Министърът на финансите Владислав Горанов и подопечната му администрация ще трябва да отговорят на 5 въпроса за фалиралата КТБ, по които твърдяха, че "нямат информация". Това е резултатът от съдебното дело, което от 2018 г. водят срещу Министерството на финансите бившите депутати от десницата Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, сега обединени в сдружението "Гражданска платформа".

Причината казусът да отиде в съда е отказ от достъп до обществена информация от страна на министерството, а темата е ефективността на събирането на активи на фалиралата банка - особено след приемането на промени в Закона за банковата несъстоятелност, предложени от депутати от ДПС и приети с гласовете на ГЕРБ в парламента. Сред вносителите бе и народният представител Делян Пеевски.

В крайна сметка с окончателно решение на 5-членен състав на Върховния административен съд от 11 февруари 2020 г. Горанов и МФ вече са задължени да отговорят на следните 5 въпроса, зададени през септември 2018 г.: 

  • На колко възлиза масата на несъстоятелността на КТБ към 7.03.2018 г. и от какви активи се състои?
  • На колко възлиза масата на несъстоятелността на КТБ към 13.09.2018 г. и от какви активи се състои?
  • Какъв е общият размер на събраните от синдиците средства след влизане в сила на промените в Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. (това е въпросният законодателен акт, внесен от ДПС и приет от настоящия парламент - б.р.)
  • Какъв е размерът на оценените като несъбираеми кредити?
  • Какъв е размерът на средствата, събрани в периода 7.03.2018 - 13.09.2018 г. от изпълнение срещу обезпечения по просрочени кредити, отпуснати от КТБ АД (н)?

По повод окончателния изход от съдебната сага, минала през 3 инстанции, Славов, който е юрист, обяви: 

С Мартин Димитров и Методи Андреев извоювахме да падне една от най-грижливо пазените тайни от министерство на финансите! А именно – колко средства и от кого са събрали синдиците КТБ до и след влизане в сила на закона „Пеевски“ (промените в Закона за банковата несъстоятелност - б.р.)

След този пробив гражданите вече ще могат да изискват и министърът ще е длъжен да им предоставя информация във връзка с активите на фалиралата банка.

Докато всички в парламента се опитват окончателно да заметат КТБ „под килима”, ние продължаваме битката за отчетност и отговорност!

Бившите депутати от десницата припомнят, че при приемането на промените в Закона за банковата несъстоятелност, посветени именно на случая с КТБ, и депутати, и министърът са обещавали, че чрез прилагане на новите законови разпоредби ще бъдат събрани допълнителни над 1,4 млрд. лв. от активите на фалиралия трезор. 

Според Славов аргументът на МФ от 2018 г., че по посочените по-горе въпроси няма информация във вида, в която е поискана, е бил несъстоятелен, защото законът задължава синдиците на КТБ да изпращат тази информация на министъра на финансите регулярно. А в случай, че министърът не е доволен от работата им - то той е този, който може поиска тяхната смяна. 

Обстоятелството, че няма как МФ да не притежава исканите данни, за да ги предостави, именно заради разпоредбите на закона, според който министърът на финансите я получава, е отбелязано още в решението на първата съдебна инстанция срещу отказа за предоставяне на обществена информация, поискана от Димитров, Славов и Андреев, показа проверка на Клуб Z. Друг любопитен момент в съдебната сага е, че първоинстанционният съд връща обратно на администрацията на МФ отказа да предостави данни, но след това обжалванията идват не от представителите на засегната администрация, а от самия министър на финансите, става ясно от съдебните определения. 

С цитираните промени в Закона за банковата несъстоятелност от 2018 г. бяха обявени за недействителни всички прихващания, извършени от кредитор или банка, ако са се случили след началната дата на несъстоятелността на КТБ или поставянето ѝ под съдебен надзор. Последното се случи през 2014 г. Поправките стигнаха и до Конституционния съд, но заради последвали промени в текстовете искането КС да се произнесе бе отклонено през май 2019 г. С мотив, че предметът на делото, допуснато през 2018 г. за разглеждане, вече не е актуален.