Article_top

Горещи страсти и обществени бъркотии, като настоящата с разпространението на специални разузнавателни средства (СРС), опитващи да уличат българския президент в престъпление, следва да се консумират охладени. И ето, отминаха няколко дни и по всичко личи, че прокуратурата не може да обясни как и защо са произведени тези СРС-та. Освен като основание главният прокурор Гешев да иска тълкуване от Конституционния съд за това дали президентът може да бъде разследван по време на мандата си, те очевидно преследват и друга особена цел. Но, уважаеми читателю, молим за твоето търпение и снизхождение към написаното от нас, а то накратко е следното:

Въпросът за това дали президентът и вицепрезидентът носят наказателна отговорност е повече от ясен. Тълкуване се иска и допуска в изрично предвидени хипотези – ако нещо е неясно, неразбираемо или има двусмислие как да се приложи.

На първо място, лаконично и недвусмислено чл. 103 от Конституцията гласи, че „президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.“ Тоест президентът има абсолютен имунитет по време на мандата си – не може да бъдат задържан и срещу него не може да започне наказателно преследване. От това следва, че президентът има функционален имунитет и всичко, което извърши в изпълнение на своите президентски функции го прави наказателно неотговорен докато трае мандатът. Основание за това да му бъде търсена отговорност са само държавната измяна и нарушението на Конституцията. Под държавна измяна се разбира, описаното в раздел първи от Наказателния кодекс. Следва да се отбележи, че и не всяко престъпление е нарушение на Конституцията. Това е и смисълът да се ползва от имунитет президентът, предвид специфичната му роля и дейност като държавен глава – да не се дават поводи да бъде уязвен на всевъзможни основания от други лица и държавни институции. Практически, до наказателно преследване може да се стигне след като е извървяна процедурата по основния закон:

  • обвинение  по искане на една четвърт от народните представители и за това са гласували две трети от тях и с това обвинение е сезиран Конституционният съд,
  • ако КС се произнесе за отстраняването на президента.

И едва след като бъде отстранен и съответно отпадне имунитетът му, прокуратурата може да започне действия по разследване и обвиняване. Това твърдение е застъпено и от правната доктрина в лицето на действащия председател на Конституционния съд Борис Велчев (вж. монографията му „Имунитетът по Наказателното право“).

Поради това може да се разглежда повече от критично доколко Гешев е трябвало да ангажира КС. След като все пак дело е образувано, Конституционният съд може да реши, че то е недопустимо дори в хода на самото производство по тълкуване.

На второ място, самият КС има практика по въпроса (вж. Решение № 25
от 21 декември 1995 г. по к. д. № 27/95 г.):

„Нарушение на Конституцията може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. Но отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал една специална сложна процедура (чл.103, ал.2 и 3), по който ред единствено Конституционният съд, в изпълнение на правомощията си по чл.149, ал.1, т.8 от Конституцията, може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията.“

Въпросът е защо действащ главен прокурор и екипът му не знаят всичко това, а ако знаят - защо си позволяват да уязвяват президентската институция. За търпеливия читател ще отбележим, че Конституционно право се е учило в полицейската школа в Симеоново, напоследък основен източник на кадри за висши постове в съдебната власт, чийто възпитаник е и Гешев.

Отговор на въпроса защо точно сега прокуратурата се изправя срещу президентството може да ни даде контекстът, а той е следният:

Президентът повдига въпроса за статута на Националната служба за охрана, а темата е повече от чувствителна както за управляващите, така и за поддържащите мнозинството им в НС политически уж опозиционери.

Президентът отваря конституционния дебат, което само по себе си е забележителен държавнически акт, с цел да намери решение на дългогодишните проблеми в областта на съдебната власт. А тези проблеми се изразяват в недостатъчната защита на независимостта на съдиите и тоталната липса на контрол над работата на прокуратурата и в частност на главния прокурор. Съгласно изнесените към момента обстоятелства Радев преследва легитимна цел – да упражни свое конституционно правомощие за промяна на Конституцията.

По темата за реформа на прокуратурата президентът остава сам – не виждаме конкуренция на идеи, нито от страна на имащите инициативата управляващи от ГЕРБ, нито от  страна на БСП. Парламентарно непредставените партии също не излизат с предложения.

