Article_top

Пробив в сюжета "властта срещу Airbnb и останалите онлайн платформи" - Народното събрание не прие идеята да се иска съгласието на 50% от съседите, ако човек реши да отдава под наем краткосрочно имота си на туристи онлайн. Въпросният текст бе сред най-спорните в промените в Закона за туризма, част от които отново са свързани с опита за регулация на отдаването на стаи и апартаменти за гости.

Въпреки че въпросното изискване бе прието от ресорната комисия в парламента преди второто четене на промените, от парламентарната трибуна днес депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев поиска оттеглянето му. А колегите му гласуваха "за". Това бе и една от малкото теми в законопроекта, по която имаше изказвания. Те дойдоха от БСП. 

Христо Проданов и Антон Кутев акцентираха върху това, че управляващите от 6 месеца "искат нещо да направят, но не знаят какво точно" с регулацията на имотите под наем за туристи. Левицата се обяви "за" изсветляване на сектора - но според социалистите това вече е било постигнато с предходните изменения  в закона - с тях се въведе регистрационен режим в общините за тези имоти и плащане на патентен данък.

"Това е специфичен, но доста сериозен бизнес, който ние трябва да пазим. В центъра на София има десетки хиляди туристи. Те са в тези апартаменти. Това не са клиенти на хотелите. Това са нискотарифни туристи. Основната цел на тяхното посещение е да опитат местната кухня и да пазаруват в местните магазини. Удряйки по този бизнес - удряме по ресторантите, магазините, музеите, таксиметровите компании и т.н.", заяви Проданов.

Колегата му Явор Божанков допълни, че повечето идеи за регулация всъщност идват от "едно хотелиерско лоби", което обаче не си дава сметка, че има различни видове туристи и тези, които предпочитат стаи и апартаменти за гости, практически не са потенциални клиенти на хотелите. И в този смисъл удряйки по наемите онлайн, същите хотели ще са обречени да оперират на "малък, беден и ограничен пазар".

"Наистина се радвам, че оттеглихте това предложение със съгласието на съседите, но взимам думата въпреки това - заради общата тенденция да се налагат ограничения и законови изисквания в т.нар. споделена икономика. Някъде, може би в Министерството на туризма, ако тези текстове се пишат там, има някой, който доста целенасочено се опитва да ограничи цял сегмент и ако това не мине - ще се пробва пак.

Колкото и да вървим срещу вятъра, някакви неща се случват. Споделената икономика обаче ще пробива, защото е по-ефективна и това важи и за имотите, и за колите (...) Момичетата, например, вече си споделят и обувки! Може да не ни изглежда толкова здравословно, но го правят. Това няма как да го спреш. Трябва да търсим начин да сме конкурентноспособни в споделената икономика, а не да се опитваме да я ограничаваме.", затвори дебатите по въпроса Кутев. 

През последните дни и от "Демократична България" въстанаха срещу промените в Закона за туризма по отношение на частните имоти за краткосрочен наем и поиската вето от президента Румен Радев, ако тези текстове - особено със съгласието на съседите, бъдат приети. 

Депутатите обаче си гласуваха - без дебати и разногласия - солени глоби за тези, които отдават онлайн през платформи като Airbnb, Booking, Expedia и т.н., които не са регистрирани по надлежния нов ред. Идеята отново идва от ГЕРБ и гласи, че за предлагане на "нередовни" имоти под наем се налагат глоби до 5000 лева и имуществени санкции до 10 000 лева.

Конкретно: "който предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.". При повторно нарушение наказанията ще са съответно глоба от 5000 до 8000 лв. и имуществената санкция от 10 000 до 15 000 лв.

Приеха се текстовете, регламентиращи, че апартаментите и стаите за гости излизат от категория Б и влизат в нова - В на обектите по Закона за туризма. Категориите от А и Б носят звезди от едно до пет. Условията за реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Самата регистрация на местата за настаняване от клас В ще се извършва от кметовете на общините, които ще ги вписват в Националния туристически регистър.

Депутатите решиха и да задължат общините, на чиито територии има национални курорти, да планират разходи за подобряване на инфраструктурата и цялостно облагородяване. От БСП възразиха, че така държавата абдикира от задълженията си, вменява ги на местната власт и попитаха – откъде ще дойдат допълнителните пари, като допуснаха, че ще се вдигат местни данъци и такси.

Дора Якова възрази, че това предложение противоречи на закона за местното самоуправление, който така или иначе вменява на общините да планират финанси и да поддържат територията си. „Сега с един специален закон им вменяваме още задължения“, посочи тя и допълни, че „държавата бяга“.

От ГЕРБ заявиха, че ставало въпрос за реинвестиране на приходите от туризма – конкретно туристическия данък и данък сгради. Националните курорти били безлюдни и сега общините инвестирали само в останалите населени места, „където има избиратели“.

