Едно от правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС)  е да осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт. По силата на Закона за съдебната власт (ЗСВ) ВСС следва да „изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане“. Имайки предвид агресивните методи, чрез които независимостта на съда и на отделните съдии у нас е непрестанно накърнявана, докладът има потенциал да бъде от изключително значение и да предизвика голям интерес. Във фантазията на всеки наблюдаващ процесите в съдебната власт той съдържа задълбочен анализ, проследяващ случаите на нейното поругаване, изследва причините за пораждането им, предлага мерки за справянето с проблема и т.н. Прочита на доклада обаче мигновено разсейва тази фантазия.

Видно от сайта на съвета, въпросният доклад е изготвен, но предвид парадоксалното място [1], на което е публикуван, трудно може да говорим за оповестяване, още по-малко за обществено обсъждане. Макар да е качен в началото на месеца, и досега съществуването му и констатациите в него, не са добили публичност [2].

Прегледът на 114-те страници установява, че става дума предимно за обзор на Конституцията и нормативната рамка, относима към съдебната власт, уплътнени със сбит преразказ на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, Стандартите за независимостта на съдебната власт и Кодекса за етично поведение на магистратите.  

Освен това обаче е проведено и социологическо проучване сред магистрати и граждани, което има своя полезен ефект, особено що се отнася до сравнителния поглед върху възприятията на двете групи. Така например се наблюдава сериозно разминаване между мнението на гражданите и магистратите по отношение на това доколко нормативната уредба на съдебната власт съответства на принципите на демократичното управление:

Съответства ли, според Вас, нормативната уредба на съдебната власт на принципите на демократичното управление? 

Подобно сериозно разминаване във възприятията има и във връзка с въпроса дали магистратите са обвързани само със закона: 85% магистратите отговарят положително в сравнение с едва 22% от гражданите, които смятат, че твърдението е вярно. Сходни са резултатите и по отношение на въпроса за достъпа до правосъдие, разпределението на делата и др.

Изключително интересно е наблюдението върху това кои са субектите, накърняващи в най-голяма степен съдебната независимост през последните две години. От гледна точка на магистратите, това са медиите и особено социалните медии и в по-малко степен правителството и парламента. Според гражданите обаче това са прокуратурата, парламентът, ВСС, правителството и чак тогава медиите.

Въпреки неоспоримата полезност на подобно проучване, трябва да отбележим, че то рядко излиза извън очевидните констатации, събрани в изследването. Анализ на наблюденията почти липсва, а, ако има, той е или повърхностен, или превратен. Пример за първото е деликатното становище на анонимните авторите, че реформата на съдебната власт „без участието на съдебната власт крие рискове от въвеждане на неправилни решения и несъобразяване с натрупания опит и практика в съдебната дейност“. Те обаче не дават нито един пример за бруталната ретроградност на законодателя по отношение на всички гаранции за съдебна независимост, въведени през 2016 г., и на практика отменени към днешна дата.

Пример за превратност в анализа пък е това, че според авторите на доклада големите разминавания между възприятията на магистратите и гражданите по отношение на субектите, които уязвяват независимостта на съда „могат да бъдат обяснени с невисокото познание за функционирането на съдебната система“. За съжаление, не става ясно и какъв е броят на взелите участие в социологическото проучване и доколко то е представително.

Макар докладът да отбелязва, че близо 69% от гражданите определят предоставяната от съдебната власт информацията като "изцяло неразбираема" (16,2%) и "неразбираема в преобладаващата си част", самият той не спомага за разрешаването на този проблем. Прекаленият му обем (който не е съпроводен от резюме) не е предпоставка гражданите да отделят време, за да се запознаят с резултатите, а това, че е забутан на несвойствено място, още повече възпрепятства възможността който и да е да го открие.

Дори и да отделят време обаче, ще установят, че докладът не съдържа оценка за най-важното – способността на ВСС да отстоява независимостта на съда и на отделни съдии, как го е правил в този състав и къде има разминаване между установени в Конституцията и ЗСВ правомощия и действията на ВСС на практика. Защото авторите на изследването може да идентифицират плахо хипотетични рискове, но никъде не са посочили очевидните примери на погазване на съдебната независимост нито от другите две власти, нито от самия ВСС. А те не са никак малко.

-----------------------------------------------

[1] Вместо в „Доклад, декларации, анализи“, той необяснимо се намира в „Методики, указания и други“.

[2] Наистина при прочита му се натъкваме на озадачаващото пояснение „Модел на пилотен доклад“. Приемаме обаче, че става въпрос за окончателен вариант на доклада, тъй като той вече е приет с решение на Пленума по протокол № 2/30.01.2020 г. и е публикуван на интернет страницата на ВСС.

Институт за пазарна икономика