Article_top

Елена Ларинага де Луис е видна кубинска дисидентка, основател на Кубинската обсерватория за човешки права. Тя напуска родината си като дете заедно с родителите си и живее в Испания. Представлява "Дамите в бяло" - организацията на съпругите на кубинските политзатворници. Ларинага бе гост на Европарламента в Брюксел и говори пред Подкомисията за човешки права заедно със съратника си Алехандро Регла.

- Г-жо Ларинага, за „Дамите в бяло“ не се знае много. Бихте ли разказали някои подробности за тази организация?

- Тя се зароди в Куба през 2003 г. в резултат на Черната пролет – полицейските репресии, извършени от режима на Фидел Кастро срещу правозащитниците на острова. Тези жени не бяха активистки. Много от тях нямат дори висше образование и си стояха предимно у дома. Те бяха движени само от чувство на любов и справедливост, когато излязоха на улицата, за да защитят своите съпрузи. Дори не се познаваха. Събраха ги от различни места и им спретнаха бързи процеси. Те винаги протестират мирно и въпреки че ги бият и ги арестуват, продължават да отговарят с мирни шествия. Ненапразно се обличат изцяло в бяло.

- Защо обаче повече се знае за Асоциацията на майките от „Пласа де Майо“ в Аржентина? (Това са майките на безследно изчезналите по време на военната хунта през 1976-1983 г. - б.р.) И защо тези майки отказаха преди години да се срещнат с една кубинска дисидентка? В крайна сметка не са ли и двете организации противници на диктатурите?

- Засичаме се с тях в Европарламента всеки път когато се раздават наградите „Сахаров“. И „Дамите в бяло“, и те са лауреати на това отличие. За съжаление има много движения с определени идеологически юзди. И това според мен е нещо, което трябва да бъде премахнато.

Правозащитникът може да бъде както от една страна с дясна, така и с лява диктатура. Това не би трябвало да има значение. Майките от „Пласа де Майо“ се противопоставиха на един десен режим, а самите те са леви. Докато „Дамите в бяло“ са от всякакви убеждения и са против всякакви диктатури. Имахме един спор с аржентинските майки в Страсбург, защото когато нашите дами произнесоха реч, аржентинките не им ръкопляскаха. Това бе нещо много грозно. Човешките права са в центъра на всичко. 

- Какво е мнението на „Дамите в бяло“ за диктатурите в Аржентина или в Чили?

- Няма значение дали те са леви или десни. Те са диктатури. И ние сме категорично против всички тях.

Много от „Дамите в бяло“ нямат никакви политически убеждения. Други път имат коренно противоположни възгледи една с друга. Има социалистки, социалдемократки, такива с десни възгледи, консерваторки. Аз лично винаги съм смятала, че политиката не се прави от партии, а от личности, които се борят за един по-добър живот на Земята.

"Дамите в бяло" протестират в Хавана.

- А вашите убеждения какви са?

- Смятам себе си за центрист. Животът ме е научил, че трябва да бъда гъвкава, диалогична, че има едни червени линии, които, каквито и да са те, не бива да се пристъпват. Сред тях са свободата, защитата на човешките права. Всички сме човешки същества и сме равни.

- Заедно с вас тук трябваше да бъде един виден дисидент – Гийермо Фариняс, удостоен през 2010 г. с наградата „Сахаров“. Защо го няма?

- Не му позволиха да пътуват. Кубинското правителство е много притеснено от контактите му с ЕС.

Но не е само той. И други дисиденти не пускат. Режимът не иска те да дойдат тук и да говорят за недъзите на системата, за които той не желае да бъде споменавано. Мислят си, че ако дойдат и разкажат за ситуацията, отношенията на Куба с ЕС ще се влошат. Защото според сключеното помежду им споразумение политическите въпроси се обсъждат директно с кубинските власти. И те искат да заглушат другите гласове.

