Брекзит няма да донесе негативи за България, поне що се отнася до инвестиции по линия на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Това заяви специално за Клуб Z нейният вицепрезидент Лиляна Павлова.

Всяка страна членка на ЕС е капиталовложител в ЕИБ. Но всъщност парите, които Банката управлява, предоставя за кредитиране и гаранции, тя ги набира на капиталовите пазари. Благодарение на своя най-висок кредитен рейтинг – ААА, институцията има добра позиция на тези пазари и акумулира добри средства, които инвестира в своите операции.

Перспективите за развитие на дейността на ЕИБ в България за 2020 г. са по-добри в сравнение с 2019 г., изтъкна Павлова Причината е, че през 2019 г. у нас е имало местни избори, а законодателството ни ограничава общините да сключват договори за инвестиции 9 месеца преди вота.

Едно от основните предизвикателства, които стоят пред ЕИБ за новия програмен период 2021-2027 г., е участието във Фонда за справедлив преход (ФСП). Той трябва да гарантира, че всяка страна от ЕС ще получи подкрепа в прехода към неутрална по отношение на климата икономика. България заема много важно място в Механизма за справедлив преход (МСП), част от който е Фондът.

Ролята на ЕИБ е в два от трите стълба на ФСП.

• Програмата InvestEU („Инвестирай в ЕС“). За разлика от предишния програмен период, сега се предвижда само 75 на сто от парите да се управляват от Банката. Еврокомисията ще оцени и ще „акредитира“ институциите за управление на останалите 25 процента. За това могат да кандидатстват български банки и други финансови институции като например Фонда на фондовете. От ЕИБ се очаква по този стълб да предостави кредитиране предимно на частния сектор - малък и среден бизнес, индустрия и т.н., които биха допринесли за постигане на целите на Зеления пакт.

• Другият стълб е за предоставяне на изгодно нисколихвено кредитиране. И той вече е изцяло в ръцете на ЕИБ. Средствата ще бъдат насочени към публични бенефициенти като министерства и общини. Тук държавите на ниво региони трябва да подготвят своите проекти.

Важно е да се отбележи, че инвестициите по линия на политиката за сближаване на регионите и справедливия преход са взаимно допълващи се, а не конкурентни цели.

След Брекзит България ще увеличи от 0,18 на 0,21 на сто своя дял в ЕИБ, каза още Лиляна Павлова. Заради излизането на Великобритания от ЕС се налага преразпределение на нейния дял. Банката е предприела всички необходими мерки, така че Брекзит да не окаже негативно влияние върху дейността ѝ.

Приносът на Обединеното кралство към внесения капитал на ЕИБ в размер на 3,5 милиарда евро ще бъде попълнен от резервите на Банката.

Делът на Лондон в капитала на ЕИБ, който подлежи на поискване, е в общ размер на 35,7 милиарда евро. Той ще бъде заменен от останалите страни членки на ЕС, като те пропорционално ще увеличават условните си задължения.

Така делът на капитала на България става малко над 510 милиона евро. От тях 464,5 милиона са гарантиран, а 45,5 милиона – поискан капитал. Досега гарантираният ни капитал бе 428 милиона евро.

В същото време Румъния и Полша са предложили допълнително асиметрично увеличение на своите дялове. В резултат Полша, Унгария и Хърватия вече ще образуват отделен сектор, или т.нар. constituency. Той ще бъде оглавен от Полша, увеличението на чийто дял е с цели 4,57 на сто. Трите държави ще имат свой вицепрезидент на ЕИБ, който ще замени британския. Очаква се първият мандат да бъде поет от представител на Полша.