По отношение на националните курорти се прие още административните услуги за хотели, заведения и т.н. да се предоставят двойно по-бързо, отколкото в останалите курорти. 

В шестмесечен срок от влизането в сила на поправките, Министерският съвет ще трябва да приеме и наредбата за националните курорти. С нея ще се уредят критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални (по предложение на министъра на туризма), както и организацията и управлението на туристическите дейности на територията им. 

Отсрочка за палатките

Народното събрание прие и 6-месечна отсрочка за написването на наредба за т.нар. диво къмпингуване. Причината е, че тя се пише от четири министерства, не е готова, а трябваше да е до 16 януари тази година, т.е. преди около месец.

Във въпросната наредба министрите на регионалното развитие, на туризма, на околната среда и на земеделието трябваше вече да са описали реда, по който любителите на палатки и кемпери ще могат да се разполагат в обособени за целта места, без да бъдат подлагани на непрекъснатите гонения на местните власти, както е сега. Изрично обаче се забраняват палатките на плажа, както и върху дюни.

Регулация за ски-училищата

С влизането в сила на промените в Закона за туризма, гласувани днес, предоставянето на услуги по обучение на туристи по снежни спортове ще се извършва от ски училища, вписани в Националния туристически регистър. Туристическа дейност като ски училище ще може да извършва регистриран търговец или юридическо лице с нестопанска цел, което има право да предоставя спортни услуги съгласно Закона за физическото възпитание и спорта, не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация и има персонал за обучение по снежни спортове, гласят поправките.
 
Христо Проданов от БСП възрази срещу приравняването на ски учителите със ски треньори. Той посочи, че треньорът се занимава със спортисти с цел постигане на високи резултати, докато работата на ски учителя е да научи един аматьор да кара ски и затова не е необходимо да отговарят на едни и същи условия. "Рискуваме отново да променяме закона в тази част, защото може да има недостиг на ски учители", предупреди Проданов.
 
Правилата обаче бяха приети, а лицата, които извършват дейност като ски училище, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона и да представят в Министерството на туризма съответните документи за вписването им в Националния туристически регистър в срок от 1 година - тоест за следващия зимен сезон. 
 
С окончателното гласуване на текстовете министър Николина Ангелкова благодари на всички за "конструктивната работа".
Ключови думи
 

Пробив в сюжета "властта срещу Airbnb и останалите онлайн платформи" - Народното събрание не прие идеята да се иска съгласието на 50% от съседите, ако човек реши да отдава под наем краткосрочно имота си на туристи онлайн. Въпросният текст бе сред най-спорните в промените в Закона за туризма, част от които отново са свързани с опита за регулация на отдаването на стаи и апартаменти за гости.

Въпреки че въпросното изискване бе прието от ресорната комисия в парламента преди второто четене на промените, от парламентарната трибуна днес депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев поиска оттеглянето му. А колегите му гласуваха "за". Това бе и една от малкото теми в законопроекта, по която имаше изказвания. Те дойдоха от БСП. 

Христо Проданов и Антон Кутев акцентираха върху това, че управляващите от 6 месеца "искат нещо да направят, но не знаят какво точно" с регулацията на имотите под наем за туристи. Левицата се обяви "за" изсветляване на сектора - но според социалистите това вече е било постигнато с предходните изменения  в закона - с тях се въведе регистрационен режим в общините за тези имоти и плащане на патентен данък.

"Това е специфичен, но доста сериозен бизнес, който ние трябва да пазим. В центъра на София има десетки хиляди туристи. Те са в тези апартаменти. Това не са клиенти на хотелите. Това са нискотарифни туристи. Основната цел на тяхното посещение е да опитат местната кухня и да пазаруват в местните магазини. Удряйки по този бизнес - удряме по ресторантите, магазините, музеите, таксиметровите компании и т.н.", заяви Проданов.

Колегата му Явор Божанков допълни, че повечето идеи за регулация всъщност идват от "едно хотелиерско лоби", което обаче не си дава сметка, че има различни видове туристи и тези, които предпочитат стаи и апартаменти за гости, практически не са потенциални клиенти на хотелите. И в този смисъл удряйки по наемите онлайн, същите хотели ще са обречени да оперират на "малък, беден и ограничен пазар".

"Наистина се радвам, че оттеглихте това предложение със съгласието на съседите, но взимам думата въпреки това - заради общата тенденция да се налагат ограничения и законови изисквания в т.нар. споделена икономика. Някъде, може би в Министерството на туризма, ако тези текстове се пишат там, има някой, който доста целенасочено се опитва да ограничи цял сегмент и ако това не мине - ще се пробва пак.

