Една голяма част от българските граждани очевидно очакваха Майк Помпео да хване Делян Пеевски за ушите и да го линчува публично на жълтите павета. И останаха много разочаровани, че това не се случи. След което отново започнаха да обвиняват лошия Запад, който не се интересува от България. Нищо ново - все пак за мнозина у нас виновен е Чърчил, който ни е дал на Сталин, а не самият Сталин, който ни е завладял.

Западът обаче не ще молитва, а мотика. Молитвите към Запада няма да помогнат. Ако се хванем за мотиката и си прекопаем нивката по западен образец обаче, Западът със сигурност ще помогне. И то не защото сме му много симпатични, а защото това е и в негов интерес. В политиката, както е известно, симпатии и антипатии няма. Има само интереси. Общественото мнение у нас обаче като че ли все още не може да приеме тази простичка истина. И затъва в блатото на емоциите.

Когато ВСС избираше Иван Гешев за главен прокурор, отвън протестираха стотина души. Ако бяха примерно 10 000 и ако тези 10 000 бяха изразили своето несъгласие по категоричен начин, на чия страна щеше да застане Западът? Жокер - дори този мижав протест, смешен и жалък, особено в сравнение с подобни протести в други източноевропейски страни, намери място във водещи западни медии.

Ако се свика протест пред парламента с искане за Велико народно събрание, което да направи истинска съдебна реформа и да заложи в Конституцията някаквъв вид институционален контрол над главния прокурор, колко души ще се отзоват? Горе-долу колкото бяха и под дъжда срещу Гешев. Прокуратурата по съветски модел не ни дразни особено. Виж. Западът, който не се грижи за нас, много, ама много ни дразни. При това положение няма как да се сърдим на когото и да било, освен на себе си.

Ако избирателите излъчат политици, които да потърсят помощ от Запада в борбата с корупцията, защото до голяма степен борбата с корупцията у нас означава да се влезе в пряк конфликт с Москва, то Западът със сигурност ще ни помогне. Избирателите обаче отказват да гласуват доверие на подобни политици. Напротив - предпочитат ехидно да се подиграват на всеки от тях, които твърди, че е напълно възможно България да стане истинска демократична държава.

Представете си през XIX в. българите не само да имат държава, но и дори да имат място на масата на Великите сили. И въпреки това да продължават да са с единия крак в Османската империя. Представете си през XIX в. да сме имали легитимно избран български премиер, който да се прегръща на височайши форуми с Дизраели, Бисмарк, Андраши и т.н. Но да продължаваме да си "добруваме" под властта на падишаха.

Това сме ние в момента през XXI в. Имаме собствена държава, с място на масата на Великите сили, а премиерът ни има пряк достъп до Тръмп, Джонсън, Меркел, Макрон... И въпреки това с единия крак продължаваме да стоим в СССР. А в някои сектори, като например енергетиката, сме и с двата крака вътре.

Освен това знакът, който дадоха САЩ, бе достатъчно ясен. Вашингтон посочи с пръст съдия от Специализирания съд и го обвини в корупция. Трябва да се припомни, че този съд бе създаден именно с тази цел - да бори корупцията по висшите етажи на властта. Западът не просто няма доверие в един съдия. Той очевидно няма доверие в цялата система, която би трябвало да се бори с корупцията. САЩ бият самара, за да се сети магарето.

Магарето обаче се е запънало на моста между Запада и Изтока. И упорито не ще да помръдне в правилната посока.