Отгоре на всичко „Дамите в бяло“ изобщо не ги пускат да излизат от Куба. Те са неудобни, защото редовно пускат в социалните мрежи съдържание, което според формулировката на режима в Хавана „не е в обществен интерес“. Преди няколко дни нахлули в дома на една от „Дами в бяло“. Тя не си била вкъщи и полицаите отишли в училището на нейния 9-годишен син. Изправили момчето пред класа и му казали, че майка му трябва да се яви в полицията, защото е платен агент.

- Какви други неприятни работи може да научи Европа от кубинските дисиденти?

- Например за насилието въз основата на пола. В Куба масово се практикува насилие срещу жените. А режимът изобщо не признава това за престъпление, защото иска да представи пред света една идеална страна.

- Какви са причините за това насилие в Куба?

- У нас са много лоши условията за живот. Главна причина за това насилие е патриархалната система. Също и военизираната система. Жената у нас винаги е уязвима, подчинена е на мъжа. И това е нещо общоприето. Икономическата сила е у мъжа, което прави жената още по-потисната.

Освен това в Куба има голямо отчаяние, тъй като страната не бележи напредък. Има доста голям промискуитет (безразборен избор, най-често в сексуалните контакти – б.р.). Много семейства, особено с много членове, живеят буквално един върху друг, прилепени, защото няма място и подходящи условия.

Трябва да се знае, че когато хората се чувстват отчаяни, когато един мъж не може да осигури на семейството си желаното от самия него благоденствие, когато самият той се отчае, кой плаща? Очевидно най-слабите.

- Това по времето на Кастро ли се появи?

- И преди, разбира се, е имало такива случаи. Но тогава обществото е било някак си по-старомодно и е имало едно общо чувство за защитеност на жената. Революцията от 1959 г. промени моралните обноски. Минаха много години и режимът не само че не иска да контролира това явление, но и не желае да вижда, че то съществува. Дори не ще да говори за него. Затова насилието срещу жените днес в Куба е безнаказано. Ако някой удари една жена само защото е жена, нищо няма да му направят.

Преди няколко дни в град Сантяго де Куба едно момче изнасилило момиче, което освен малолетно е и инвалид. Целият град излязъл на улицата, за да го задържи. Не полицията, а местните жители. А полицията дошла да го защити пак по същата причина – не искат да се говори за това.

Посолството на Куба: Не спираме никого да пътува. Органите могат да ограничат това право

Европарламентът трябва да чуе и другите гласове, включително този на народа, който неуморно гради гражданско общество в Куба.

Това заяви пред Подкомисията по човешки права представителка на кубинското посолство в Брюксел.

„Не е много плуралистично да се канят такива хора, дори носители на наградата „Сахаров“, които нямат никаква народна подкрепа в Куба. Нека обяснят как така се обявяват за защитници и представляват интереса на нашия народ, когато подкрепят и дори искат затягането на геноцидното ембарго на САЩ срещу Куба, което е най-голямата пречка за развитието на моята страна“, заяви дипломатката.

По думите ѝ в Куба не се извършват произволни арести. Задържанията ставали само съгласно наказателната процедура и със спазване на гаранциите при съответната процедура.

Дипломатката нападна и дисидентите. Според нея не за първи път имало "опити да се представят най-обикновени престъпници със значителна престъпна траектория и насилствено поведение като защитници на човешките права“. Нищо ново не било правителството на САЩ да използва лица с такива характеристики за своите подривни планове и действия срещу Куба. Те не само не заслужавали определението „правозащитници“, но били агенти на една чужда сила според много западни законодателства.

„Лъжа е, че кубинските власти произволно отнемат на хората свободата да пътуват. За нейните граждани миграционното законодателство определя причините, поради които компетентните органи могат да ограничат правото на едно лице да напуска страната“, увери накрая представителката на режима в Хавана.

Но се застрахова, че и Куба като всички други не била идеална във всяко отношение държава.

