Article_top

Управляващите, в лицето на председателя на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова, са внесли предложение за промяна в Закона за Българската народна банка, което засяга статута на валутния борд в България. Поправката е свързана с бъдещо присъединяване на страната ни към еврозоната.

Стоянова предлага създаването на нов текст в закона, според който от датата на участие на България в "чакалнята на еврозоната" официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (Еврозоната + Дания) и ЕЦБ.

На практика това означава, че Народното събрание ще позволи на правителството да води преговори с останалите държави членки на Еврозоната и ЕЦБ за курса на еврото, по който България ще се присъедини. Този курс теоретично може да претърпи промени от този, действащ в момента. Предложението на Менда Стоянова не променя сегашното съотношение от 1,95583 лева за едно евро. 

Причината за промяната е ясна - това е задължително условия за членство в чакалнята на еврозоната. Припомняме, че финансовият министър Владислав Горанов предположи, че това може да се случи до края на април на тази година.

Важно уточнение - преговорите по курса не означават, че промяна в него ще има. Почти сигурно е, че станата ще влезе в механизма по същия курс, за който в момента сменяме лев за евро. Такова е обещанието на Българска народна банка. Така се случи и при другите държави от Еврозоната, които преди да влязат в механизмна бяха в режим на валутен борд. 

Теоретичен риск обаче все пак съществува - ако договореният курс все пак се окаже по-нисък от сегашния, а левът излезе от преговорите подценен, то спестяванията в лева ще намалеят. 

Такъв риск обаче е повече от минимален към момента. Действията на Стоянова са съгласувани с Българската народна банка и нейния управител. Все пак, според повечето експерти, политическата ситуация в страната  е такава, че е по-добре Народното събрание да задължи правителството да води преговорите само при условия, че сегашният курс на лева към еврото бъде запазен.

По-късно и от Министерството на финансите, и от БНБ официално подкрепиха законодателната инициатива на Менда Стоянова. А от ведомството на Владислав Горанов дори обясниха, че валутният борд остава до приемането на България в еврозоната. Тоест курсът към еврото дотогава остава фиксиран. 

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм.

Иначе самите промени, предложени от Стоянова, са направени по класическия любим начин на депутатите от управляващата партия - между двете четения на друг закон, в случая валутния. За разлика от много други случаи, този път тишината може да има своето обяснение - режимът на Валутен борд има догматично значение за българското общество и всяка промяна на текстове в него може да има сериозен отзвук и да подлежи на различни интерпретации.

 

Управляващите, в лицето на председателя на бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова, са внесли предложение за промяна в Закона за Българската народна банка, което засяга статута на валутния борд в България. Поправката е свързана с бъдещо присъединяване на страната ни към еврозоната.

Стоянова предлага създаването на нов текст в закона, според който от датата на участие на България в "чакалнята на еврозоната" официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (Еврозоната + Дания) и ЕЦБ.

На практика това означава, че Народното събрание ще позволи на правителството да води преговори с останалите държави членки на Еврозоната и ЕЦБ за курса на еврото, по който България ще се присъедини. Този курс теоретично може да претърпи промени от този, действащ в момента. Предложението на Менда Стоянова не променя сегашното съотношение от 1,95583 лева за едно евро. 

Причината за промяната е ясна - това е задължително условия за членство в чакалнята на еврозоната. Припомняме, че финансовият министър Владислав Горанов предположи, че това може да се случи до края на април на тази година.

Важно уточнение - преговорите по курса не означават, че промяна в него ще има. Почти сигурно е, че станата ще влезе в механизма по същия курс, за който в момента сменяме лев за евро. Такова е обещанието на Българска народна банка. Така се случи и при другите държави от Еврозоната, които преди да влязат в механизмна бяха в режим на валутен борд. 

Теоретичен риск обаче все пак съществува - ако договореният курс все пак се окаже по-нисък от сегашния, а левът излезе от преговорите подценен, то спестяванията в лева ще намалеят. 

Такъв риск обаче е повече от минимален към момента. Действията на Стоянова са съгласувани с Българската народна банка и нейния управител. Все пак, според повечето експерти, политическата ситуация в страната  е такава, че е по-добре Народното събрание да задължи правителството да води преговорите само при условия, че сегашният курс на лева към еврото бъде запазен.

По-късно и от Министерството на финансите, и от БНБ официално подкрепиха законодателната инициатива на Менда Стоянова. А от ведомството на Владислав Горанов дори обясниха, че валутният борд остава до приемането на България в еврозоната. Тоест курсът към еврото дотогава остава фиксиран. 

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм.

Иначе самите промени, предложени от Стоянова, са направени по класическия любим начин на депутатите от управляващата партия - между двете четения на друг закон, в случая валутния. За разлика от много други случаи, този път тишината може да има своето обяснение - режимът на Валутен борд има догматично значение за българското общество и всяка промяна на текстове в него може да има сериозен отзвук и да подлежи на различни интерпретации.

Коментари

Започва се големата подготовка за Големия Скок в мизерията

и Големия Дълг, че да не можем да мърдаме.

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

ТЕОРЕТИЧЕН РИСК??? Дето си е баш реален РИСК за МАТРЯЛА..

Та да припомним 2012-та:
" Давам си сметка, че напоследък съм станал много мнителен. Къде и да погледна все далавери виждам. И вие ли сте така? Ето сега чета в „Труд”: „Отдавнашната мечта на министър Дянков за по-активно управление на средствата в Сребърния фонд е на път да се реализира…”
И веднага си мисля, че под евфемизма „активно управление” се крие нещо друго, например да похарчим и тия пари. Или някаква друга далаверка. Милен Велчев така тръгна активно да управлява външния дълг, та още се обяснява дали държавата спечели от това активно управление, или само те с царя спечелиха…"
Що се отнася до преговорите с ЕК, ЕС и т.н. Добре си преговаряхме с тях за "Пакетът за "Мобилност""..
Добре си поговорихме с тях на хартия да имаме МИЛИАРДИ.. Ама на практика да ни пуснат до усвояването им къде 7 до 15% от тях.
Има и още, още примери - как УЖ преговаряме, че и "успехи големи завоюваме."

Бобо отдавна чака тая възможност.

Гръцкият "управленски опит" - 300 милиарда разграбени и прехвърлени на гърба на обикновените гърци - го мами от много години.

Хитър демократичен селянин е Бобо, тарикати са и неговите крепители в парламентите - Костов, Алилуята, Волен, Яне, Каракачанката, Радан, Меги, Гоце, Далавери - все отбор "честни" и "почтени" слуги на олигархията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?