Колкото и да вървим срещу вятъра, някакви неща се случват. Споделената икономика обаче ще пробива, защото е по-ефективна и това важи и за имотите, и за колите (...) Момичетата, например, вече си споделят и обувки! Може да не ни изглежда толкова здравословно, но го правят. Това няма как да го спреш. Трябва да търсим начин да сме конкурентноспособни в споделената икономика, а не да се опитваме да я ограничаваме.", затвори дебатите по въпроса Кутев. 

През последните дни и от "Демократична България" въстанаха срещу промените в Закона за туризма по отношение на частните имоти за краткосрочен наем и поиската вето от президента Румен Радев, ако тези текстове - особено със съгласието на съседите, бъдат приети. 

Депутатите обаче си гласуваха - без дебати и разногласия - солени глоби за тези, които отдават онлайн през платформи като Airbnb, Booking, Expedia и т.н., които не са регистрирани по надлежния нов ред. Идеята отново идва от ГЕРБ и гласи, че за предлагане на "нередовни" имоти под наем се налагат глоби до 5000 лева и имуществени санкции до 10 000 лева.

Конкретно: "който предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.". При повторно нарушение наказанията ще са съответно глоба от 5000 до 8000 лв. и имуществената санкция от 10 000 до 15 000 лв.

Приеха се текстовете, регламентиращи, че апартаментите и стаите за гости излизат от категория Б и влизат в нова - В на обектите по Закона за туризма. Категориите от А и Б носят звезди от едно до пет. Условията за реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Самата регистрация на местата за настаняване от клас В ще се извършва от кметовете на общините, които ще ги вписват в Националния туристически регистър.

Депутатите решиха и да задължат общините, на чиито територии има национални курорти, да планират разходи за подобряване на инфраструктурата и цялостно облагородяване. От БСП възразиха, че така държавата абдикира от задълженията си, вменява ги на местната власт и попитаха – откъде ще дойдат допълнителните пари, като допуснаха, че ще се вдигат местни данъци и такси.

Дора Якова възрази, че това предложение противоречи на закона за местното самоуправление, който така или иначе вменява на общините да планират финанси и да поддържат територията си. „Сега с един специален закон им вменяваме още задължения“, посочи тя и допълни, че „държавата бяга“.

От ГЕРБ заявиха, че ставало въпрос за реинвестиране на приходите от туризма – конкретно туристическия данък и данък сгради. Националните курорти били безлюдни и сега общините инвестирали само в останалите населени места, „където има избиратели“.

По отношение на националните курорти се прие още административните услуги за хотели, заведения и т.н. да се предоставят двойно по-бързо, отколкото в останалите курорти. 

В шестмесечен срок от влизането в сила на поправките, Министерският съвет ще трябва да приеме и наредбата за националните курорти. С нея ще се уредят критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални (по предложение на министъра на туризма), както и организацията и управлението на туристическите дейности на територията им. 

Отсрочка за палатките

Народното събрание прие и 6-месечна отсрочка за написването на наредба за т.нар. диво къмпингуване. Причината е, че тя се пише от четири министерства, не е готова, а трябваше да е до 16 януари тази година, т.е. преди около месец.

Във въпросната наредба министрите на регионалното развитие, на туризма, на околната среда и на земеделието трябваше вече да са описали реда, по който любителите на палатки и кемпери ще могат да се разполагат в обособени за целта места, без да бъдат подлагани на непрекъснатите гонения на местните власти, както е сега. Изрично обаче се забраняват палатките на плажа, както и върху дюни.

Регулация за ски-училищата

С влизането в сила на промените в Закона за туризма, гласувани днес, предоставянето на услуги по обучение на туристи по снежни спортове ще се извършва от ски училища, вписани в Националния туристически регистър. Туристическа дейност като ски училище ще може да извършва регистриран търговец или юридическо лице с нестопанска цел, което има право да предоставя спортни услуги съгласно Закона за физическото възпитание и спорта, не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация и има персонал за обучение по снежни спортове, гласят поправките.
 
Христо Проданов от БСП възрази срещу приравняването на ски учителите със ски треньори. Той посочи, че треньорът се занимава със спортисти с цел постигане на високи резултати, докато работата на ски учителя е да научи един аматьор да кара ски и затова не е необходимо да отговарят на едни и същи условия. "Рискуваме отново да променяме закона в тази част, защото може да има недостиг на ски учители", предупреди Проданов.
 
Правилата обаче бяха приети, а лицата, които извършват дейност като ски училище, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона и да представят в Министерството на туризма съответните документи за вписването им в Националния туристически регистър в срок от 1 година - тоест за следващия зимен сезон. 
 
С окончателното гласуване на текстовете министър Николина Ангелкова благодари на всички за "конструктивната работа".

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

аз имам инициатива

споделени гардероби. Това ще убие втората употреба, но ще е по-евтино.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията