Името на Хоакин Финикс е сред най-често споменаваните през настоящия награден сезон. С ролята си на Артър Флек в „Жокера“ той плени не само журито на редица престижни филмови награди като „Оскар“, „Златен глобус“, „Изборът на критиците“, но и публиката. Подобна слава преди време изпита и друг актьор, когото публика също разпознаваше най-вече като Жокера – за Хийт Леджър обаче известността получи трагичен финал, докато за Финикс ролята се превърна във феникс, който се преражда от пепелта.

Тъмното си минало актьорът спомена на церемонията на наградите „Оскар“, където играта му в „Жокера“ бе оценена със стагуетка:

„Бил съм лошо момче. Бях себичен, понякога жесток, с мен е трудно да се работи, но съм благодарен на толкова много от вас в тази зала, които ми дадохте втори шанс“.

Роден в Пуерто Рико през 1974 г., днес Хоакин е активист, застъпник за правата на животните, „момчето от постера за борбата за права“, както го нарича „Гардиън“. Подкрепя ПЕТА, Червения кръст, „Амнести интернешънъл“, но за това се знае малко – противно на други свои колеги, образът му не е изграден от присъствие в социалните мрежи. Липсата на влияние в онлайн пространството обаче не пречи да го наричат „най-великия актьор на своето поколение“.

Отказът му да влезе в холивудския калъп може да се корени в начина, по който медиите отразяват смъртта на по-големия му брат Ривър, златното момче на киното по онова време, на което стотици вещаят голяма кариера. Попаднал в спиралата на зависимостите, Ривър не успява да се пребори със зависимостта и умира от свръхдоза в нощен клуб на „Сънсет булевард“. По онова време Хоакин е на 19, „вторият най-известен Финикс“. Самият той подава сигнала на 911.

Няколко години по-късно самият Хоакин тръгва по същия път. Дрогата започва да го превзема, когато спасителен пояс му хвърля ролята на Джони Кеш в „Да преминеш границата“ (2005). След края на снимките самият Финикс се записва в клиника, за да излекува зависимостта си.

През 2009-а и 2010 г. мнозина започват да го подозират, че отново се е предал на дрогата, особено след като обявява, че се оттегля от големия екран, за да преследва рап кариера. В този период той дава редица ужасяващи интервюта, но по-късно се оказва, че всичко това е своеобразен пърформанс, част от комедийния документален филм „Все още съм тук“ (I’m Still Here) на Кейси Афлек. Критиците не харесват филма, но пък играта му се оказва достатъчна публиката и Холивуд да го приемат обратно.

Днес споменът за смъртта на Ривър е силно избледнял, но смъртта му белязва по-малкия брат. Макар да е очевидец на трагедията, Хоакин отказва да направи вързка между необичайното си детство и юношество и афинитета си към тъмните, изкривени герои насилници, както твърди Джо Хейгън, говорил с актьора за основния материал в ноемврийския брой на „Венити Феър“ от 2019 г.

„Опитвам се да не мисля за това – казва Финикс. – Защо правя това ши**но интервю, ще ми съсипеш актьорската игра.“

Споделя, че е „чувствителен колкото всеки нехранимайко“. Това явно е черта, останала от детските му години. Пред журналиста от „Венити Феър“ той разказва как решил да ставе веган още когато бил на 3 години. Помни и датата: 28 октомври, когато празнува рожден ден. Семейството на Финикс пътувало на борда на ферибот от Маями за Венецуела, малко след като родителите му вече са напуснали сектата „Децата на Бог“. По-късно тя ще промени начина си на функциониране и ще стане известна със сексуалната разкрепостеност на членовете си, блудство с деца и склоняването към проституция.

В края на 60-те родителите му са мисионери на култа, обикаляйки в микробус южните щати на САЩ, Венецуела, Пуерто Рико… Някъде по пътя се раждат децата Рейн, Хоакин и Либърти. Напълно отдадени на идеите на „Децата на Бог“, съпрузите за щастие пак са далеч от орбитата на основателя. Когато разбират какво се е случвало в онези тесни кръгове обаче, семейство Финикс, което по онова време носи фамилията Ботъм, напуска организацията без вяра, без пукната пара и очаквайки петото си дете, Съмър.

На товарния кораб с тях пътуват много детски играчки, а когато екипажът научава, че малкият Хоакин има рожден ден, му подаряват камионче и торта.

„Много ясно си спомням тортата, мисля, че това беше първата истинска торта, която съм ял. Спомням си и играчките. Никога преди не бях получавал чисто нова играчка.“

По-късно на същия този кораб Хоакин изживява истински ужас, когато рибари започват да вадят улова си от водата и хвърлят рибите върху платформа с пирони, пригодена специално за случая. В този момент той осъзнава, че всичката риба, която е консумирал, се е мятала по същия безпомощен начин, преди да стигне до чинията му, а междувременно семейството пеело песни, за да благодари на Господ.

„Беше толкова агресивно, толкова емоционално – припомня си актьорът. – Помня ясно лицето на майка ми – никога преди не го бях виждал такова – когато ѝ крещяхме: „Как може да не си ни казала, че това е рибата?“. Помня как сълзите се стичаха по лицето ѝ… Не знаеше какво да каже.“

Два месеца по-късно, вече във Флорида, цялото семейство се посвещава на веганството. През 1979 г. събират всичкия си багаж и с новата фамилия Финикс се отправят към Холивуд, където се установяват като трупа детски актьори и певци с появи в телевизията. Надеждите обаче първоначално не са съсредоточени в Хоакин, а в красивия му, по-голям брат Ривър.

