Член от Закона за гражданската регистрация поставя невъобразими пречки пред близки на починали в болница, които изпадат в "казус", ако по някаква причина не обявят смъртта им до 48 часа. Това се казва в съобщение на Софийския районен съд, чийто председател Александър Ангелов е отправил до ВСС предложение законът да се промени.

Предложението идва след обсъждане със съдии, разглеждащи брачни дела и касае разпоредбата на чл. 54, според който - най-просто казано - във всеки отделен случай, при който по някаква причина издадено съобщение за смърт не е депозирано при съответното длъжностно лице по гражданското състояние в срок до 48 часа от настъпването на смъртта, трябва да се провежда съдебно производство.

Резултатът от това е, че трупове задръстват моргите, тези дела задръстват съдебната система, а роднини - които примерно живеят в чужбина и са се върнали по тъжния повод, или просто не са знаели за срока, изпадат в невероятен правен "филм", да водят дела, защото техен близък е починал.

Става въпрос за т нар. безспорни ситуации, когато лицето е починало в лечебно заведение. Въпреки липсата на интрига или претенции обаче опечалените , трябва да участват в съдебно дело.

"Съобразно разпоредбата на чл.452, ал.1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. Актът за смърт е един от актовете за гражданско състояние на лицата и се съставя въз основа на съобщение за смърт, не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта.

Следователно, в случай че не бъде съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в този срок, смъртта се установява само по съдебен ред. Това съдебно производство се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на прокурор, заинтересовани страни – молителя и наследниците на починалия, както и общината. Извършването на всички процесуални действия по размяна на книжа и призоваване на страните отнема значително време и коства доста усилия, както на съда, така и на участниците в производството. В резултат на проведеното съдебно производство съдът се произнася с решение... което освен това подлежи на обжалване. Дори да не се обжалва, решението не може да влезе в сила преди да е изтекъл срокът за обжалването му, който в случая е двуседмичен от датата на съобщаването му на страните", отбелязват от районния съд.

Излишно е да напомняме, че през това време трупът "чака".

Ето какво още казва предесдателят на СРС:

"Намирам за напълно излишен този формален подход, когато лицето е починало в лечебно заведение. В случая изначално липсва какъвто и да е спор относно фактите и данните, въз основа на които се съставя актът за смърт и във всички случаи смъртта е констатирана от лекар, който е съставил съобщение за смърт.

В масовия случай пропускът е, че близките на починалия не са занесли в законоустановения 48 часов срок съобщението за смърт в общината за съставяне на акт за смърт. В подкрепа на този извод е фактът, че най-голям е броят на новобразуваните дела с такъв предмет, когато има повече от два поредни почивни дни. Близките на починалия поради негативните емоции, които преживяват, а и често поради незнание за този срок и без да подозират, че има работещи в почивните дни длъжностни лица към общината, изчакват първия работен ден, когато установяват, че са пропуснали срока и следва да подадат искова молба в съда и да чакат с месеци постановяване на съдебно решение.

Причината за воденето на производства в други случаи е когато в самото лечебно заведение е имало деловоден проблем, който е забавил съставянето, завеждането или предаването на съобщението за смърт."

Съдебният шеф допълва: "...Още повече, че в такива случаи се налага починалият да остане в рамките на болницата до съставянето на акта за смърт, което е свързано и с огромни разходи и неудобства за близките му наред с останалите негативни емоции, свързани със загубата на близък човек, които те търпят като цяло."

Затова и Ангелов предлага до ВСС редакция на този текст. А именно - в ал. 1 да отпадне 48-часовият срок "когато лицето е починало в лечебно заведение".

Ето и съобщението от СРС воригинал:

"Висшият съдебен съвет е сезиран с предложение от председателя на Софийски районен съд, изготвено след обсъждане със съдии от СРС, разглеждащи брачни дела, с което се предлага иницииране на изменения на чл. 54 от Закона за гражданската регистрация с цел премахване необходимостта от задължително провеждане на съдебно производство при безспорни ситуации, касаещи съставяне на актове за гражданско състояние със следните мотиви:

Съгласно актуалната редакция на чл. 54, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпване на смъртта, като в ал. 2 е регламентирано, че актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето.