И тук идва въпросът за отговорността на главния прокурор и прокуратурата

Към настоящи момент Европейската народна партия (да не се бърка с ЕНП в Европарламента) сезира прокуратурата със сигнал относно действията на главния прокурор и наблюдаващия прокурор. Противозаконното разпространение на СРС е престъпление според чл. 145 а от Наказателния кодекс. Инициативата „Правосъдие за всеки“ отправиха сигнал до компетентния да търси дисциплинарна отговорност Висш съдебен съвет. Очевидно е, че има достатъчно данни и законен повод за разследване на действията на главния прокурор има. Но ясна и приложима законова процедура няма. Сега може да се разбере защо познатите партии бяха против конституционната реформа от 2015 г. И защо ГЕРБ мотаят този проблем - ту с питания до Венецианската комисия, ту до Конституционния съд, без здрав аргумент, подменяйки препоръки, истеризирайки по знайни и незнайни медии.

Сред публично представените тези относно случая Гешев-Радев е добре да се намери място и за следните въпроси:

1. Гешев не изглеждаше автентично мотивиран да бъде главен прокурор. Какво го тласна да приеме номинацията, така и не стана ясно докрай. Това, че е трябвало да оправдае доверието на номиниралите го колеги, не беше убедителен аргумент на фона на клетвите няколко месеца по-рано, че никога не би участвал в такова мръсно състезание. Предвид как традиционно се вадят готови разследвания на трупчета, остава въпросът дали и неговата мотивация не е била „вдъхновена“ от някоя папка или СРС?

2. Ако горната хипотеза е вярна, защо сме сигурни, че той действа самостоятелно, а не изпълнява просто една поръчка? Все пак президентските избори идват скоро. Може би сред кандидатите ще открием и „мотиваторът“ и ще сме свидетели на поредния „предизборен трик“ (по Божидар Лукарски).

3. При внимателно вглеждане кои са заместниците на Гешев откриваме, че през 2016 г. настоящият му заместник Красимира Филипова е била зам.-министър на правосъдието на Екатерина Захариева. Явно кадри на ГЕРБ укрепват властта на Гешев. Как за някои магистрати това, че техни близки някога са членували в политическа партия е проблем, а за други, които са заемали политически длъжности не е проблем? Очевидно има такива, които, за да пораснат в кариерата, извървяват тежкия път на закона, а на други просто им върви в живота. Има още много такива примери, включително и на действащия зам.-министър на правосъдието Ахладова.

4. Вместо да избоде очи обаче, Гешев (и този, който ползва или се опитва да ползва прокуратурата) ще изпише вежди. Ако това е най-тежкото обвинение, което могат да измислят на Радев, излиза, че той е изключително принципен мъж, който нарушава (ако го нарушава) веруюто си само в името на любовта! Да не забравяме и, че президентът се ползва с най-високото ниво на доверие от гражданите и подобна история само ще налее в рейтинга му. А на Гешев се налага да събужда нищожно ниското доверие в прокуратурата с обещание за високи пенсии – явно популистките акции не са достатъчни.

*Заглавието е заимствано от песента „Колега“ на групата „Ъпсурт“, виж пълния текст тук
Институт за пазарна икономика

 

Горещи страсти и обществени бъркотии, като настоящата с разпространението на специални разузнавателни средства (СРС), опитващи да уличат българския президент в престъпление, следва да се консумират охладени. И ето, отминаха няколко дни и по всичко личи, че прокуратурата не може да обясни как и защо са произведени тези СРС-та. Освен като основание главният прокурор Гешев да иска тълкуване от Конституционния съд за това дали президентът може да бъде разследван по време на мандата си, те очевидно преследват и друга особена цел. Но, уважаеми читателю, молим за твоето търпение и снизхождение към написаното от нас, а то накратко е следното:

Въпросът за това дали президентът и вицепрезидентът носят наказателна отговорност е повече от ясен. Тълкуване се иска и допуска в изрично предвидени хипотези – ако нещо е неясно, неразбираемо или има двусмислие как да се приложи.

