Article_top

Българската музика си намери още един фен - ВМРО. В позиция от днес от партията на вицепремиера Красимир Каракачанов заявяват, че въртящата се в обществото за пореден път идея да се въведат минимални квоти за българска музика в ефира е...

"Път за оцеляване на един сравнително малък език в агресивната глобализираща англо- и латиноезична среда."

Освен, че изреждат в кои страни има квоти за местна музика (някои са сред най-развитите - Великобритания, Франция, Швейцария и пр,.), от ВМРО допълват:

"България в момента е смайващо различна, дори от всичките си съседи. Превъртане на станциите на българските радиа е достатъчно, за да разберете, че българска музика в ежедневния фон почти няма... Това е несправедливо, а и непазарно."

(Апропо, не се обяснява защо в българския ефир изобилстват гръцки, македонски, сръбски, турски хитове, б.р.).

Правят следната аналогия:

"Към българското има търсене. Достатъчно е човек да види нарастващото търсене за автентични български храни, т.нар. ретро вълна, която накара сериозни търговски марки да преминат на кирилица и т.н."

От ВМРО канят авторите на идеята за национални ефирни квоти  от "Музикаутор" на среща на 19 февруари и предлагат заедно да изготвят и внесат вариант за законодателни промени,  "които да бъдат полезни за българската музика и за запазване на културната идентичност на България".

Ето и цялата позиция на партията:

"Това е европейско и пазарно!

Задължителните квоти за българска музика в ефира трябва да получат подкрепа. Това не е „патриотарщина“ или опит за поредна държавна регулация и форма на протекционизъм. Това е път за оцеляване на един сравнително малък език в агресивната глобализираща англо- и латиноезична среда.

Става дума за оцеляване на местна културна идентичност. Подобна практика имат много европейски държави. Защитата на идентичността и културната история е част от европейската традиция. Ето списъка с част от страните, които прилагат подобни квоти: Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия и Украйна.

България в момента е смайващо различна, дори от всичките си съседи. Превъртане на станциите на българските радиа е достатъчно, за да разберете, че българска музика в ежедневния фон почти няма. Направете същия опит в съседна Гърция или Сърбия. Или дори в близката ни Македония. Там е трудно да чуете друго освен местния език и музика. С много вплетен, осъвременен и естествено комерсиализиран фолклор – който тук също отбягваме. 

Това е несправедливо, а и непазарно. Заради криворазбрани търговски формати част от медиите у нас остават сковани в рамки и не пускат почти никаква българска музика. С което нелогично се лишават от слушаеми образци – назад в десетилетията, а и сега, поп музиката у нас има добри постижения.

Към българското има търсене. Достатъчно е човек да види нарастващото търсене за автентични български храни, т.нар. ретро вълна, която накара сериозни търговски марки да преминат на кирилица и т.н.

Всичко това показва, че повече българска музика в ефира ще срещне естествена аудитория и няма да бъде антипазарно. Тъкмо обратното. Това се доказва и от актуално изследване на „Алфа Рисърч“.     

В същото време повишаването на излъчването на българска авторска продукция ще подейства стимулиращо на артисти и продуценти у нас. Както например вече действа подкрепата за българското или европейското кино.

ВМРО подкрепя усилията на българските творци и ще продължи да подкрепя всички подобни идеи.  

Депутатите от ВМРО се запознаха с писмото, което е пуснато до Комисията по културата и медиите към Народното събрание, и с предложенията, които се съдържат в него. Още веднъж заявяваме подкрепата си за повече българска музика в ефира на родните медии и затова каним авторите на идеята „Музикаутор“ и български изпълнители на среща на 19 февруари 2020 г. (сряда), за да изготвим и внесем вариант за законодателни промени, които да бъдат полезни за българската музика и за запазване на културната идентичност на България.

 

Българската музика си намери още един фен - ВМРО. В позиция от днес от партията на вицепремиера Красимир Каракачанов заявяват, че въртящата се в обществото за пореден път идея да се въведат минимални квоти за българска музика в ефира е...

"Път за оцеляване на един сравнително малък език в агресивната глобализираща англо- и латиноезична среда."

Освен, че изреждат в кои страни има квоти за местна музика (някои са сред най-развитите - Великобритания, Франция, Швейцария и пр,.), от ВМРО допълват:

"България в момента е смайващо различна, дори от всичките си съседи. Превъртане на станциите на българските радиа е достатъчно, за да разберете, че българска музика в ежедневния фон почти няма... Това е несправедливо, а и непазарно."

(Апропо, не се обяснява защо в българския ефир изобилстват гръцки, македонски, сръбски, турски хитове, б.р.).

Правят следната аналогия:

"Към българското има търсене. Достатъчно е човек да види нарастващото търсене за автентични български храни, т.нар. ретро вълна, която накара сериозни търговски марки да преминат на кирилица и т.н."

От ВМРО канят авторите на идеята за национални ефирни квоти  от "Музикаутор" на среща на 19 февруари и предлагат заедно да изготвят и внесат вариант за законодателни промени,  "които да бъдат полезни за българската музика и за запазване на културната идентичност на България".

Ето и цялата позиция на партията:

"Това е европейско и пазарно!

Задължителните квоти за българска музика в ефира трябва да получат подкрепа. Това не е „патриотарщина“ или опит за поредна държавна регулация и форма на протекционизъм. Това е път за оцеляване на един сравнително малък език в агресивната глобализираща англо- и латиноезична среда.

Става дума за оцеляване на местна културна идентичност. Подобна практика имат много европейски държави. Защитата на идентичността и културната история е част от европейската традиция. Ето списъка с част от страните, които прилагат подобни квоти: Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия и Украйна.

България в момента е смайващо различна, дори от всичките си съседи. Превъртане на станциите на българските радиа е достатъчно, за да разберете, че българска музика в ежедневния фон почти няма. Направете същия опит в съседна Гърция или Сърбия. Или дори в близката ни Македония. Там е трудно да чуете друго освен местния език и музика. С много вплетен, осъвременен и естествено комерсиализиран фолклор – който тук също отбягваме. 

Това е несправедливо, а и непазарно. Заради криворазбрани търговски формати част от медиите у нас остават сковани в рамки и не пускат почти никаква българска музика. С което нелогично се лишават от слушаеми образци – назад в десетилетията, а и сега, поп музиката у нас има добри постижения.

Към българското има търсене. Достатъчно е човек да види нарастващото търсене за автентични български храни, т.нар. ретро вълна, която накара сериозни търговски марки да преминат на кирилица и т.н.

Всичко това показва, че повече българска музика в ефира ще срещне естествена аудитория и няма да бъде антипазарно. Тъкмо обратното. Това се доказва и от актуално изследване на „Алфа Рисърч“.     

В същото време повишаването на излъчването на българска авторска продукция ще подейства стимулиращо на артисти и продуценти у нас. Както например вече действа подкрепата за българското или европейското кино.

ВМРО подкрепя усилията на българските творци и ще продължи да подкрепя всички подобни идеи.  

Депутатите от ВМРО се запознаха с писмото, което е пуснато до Комисията по културата и медиите към Народното събрание, и с предложенията, които се съдържат в него. Още веднъж заявяваме подкрепата си за повече българска музика в ефира на родните медии и затова каним авторите на идеята „Музикаутор“ и български изпълнители на среща на 19 февруари 2020 г. (сряда), за да изготвим и внесем вариант за законодателни промени, които да бъдат полезни за българската музика и за запазване на културната идентичност на България.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?