Начинът, по който е формулирана горната регламентация от Закона за гражданската регистрация, създава необходимостта във всеки отделен случай, при който по някаква причина издадено съобщение за смърт не е депозирано при съответното длъжностно лице по гражданското състояние в срок до 48 часа от настъпването на смъртта, да се провежда съдебно производство.

Съобразно разпоредбата на чл.452, ал.1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. Актът за смърт е един от актовете за гражданско състояние на лицата и се съставя въз основа на съобщение за смърт, не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. Следователно, в случай че не бъде съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в този срок, смъртта се установява само по съдебен ред. Това съдебно производство се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на прокурор, заинтересовани страни – молителя и наследниците на починалия, както и общината. Извършването на всички процесуални действия по размяна на книжа и призоваване на страните отнема значително време и коства доста усилия, както на съда, така и на участниците в производството. В резултат на проведеното съдебно производство съдът се произнася с решение, с което потвърждава написаното в съобщението за смърт, т.е. резултатът е включване на данните от това съобщение в диспозитива на съдебното решение. Съдът е длъжен да следва процедурата, която законът е разписал, за да постанови законосъобразно решение, което освен това подлежи на обжалване. Дори да не се обжалва, решението не може да влезе в сила преди да е изтекъл срокът за обжалването му, който в случая е двуседмичен от датата на съобщаването му на страните.

Намирам за напълно излишен този формален подход, когато лицето е починало в лечебно заведение. В случая изначално липсва какъвто и да е спор относно фактите и данните, въз основа на които се съставя актът за смърт и във всички случаи смъртта е констатирана от лекар, който е съставил съобщение за смърт. В масовия случай пропускът е, че близките на починалия не са занесли в законоустановения 48 часов срок съобщението за смърт в общината за съставяне на акт за смърт. В подкрепа на този извод е фактът, че най-голям е броят на новобразуваните дела с такъв предмет, когато има повече от два поредни почивни дни. Близките на починалия поради негативните емоции, които преживяват, а и често поради незнание за този срок и без да подозират, че има работещи в почивните дни длъжностни лица към общината, изчакват първия работен ден, когато установяват, че са пропуснали срока и следва да подадат искова молба в съда и да чакат с месеци постановяване на съдебно решение. Причината за воденето на производства в други случаи е когато в самото лечебно заведение е имало деловоден проблем, който е забавил съставянето, завеждането или предаването на съобщението за смърт.

Считам, че не това е смисълът на това производство, което изисква предприемане на действия за установяване факта на смъртта. Гореописаните случаи не са аналогични с тези, в които със съдебното производство се цели установяване датата и часа на смъртта на лице, което не е известно кога е починало. Ето защо следва да има разграничение. Още повече, че в такива случаи се налага починалият да остане в рамките на болницата до съставянето на акта за смърт, което е свързано и с огромни разходи и неудобства за близките му наред с останалите негативни емоции, свързани със загубата на близък човек, които те търпят като цяло.

Предвид това не може да се приеме за необходимо провеждането на производства по чл. 54, ал. 2 ЗГР в случаите, когато лицето е починало в лечебно заведение, когато няма основания да се приеме, че в този случай актът за смърт не би могъл да бъде съставен от компетентните органи и в по-късен момент, без да е необходимо за това съдебно решение. Освен че по този начин би се спестило време на съдиите, което време би могло да бъде вложено при разглеждането и решаването на съдебни производства, при които действително е необходимо полагането на значителни усилия, за да се осигурят бързина и качество на правораздаването, то в същото време ще доведе и до отпадане необходимостта от въвличане на гражданите във воденето на производства, които не са обосновани и необходими за защита на обществен или личен интерес.

Председателят на Софийски районен съд предлага следната редакция:

Да се създаде нова разпоредба, а именно чл.54, ал.3 ЗГР, която да бъде със следния текст:

Чл.54. (3) Актът се съставя и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато лицето е починало в лечебно заведение."