За детството си Хоакин Финикс споделя, че било свободно, но без експерименти с морала – майка му му позволява например да промени първото си име на Лийф (от англ. – листо), но не и той, братята и сестрите му да се снимат в реклами за вредна храна или напитки.

Като Лийф Хоакин получава първите си роли в киното. Силата си обаче осъзнава през 1984 г., когато играе в полицейски телевизионен сериал „Hill Street Blues“. Докато полицаите разказват на персонажа му за ментално нестабилния му баща, Финикс се нахвърля върху адвоката на жертвата и започва да рита и да вика, докато служителите на реда се опитват да го укротят:

„След като извикаха „край“, помня, че останалите от екипа и актьорите възкликнаха. В този момент и аз го усетих, цялото ми тяло като че ли вибрираше. Никога няма да забравя това чувство, все едно за първи път си пил алкохол или си изпушил джойнт. Казваш си: „Мамка му, цялото ми тяло е осъзнато както никога преди“. Чувството беше невероятно“.

Днес Хоакин живее в бунгало на стръмен склон в „Холивуд хилс“, Лос Анджелис. Живее с Руни Мара, колежката му от „Her“ (където играе бившата му съпруга) и „Мария Магдалена“. Има две кучета – Оскар и Сода, които храни със сладки картофи и държи на веган диета. Сода е огромен бял питбул, спасен от евтаназия преди 13 години. Ветеринарите искат да го приспят заради рядко заболяване, което не му позволява да се излага на пряка слънчева светлина. За да води пълноценен живот, Финикс му създава специален костюм, с който да може да ходи на плажа.

Макар на оскарите да бяха една от най-обсъжданите двойки в лайфстайл изданията, особено заради черно-бялата снимка на Грег Уилямс, Финикс е убеден, че на снимачната площадка на „Her“ Мара го мразела. По-късно се оказало, че тя също го харесвала, затова в негово присъствие се държала толкова дръпнато.

„Тя е единственото момиче, което съм проверявал в интернет – споделя той. – Бяхме просто приятели, пишехме си мейли. Но никога не бях правил това, да проверявам момиче в интернет.“

Актьорът продължава да се храни като веган, подлага се на хипноза, за да спре тютюнопушенето, но безуспешно.

„Ям наистина здравословно. Не харесвам вредната храна. Но пак мога да унищожа пакет чипс или сандвич от „Събуей“ и други подобни глупости.“

За „Жокера“ минава на изключително ограничаваща диета, с която отслабва 24 килограма. Същият лекар му помага да загуби килограми и за ролята му в „Учителят“. След заснемането на филма на Тод Филипс си връща 25 килограма, но кокалестото му, стопено тяло на екрана се запечатва като доказателство, че Финикс дава всичко от себе си за ролята. Като Артър Флек той набляга на отличителните физически характеристики – белега на горната му устна (по рождение), тъжната усмивка, изкривеното рамо (също по рождение).

Когато го вижда, Филипс го оприличава на „една от онези птици от Мексиканския залив, които се почистват от катран“.

„Жокера“ привлича Финикс с това, че прилича на „онези велики филми от 70-те без жанр“. За пример дава „Кучешки следобед“, който е „напрегнат, сърцераздирателен и смешен“.

„Това са филмите, които обичам и търся“, казва актьорът.

За да развие персонажа си, Финикс чете литература за нарцисизъм и криминология. Проучва движенията на Бъстър Кийтън и Рей Болджър, който играе плашилото в „Магьосникът от Оз“. Именно неговото държане пред камера вдъхновява Финикс за зловещия му танц, въплъщение на лудостта на Артър. Според сценария персонажът трябвало да се затвори в банята, търсейки къде да скрие пистолета си. Финикс и Филипс обаче се съгласяват, че това е неестествено и докато обсъждали евентуалните промени в сцената, режисьорът пуска песента, композирана специално за филма. Финикс започнвлда танцува с движения, наподобяващи тангото, и Филипс казва на оператора да снима с ръчна камера – само тримата в стаята, докато екип от 250 души стои отвън и чака. Сцената не само влиза във филма, но и показва едни от най-приковаващите вниманието кадри от трейлъра.

За свое вдъхновение и „любим актьор“ Финикс посочва колегата си от „Жокера“ Робърт де Ниро.

„За мен актьорството винаги е било като документален филм – обяснява той. – Трябва да чувстваш така, както чувства персонажът ти, през какво минава той в този или онзи момент. “

Двамата едва разменят няколко думи на снимачната площадка:

„Не ми харесваше да си говоря с него на снимачната площадка. На първия ден си пожелахме добро утро и след това не помня да сме говорили много“.

„Неговият и моят персонаж нямаха за какво да си говорят – казва по-късно Де Ниро. – Просто си казваме: „Свърши си работата. Дръжте се един с друг, както се държат персонажите ви“. Това прави нещата по-лесни и затова не си приказвахме. Нямаше причина.“

"Площад Славейков"