Васил Левски е български политик. При това може би най-успешният български политик. Той е имал визия, за чието изпълнение е работил усърдно. И в крайна сметка е успял да постигне целта си, макар това да се е случило 5 години след гибелта му.

Нека си представим за миг, че Васил Левски днес тръгне из България да прави политика, да търси съмишленици, да прави партия, за да се яви на избори. Дали ще има успех в това начинание? "Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа". С тези думи Левски е търсил подкрепа у дейците на революционните комитети. Дали щяхме ние днес да се разберем с него?

Ето как вероятно би изглеждала политическата програма на Левски:

"Храм на истината, народно управление"

 "На същото това място... в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода".

"В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето".

Левски е против правото на силата, така че едва ли ще спечели одобрение в днешното българско общество, голяма част от което продължава да се възторгва от силните, които раздават правосъдие от първо лице. Той не иска цар, а ние вече 30 години търсим добрия  - било цар, било генерал, било друг подобен -  който да ни оправи. И нехаем за правилата, чрез които да изградим храм на истината.

"Никому за нищо не се молим"

"Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата ни си е пак работа."

"Срамно е ние да сравняваме силата си с такива гламавци, каквито са турците... Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал."

"Освен [това] нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари".

"От никоя страна [за] нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия".

"...за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после, [за] да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили".

Отдавна е известно, че Левски е залагал на собствените сили на българския народ. Както се вижда обаче това не е било просто пропаганда за повдигане на духа, а е било подкрепено с конкретни планове как да се случи. За Левски турците не са огромна и мощна империя, а "гламавци", с които дори е срамно да се сравняваме.

Ние и до ден-днешен не можем да се отървем от търсенето на Големия брат. Съвсем наскоро чакахме Големия брат да се справи с корупцията ни и бяхме много разочаровани, че това не се случи.

И като стана дума за нашите вечни очаквания отвън:

"Руски агенти ...цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме"

"...чрез Н.М.Тошкова да помолите негово високо императорско величество за помощ, за което сте уверени, че и без друго ще помогне. Дай боже да помогне и да подпише барем за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт... С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."

От времената на Левски насам ние още повече изгоряхме, опарени от Москва, но все още не знаем да духаме. 70-80% от българите имат добро отношение към Русия 30 години, след като се освободихме от нейната тоталитарна азиатска власт. И по този пункт Левски трудно щеше да намери съмишленици и симпатизанти.

"Не подписвам, но и не развалям като е решение на вишегласието"

"Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо. Това Вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да попадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци, а да ме поддържате, като кажете всекиму. "Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!" Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да [последва] нищо лошаво.

Съгласен съм [само] тогава, когато предварително сме разгледали, че вишегласието, като не одобри мнението ми, тогава турям се да работя с всичките си сили с тях заедно. Но [в този случай] пак не подписвам, че аз съм го избрал така да бъде. Пък ако то излезе на добро, то е на вишегласието; ако е зло- пак на тяхна отговорност остава. Мене ме няма там, защото [аз] не подписвам, но и не развалям, като е [решение] на вишегласието. Длъжност ми е да работя и аз с него. Но [ако] се одобри от вишегласието моето предложение, тогава съм [лично] отговорен за злото и нека чернея за пред народа".

Както се вижда, Левски е поемал лична отговорност за действията си. У нас обаче на мода продължава да бъде колективната безотговорност.

Ето някои мисли на Левски за това как се прави политика.

"...гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!"

Има ли поне един български политик от водещите партии, за който да може да се твърди, че гледа народната работа повече от себе си?

"...да [не] се рече, че се е харчило за мен"

Има ли поне един български политик от водещите партии, който да се притеснява от публичните харчове, свързани с неговата лична особа? Справка - парите, които харчим за НСО, например.

"...хората, като ни гледат мързеливи в работа - няма и да ни чакат".

Факт. В ЕС доста ни почакаха да станем истински европейци. И както е тръгнало, повече няма да ни чакат

"Като как разбирате тази работа, която е най-важна и деликатна, та днес едно да се говори, а утре - друго".

Левски е против днес да се говори едно, а утре друго, но това е любим похват на ГЕРБ, първа политическа сила в последните години. Очевидно носи успех, или поне не вреди особено на успеха на тази партия.

"...повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо"

Да се препоръчваш добре е най-важното политическо умение в България. И да гледаш да вършиш колкото е възможно по-малко работа, за да не попаднеш на мушката на умело препоръчващите се, които само това чакат, за да те унищожат.

"Да се не работи ден, пък десет дена да се разправя[ме]"

Много често у нас дори и ден не се работи, а всичкото време отива за разправии.

"...бързата работа излиза ялова ... трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнина нищо и никаква".

Обикновено ние искаме бързо да се насладим на благата на сетнината без да полагаме много усилия в подготовката. И не обичаме хора, които ни напомнят, че за успехът трябват усилия.

"...времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме"

Това е може би най-известната мисъл на Левски, но незнайно защо обикновено се цитира до половината. А финалът е много важен. Имаме ли съзнанието, че и ние можем да обърнем времето и готови ли сме да се опитаме да го направим?

Изводът е ясен и тъжен. Ако Левски тръгне днес да прави политика сред нас, ние ще го "обесим" собственоръчно. Ще го пратим в ъгъла на политическия спектър  и ще се присмиваме на приказките, които говори.