ЛЮКСЕМБУРГ

От началото на месеца Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тази институция взема назаем средства на капиталовите пазари и с тях кредитира при благоприятни условия проекти, подкрепящи целите на ЕС. Лиляна Павлова разговаря с български журналисти в централата на ЕИБ в Люксембург.

- Г-жо Павлова, до каква степен се съвместява с опита ви до този момент постът вицепрезидент на ЕИБ, който поехте, и къде смятате, че все още имате да наваксвате?

- Като погледна назад в моята кариера и десетте години в политиката като министър на регионалното развитие и благоустройството, дори като част от председателството на ЕС, но и преди това, като експерт в управлението на европейски проекти, съфинансирани от европейските фондове, но и от ЕИБ, вярвам, че опитът, който имам, в значителна степен съответства и на настоящата ми работа. Защото сме управлявали такива проекти, така че познавам правилата и процедурите на ЕИБ, по които тя работи и отпуска пари. Реализирали сме такива инвестиции в транспортната и водната инфраструктура.

Лично аз ръководих екипа, когато беше създаден инструментът за градско развитие JESSICA. И България бе давана за пример за успешно функциониране на екипа. Така че тук познавам и голяма част от екипа на банката, с който сме работили тогава, в предишния програмен период.

Вярвам, че това е едно естествено продължение на професионалната ми кариера и в тази си роля и позиция мога да допринеса както за това, към което банката в момента се стреми. Чухте по-рано днес от нейния президент Вернер Хойер, че тя върви съм разширяване и обновяване на своите приоритети, към това да се превърне в климатичната банка на ЕС. Това е една много амбициозна, но и много визионерска задача, с която ЕИБ се заема. Но това значи да намерим добрия баланс, да отстояваме и да продължим инвестициите за кохезионните държави (получаващи пари по кохезионния фонд, предназначен за страните членки на ЕС, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90% от средния за съюза – б.р.). 

Точно тук вярвам, че е моята сила – като човек, представляващ държавите от Централна и Източна Европа. Точно нашите страни трябва да намерят баланса, като отразяват приоритетите на климата. Но същевременно кохезионната политика продължава да бъде част от общоевропейската политика и от политиките на ЕИБ, които се стремим да покриват поне 30 на сто от инвестициите и те да отиват за кохезионна политика, сближаване, транспортна инфраструктура, градско развитие, умни градове, иновации, подкрепа на малки и средни предприятия. Бих казала, че това е едно добро съчетание. И се надявам моят опит в кохезионната политика да бъде нишата, в която да дам своя принос.

- Като говорите за кохезионна политика, знае се, че има неблагоприятни прогнози за следващия 7-годишен период – и за нея, и за селскостопанската политика. А днес г-н Хойер каза, че не навсякъде проектите вървят добре и че субсидиите не са най-добрият начин за развитието на тези политики. Как вие виждате ролята на ЕИБ в един такъв момент, в който страните, ползващи изключително този фонд, са заплашени от неговото орязване?

   
- Именно това е ролята на ЕИБ – да влезе там, където има нужда от продължаващо финансиране и за базисна инфраструктура, и за такъв тип кохезия на тези региони, които все още имат какво да надграждат в своето развитие. За България например това не е толкова валидно, защото, както знаете, за нея не се предвижда намаляване на фондове по линия на кохезионната политика. Дори в някои случаи за нея ще има частично увеличение на някои от фондовете. Така че не очаквам да има намаляване на средствата за кохезия.

Но за някои държави е видимо и осезаемо поне в проектопредложението на Еврокомисията, че ще има сериозно намаление на инвестициите именно по тази линия и за инфраструктурата. Където обаче има необходимост да се продължат инвестициите в железопътната инфраструктура, интермодалните терминали, там, където има метро, инвестициите остават налични.

Идеята е ЕИБ да влезе там, като предостави своя дял и даде увеличено дългосрочно кредитиране за този тип инфраструктура. За сметка на това тези държави ще получат повече пари за дигитална трансформация и иновации, където да бъде потърсен балансът между безвъзмездното финансиране и кредитирането.

- А запазва ли България средствата за селскостопанската политика?

- Поне за момента според проектопредложението, което е на масата, България е сред страните, за които не очакваме намаление на парите в тази сфера. Което не е така за всички останали държави – разбира се, ако Многогодишната финансова рамка (МФР) бъде одобрена такава, каквато е сега. Изчисленията за страната ни са твърде позитивни и трябва да успеем да ги отстоим. Разбира се, всичко ще стане ясно след окончателното одобряване.

- Много хора не могат да разберат защо се дава такъв приоритет на климата. Бихте ли обяснили за какво става дума?

- Европа сама по себе си даде своя принос и съгласие за Парижкото споразумение да вървим към енергийна ефективност и зелена икономика. Знаете какви послания отправи и Урсула фон дер Лайен за част от приоритетите на бъдещата Еврокомисия - че освен иновации и нови работни места Европа ще се стреми да бъде не догонваща, а изпреварваща както в дигиталната трансформация, така и от гледна точка на климата. Става дума за възобновяеми източници, опазване на околната среда, нови технологии с електромобили – всички тези технологии, които трябва да бъдат въведени по един или друг начин. В този смисъл напоследък се изтъква, че Европа има нужда от своята климатична банка, която да допринесе и да стимулира, макар и с по-малки проекти, икономиката на континента. Например производството на батерии за електромобили да се случва тук, защото създава работни места.