Ключови думи
 

Елена Ларинага де Луис е видна кубинска дисидентка, основател на Кубинската обсерватория за човешки права. Тя напуска родината си като дете заедно с родителите си и живее в Испания. Представлява "Дамите в бяло" - организацията на съпругите на кубинските политзатворници. Ларинага бе гост на Европарламента в Брюксел и говори пред Подкомисията за човешки права заедно със съратника си Алехандро Регла.

- Г-жо Ларинага, за „Дамите в бяло“ не се знае много. Бихте ли разказали някои подробности за тази организация?

- Тя се зароди в Куба през 2003 г. в резултат на Черната пролет – полицейските репресии, извършени от режима на Фидел Кастро срещу правозащитниците на острова. Тези жени не бяха активистки. Много от тях нямат дори висше образование и си стояха предимно у дома. Те бяха движени само от чувство на любов и справедливост, когато излязоха на улицата, за да защитят своите съпрузи. Дори не се познаваха. Събраха ги от различни места и им спретнаха бързи процеси. Те винаги протестират мирно и въпреки че ги бият и ги арестуват, продължават да отговарят с мирни шествия. Ненапразно се обличат изцяло в бяло.

- Защо обаче повече се знае за Асоциацията на майките от „Пласа де Майо“ в Аржентина? (Това са майките на безследно изчезналите по време на военната хунта през 1976-1983 г. - б.р.) И защо тези майки отказаха преди години да се срещнат с една кубинска дисидентка? В крайна сметка не са ли и двете организации противници на диктатурите?

- Засичаме се с тях в Европарламента всеки път когато се раздават наградите „Сахаров“. И „Дамите в бяло“, и те са лауреати на това отличие. За съжаление има много движения с определени идеологически юзди. И това според мен е нещо, което трябва да бъде премахнато.

Правозащитникът може да бъде както от една страна с дясна, така и с лява диктатура. Това не би трябвало да има значение. Майките от „Пласа де Майо“ се противопоставиха на един десен режим, а самите те са леви. Докато „Дамите в бяло“ са от всякакви убеждения и са против всякакви диктатури. Имахме един спор с аржентинските майки в Страсбург, защото когато нашите дами произнесоха реч, аржентинките не им ръкопляскаха. Това бе нещо много грозно. Човешките права са в центъра на всичко. 

- Какво е мнението на „Дамите в бяло“ за диктатурите в Аржентина или в Чили?

- Няма значение дали те са леви или десни. Те са диктатури. И ние сме категорично против всички тях.

Много от „Дамите в бяло“ нямат никакви политически убеждения. Други път имат коренно противоположни възгледи една с друга. Има социалистки, социалдемократки, такива с десни възгледи, консерваторки. Аз лично винаги съм смятала, че политиката не се прави от партии, а от личности, които се борят за един по-добър живот на Земята.

"Дамите в бяло" протестират в Хавана.

- А вашите убеждения какви са?

- Смятам себе си за центрист. Животът ме е научил, че трябва да бъда гъвкава, диалогична, че има едни червени линии, които, каквито и да са те, не бива да се пристъпват. Сред тях са свободата, защитата на човешките права. Всички сме човешки същества и сме равни.

- Заедно с вас тук трябваше да бъде един виден дисидент – Гийермо Фариняс, удостоен през 2010 г. с наградата „Сахаров“. Защо го няма?

- Не му позволиха да пътуват. Кубинското правителство е много притеснено от контактите му с ЕС.

Но не е само той. И други дисиденти не пускат. Режимът не иска те да дойдат тук и да говорят за недъзите на системата, за които той не желае да бъде споменавано. Мислят си, че ако дойдат и разкажат за ситуацията, отношенията на Куба с ЕС ще се влошат. Защото според сключеното помежду им споразумение политическите въпроси се обсъждат директно с кубинските власти. И те искат да заглушат другите гласове.

