Македония са воювали винаги сами срещу Гърция, и най-вече срещу Сърбия, зад която са стояли Австро-Унгария и особено Русия. Станало е това, което в крайна сметка мощната имперска Русия е планирала за Македония още по времето на Петър Първи. За пореден път Русия отново силно ощетява България заради себе си и заради джуджето Сърбия, което открадна с руска помощ западните български покрайнини.
В Българска Македония сърбите са изклали толкова много българи с мълчаливата руска благословия, че ако кръвта им не бе попита в земята, щеше да се образува обширно кърваво езеро.

Г-н Минчев за пореден път напомня не като лаик, а като истински македонист, че повече не бива да се греши за Македония. Не казвам, че е единственият, но е от малцината, които за Македония мислят стратегически, за да не загубим и малкото, което ни е останало.

Не долнопробни оценки и подигравки заслужава г-н Минчев, а адмирации!

Използвам случая да честитя НГ на г-н МИНЧЕВ И ДА МУ ПОЖЕЛАЯ ЗДРАВЕ И ВЪЗРОЖДЕНСКА УПОРИТОСТ И ОБИЧ КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО, МАКАР И ОГЛОЗГАНО! И да не спира…
дедо Ощавко's picture
дедо Ощавко
Ощавен маркиз

И на мен ми идва на сърце да

И на мен ми идва на сърце да поздравя господин Огнян Минчев, не за пръв път, за корпулентното му /в големия духовен и демократичен български смисъл!/ политологическо РАЗСЪЖДАВАНЕ . Малко са, и за съжаление все повече се "стопяват" в грухтене под рубладжийската путлеро-кейджиби-ХИБРИДНА хранилка, полит-иконом-аналлизаторите и цоциолозите от вехтата "стоянмихайловска и ал.лильовска школа", които могат да са ПОЛЕЗНИ за Гражданската ни Татковина В 21. век. Както го постига Огнян - винаги обективен исторически, далновиден в балканското, европейското и глобалното ни позициониране.
ПП: Сърпите и т. нар. мъкедонци, да знаете, братя и сестри българи, най-малко ни долюбват на Балканя. Ала тва се и техна работа и ... кремлин-рашка забОта. Да гледаме, другите ни НОВИ демократични и цивилизационни ДЕла да вървят по реда си. Они да си берат сами рубладжийските заеми , подкупи и кахъри. Айди.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

България,

уважаеми,или по-скоро,неуважаеми г-да-другари-разни Деца на незнан-кой си,Мартиновци и пр.пръкнали се тук червено-гербаджийски писачи,се управлява десет години от най-голямата фурнаджийска,байганьовска лопата,каквато не е съществувала до сега в историята ни.Като добавим преди това бесепарското упр.,преди него 3-5-8 на мафиотите БСП,ДПС и НДСВ,по-преди прав.на НДСВ,и картинката е ясна.Та,2001г.насам,досега, в България се провежда открита русификация и мафиотизация на всеки един аспект от икономиката,политиката и особено енергетиката.И,ако онзи,както го наричате с омраза Костов,не бе прокарал с национално отговорната си политика и реформи пътя ни към НАТО и Евр.съюз,България,или най-малко источната и крайбрежна,черноморска част,щеше да последва мрачната съдба на украинския Крим!Така,че другари комуняги,шо си гледате раотата?

Какъв паток на съзнанието се е излял!

Не съм на работа тук, другарю, гледам си кефа. Ще може да ми държиш сметка, ако почнеш да ми разписваш фиша за заплатата, демократ безработен.
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Адмирации

за точния анализ на г-н Минчев!
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Щом

четеш в сайт,който критикуваш,и то тъй тъпо,значи не го харесваш,нито него,нито журналистите,които пишат в него.А щом не го харесваш,т.е. правиш нещо,което не харесваш,значи не си правиш Кефа.А и обяснението:"правя си кефа" обяснява какво действително правиш тук.Дали си на заплата или не,явно аз няма как да знам,а и не ме интересува.Аз казах одеве под друга статия,кво правиш ти и подобните ти тук.Провокации и дразнители.Е,ама хубаво,че ви има и вас,щото не е интересно пък.Макар,че,по-добре да ви няма.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?