На първо място, лаконично и недвусмислено чл. 103 от Конституцията гласи, че „президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.“ Тоест президентът има абсолютен имунитет по време на мандата си – не може да бъдат задържан и срещу него не може да започне наказателно преследване. От това следва, че президентът има функционален имунитет и всичко, което извърши в изпълнение на своите президентски функции го прави наказателно неотговорен докато трае мандатът. Основание за това да му бъде търсена отговорност са само държавната измяна и нарушението на Конституцията. Под държавна измяна се разбира, описаното в раздел първи от Наказателния кодекс. Следва да се отбележи, че и не всяко престъпление е нарушение на Конституцията. Това е и смисълът да се ползва от имунитет президентът, предвид специфичната му роля и дейност като държавен глава – да не се дават поводи да бъде уязвен на всевъзможни основания от други лица и държавни институции. Практически, до наказателно преследване може да се стигне след като е извървяна процедурата по основния закон:

  • обвинение  по искане на една четвърт от народните представители и за това са гласували две трети от тях и с това обвинение е сезиран Конституционният съд,
  • ако КС се произнесе за отстраняването на президента.

И едва след като бъде отстранен и съответно отпадне имунитетът му, прокуратурата може да започне действия по разследване и обвиняване. Това твърдение е застъпено и от правната доктрина в лицето на действащия председател на Конституционния съд Борис Велчев (вж. монографията му „Имунитетът по Наказателното право“).

Поради това може да се разглежда повече от критично доколко Гешев е трябвало да ангажира КС. След като все пак дело е образувано, Конституционният съд може да реши, че то е недопустимо дори в хода на самото производство по тълкуване.

На второ място, самият КС има практика по въпроса (вж. Решение № 25
от 21 декември 1995 г. по к. д. № 27/95 г.):

„Нарушение на Конституцията може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. Но отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал една специална сложна процедура (чл.103, ал.2 и 3), по който ред единствено Конституционният съд, в изпълнение на правомощията си по чл.149, ал.1, т.8 от Конституцията, може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията.“

Въпросът е защо действащ главен прокурор и екипът му не знаят всичко това, а ако знаят - защо си позволяват да уязвяват президентската институция. За търпеливия читател ще отбележим, че Конституционно право се е учило в полицейската школа в Симеоново, напоследък основен източник на кадри за висши постове в съдебната власт, чийто възпитаник е и Гешев.

Отговор на въпроса защо точно сега прокуратурата се изправя срещу президентството може да ни даде контекстът, а той е следният:

Президентът повдига въпроса за статута на Националната служба за охрана, а темата е повече от чувствителна както за управляващите, така и за поддържащите мнозинството им в НС политически уж опозиционери.

Президентът отваря конституционния дебат, което само по себе си е забележителен държавнически акт, с цел да намери решение на дългогодишните проблеми в областта на съдебната власт. А тези проблеми се изразяват в недостатъчната защита на независимостта на съдиите и тоталната липса на контрол над работата на прокуратурата и в частност на главния прокурор. Съгласно изнесените към момента обстоятелства Радев преследва легитимна цел – да упражни свое конституционно правомощие за промяна на Конституцията.

По темата за реформа на прокуратурата президентът остава сам – не виждаме конкуренция на идеи, нито от страна на имащите инициативата управляващи от ГЕРБ, нито от  страна на БСП. Парламентарно непредставените партии също не излизат с предложения.

И тук идва въпросът за отговорността на главния прокурор и прокуратурата

Към настоящи момент Европейската народна партия (да не се бърка с ЕНП в Европарламента) сезира прокуратурата със сигнал относно действията на главния прокурор и наблюдаващия прокурор. Противозаконното разпространение на СРС е престъпление според чл. 145 а от Наказателния кодекс. Инициативата „Правосъдие за всеки“ отправиха сигнал до компетентния да търси дисциплинарна отговорност Висш съдебен съвет. Очевидно е, че има достатъчно данни и законен повод за разследване на действията на главния прокурор има. Но ясна и приложима законова процедура няма. Сега може да се разбере защо познатите партии бяха против конституционната реформа от 2015 г. И защо ГЕРБ мотаят този проблем - ту с питания до Венецианската комисия, ту до Конституционния съд, без здрав аргумент, подменяйки препоръки, истеризирайки по знайни и незнайни медии.