Отгоре на всичко „Дамите в бяло“ изобщо не ги пускат да излизат от Куба. Те са неудобни, защото редовно пускат в социалните мрежи съдържание, което според формулировката на режима в Хавана „не е в обществен интерес“. Преди няколко дни нахлули в дома на една от „Дами в бяло“. Тя не си била вкъщи и полицаите отишли в училището на нейния 9-годишен син. Изправили момчето пред класа и му казали, че майка му трябва да се яви в полицията, защото е платен агент.

- Какви други неприятни работи може да научи Европа от кубинските дисиденти?

- Например за насилието въз основата на пола. В Куба масово се практикува насилие срещу жените. А режимът изобщо не признава това за престъпление, защото иска да представи пред света една идеална страна.

- Какви са причините за това насилие в Куба?

- У нас са много лоши условията за живот. Главна причина за това насилие е патриархалната система. Също и военизираната система. Жената у нас винаги е уязвима, подчинена е на мъжа. И това е нещо общоприето. Икономическата сила е у мъжа, което прави жената още по-потисната.

Освен това в Куба има голямо отчаяние, тъй като страната не бележи напредък. Има доста голям промискуитет (безразборен избор, най-често в сексуалните контакти – б.р.). Много семейства, особено с много членове, живеят буквално един върху друг, прилепени, защото няма място и подходящи условия.

Трябва да се знае, че когато хората се чувстват отчаяни, когато един мъж не може да осигури на семейството си желаното от самия него благоденствие, когато самият той се отчае, кой плаща? Очевидно най-слабите.

- Това по времето на Кастро ли се появи?

- И преди, разбира се, е имало такива случаи. Но тогава обществото е било някак си по-старомодно и е имало едно общо чувство за защитеност на жената. Революцията от 1959 г. промени моралните обноски. Минаха много години и режимът не само че не иска да контролира това явление, но и не желае да вижда, че то съществува. Дори не ще да говори за него. Затова насилието срещу жените днес в Куба е безнаказано. Ако някой удари една жена само защото е жена, нищо няма да му направят.

Преди няколко дни в град Сантяго де Куба едно момче изнасилило момиче, което освен малолетно е и инвалид. Целият град излязъл на улицата, за да го задържи. Не полицията, а местните жители. А полицията дошла да го защити пак по същата причина – не искат да се говори за това.

Посолството на Куба: Не спираме никого да пътува. Органите могат да ограничат това право

Европарламентът трябва да чуе и другите гласове, включително този на народа, който неуморно гради гражданско общество в Куба.

Това заяви пред Подкомисията по човешки права представителка на кубинското посолство в Брюксел.

„Не е много плуралистично да се канят такива хора, дори носители на наградата „Сахаров“, които нямат никаква народна подкрепа в Куба. Нека обяснят как така се обявяват за защитници и представляват интереса на нашия народ, когато подкрепят и дори искат затягането на геноцидното ембарго на САЩ срещу Куба, което е най-голямата пречка за развитието на моята страна“, заяви дипломатката.

По думите ѝ в Куба не се извършват произволни арести. Задържанията ставали само съгласно наказателната процедура и със спазване на гаранциите при съответната процедура.

Дипломатката нападна и дисидентите. Според нея не за първи път имало "опити да се представят най-обикновени престъпници със значителна престъпна траектория и насилствено поведение като защитници на човешките права“. Нищо ново не било правителството на САЩ да използва лица с такива характеристики за своите подривни планове и действия срещу Куба. Те не само не заслужавали определението „правозащитници“, но били агенти на една чужда сила според много западни законодателства.

„Лъжа е, че кубинските власти произволно отнемат на хората свободата да пътуват. За нейните граждани миграционното законодателство определя причините, поради които компетентните органи могат да ограничат правото на едно лице да напуска страната“, увери накрая представителката на режима в Хавана.

Но се застрахова, че и Куба като всички други не била идеална във всяко отношение държава.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?