Сред публично представените тези относно случая Гешев-Радев е добре да се намери място и за следните въпроси:

1. Гешев не изглеждаше автентично мотивиран да бъде главен прокурор. Какво го тласна да приеме номинацията, така и не стана ясно докрай. Това, че е трябвало да оправдае доверието на номиниралите го колеги, не беше убедителен аргумент на фона на клетвите няколко месеца по-рано, че никога не би участвал в такова мръсно състезание. Предвид как традиционно се вадят готови разследвания на трупчета, остава въпросът дали и неговата мотивация не е била „вдъхновена“ от някоя папка или СРС?

2. Ако горната хипотеза е вярна, защо сме сигурни, че той действа самостоятелно, а не изпълнява просто една поръчка? Все пак президентските избори идват скоро. Може би сред кандидатите ще открием и „мотиваторът“ и ще сме свидетели на поредния „предизборен трик“ (по Божидар Лукарски).

3. При внимателно вглеждане кои са заместниците на Гешев откриваме, че през 2016 г. настоящият му заместник Красимира Филипова е била зам.-министър на правосъдието на Екатерина Захариева. Явно кадри на ГЕРБ укрепват властта на Гешев. Как за някои магистрати това, че техни близки някога са членували в политическа партия е проблем, а за други, които са заемали политически длъжности не е проблем? Очевидно има такива, които, за да пораснат в кариерата, извървяват тежкия път на закона, а на други просто им върви в живота. Има още много такива примери, включително и на действащия зам.-министър на правосъдието Ахладова.

4. Вместо да избоде очи обаче, Гешев (и този, който ползва или се опитва да ползва прокуратурата) ще изпише вежди. Ако това е най-тежкото обвинение, което могат да измислят на Радев, излиза, че той е изключително принципен мъж, който нарушава (ако го нарушава) веруюто си само в името на любовта! Да не забравяме и, че президентът се ползва с най-високото ниво на доверие от гражданите и подобна история само ще налее в рейтинга му. А на Гешев се налага да събужда нищожно ниското доверие в прокуратурата с обещание за високи пенсии – явно популистките акции не са достатъчни.

*Заглавието е заимствано от песента „Колега“ на групата „Ъпсурт“, виж пълния текст тук
Институт за пазарна икономика

Коментари

Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Не се грижете за Гешев,

а за вашите олигарси. Повече не можете да ги скриете от народа, колкото и да го заблуждавате, че сте някакви блюстители на правото и морала. Прочетете им биографиите и ще ви се догади. Липсва всякаква морална когнитивност. Потрес!
Костадин Генчев's picture
Костадин Генчев
Косьо Генчев

Недей тъй бе, Иване!

Ако не друго, поне кажи кои са тези "вашите олигарси". Ние, четящите тук да не сме Ванга, та да ти четем мислите. И още нещо - "Липсва всякаква морална когнитивност", казваш, но сам се намираш явно в тежък когнитивен дисонанс - хем ти се иска нещо да кажеш, хем сам виждаш каква невероятна глупост е.

Калин

Хайде да не берем грижа за Гешев, всички, дори и децата в детските градини знаят кои са олигарсите и от кои среди идват - БКП/БСП по-точно ДС.
Така е във всеки град и паланка.
Аман от анализатори, от плямпала, от социолози, журналисти и лайнолози.
Всеки трябва да си плаща данъците и да си доказва произхода на парите.
Има съд. Той да решава кой е пристъпил закона и кой - не !
Костадин Генчев's picture
Костадин Генчев
Косьо Генчев

На Калинчо писанията

Драги Калинчо,
зная, че едва ли мога да "влея" нещо между гънките ти. И все пак вземи и прочети (прави се в тълковен речник) значението на думата "олигарх". Може и да ти е от полза все някога в живота. И още нещо . . . не е толкова съществено, но между "пристъпил" и "престъпил" има значителна смислова разлика.
Костадин Генчев's picture
Костадин Генчев
Косьо Генчев

Статията

Хубав анализ на безмозъчието (или пък на безгръбначието) на главпрока. И в двата варианта е явно, че той за този пост или не става, или е непригоден! Толкова много хора предупреждаваха за това, но все пак ни го "натресоха"! Даже бих казал хак ни е! с това "народонаселение", но ще се въздържа, защото и аз съм директно потърпевш.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?