Article_top

Тая сутрин се събудих рано. Някакъв идиот застанал под прозореца и бумка с барабанче. „Няма да има винетки, няма да има винетки, няма да има винетки“. И ние го бихме. Били го вече в девет села, ама пусто шефът наредил да занесе добрата новина, че законът не важи, ако не те кефи, та търпи. Викам му, бе що не даде оставка, бе, човек. И на друго място може да те бият, ма за повече пари. Не, искал да е големец, ако ще и големец с барабанче.

После гръмна испанската преса, че шефът нещо имал взимане-даване с едни къщи, едни поршета, едни манекенки и 5 милиона с неясен произход. Той обяснява, че не било вярно. Ама дали го чуха? Звъннах на шефката на Еврокомисията, викам й: „Урсула, той е от вашата партия, ако искаш да не ви излага, прати го по площадите в Европа с едно барабанче и да се закълне три пъти, че няма нищо общо и това са руски партенки. Нек аразберат хората!“ Прати го. Оня ден го видели в Рим, дали са го били, не знам. Обаче от тогава като почна една гюрюлтия, ужас! На всеки половин час под прозореца ми в „Красно село“ минава некой с барабана и крещи. „Не съм крал антики, не съм крал антики, не съм крал антики“. „Нямам тераса, нямам тераса, нямам тераса.“ „Тотото не е на мама, тотото не е на мама, тотото не е на мама!“ Вчера гледам и комшията застанал с един тъпан и вика: „Не бех аз, не бех аз, не бех аз!“ Викам, оуу, Гошеее, кво крещиш като улав, бе“??? Жената, вика, мисли, че спя със секретарката. Видяла ме на калъп с нея в офиса. И не верва, че не бех аз, вика той и тупа по тъпана. И за всек ислучай добавя. „Не бех аз, и она не беше. Не бех аз, и она не беше“.

Остави, ми до нас има училище. Все едно насред летището живеем, да ви кажа. На всеки десет минути и излезе некой да бие барабана, че не е преписал на класното. Кошмар.

В Брюксел даже наддумкване станало. Борето Джонсън като за последно с едни тамтами се разходил и викал: „Не съм глупав, не съм глупав, не съм глупав“. А в Китай строили цялата компартия да прави заклинания: „Няма такъв вирус, няма такъв вирус, няма такъв вирус“.

Бе викам си, що па да не пробвам и аз. Та взех едно детско барабанче от едно време от сина ми останало и хукнах към банкомата. Викам си, като ударя три пъти, че имам пари, току-виж се окаже вярно. Обаче там народ! Тарапана. Все едно турската армия ни е нападнала – едни тъпани, едни зурли... И всички крещят: „Имам милиони, имам милони, имам милиони.“ Звъня на милото, викам, на опашка съм, сложи нещо за вечеря. Като се прибрах след четири часа, гледам, и той стои пред печката и думка по една тенджера: „Напълни се тенджеро, напълни се тенджеро!“ Аха да му вдигна скандал, ма той оглушал. Не чува. Цел ден имал работа около Министерски съвет и там цялото правителство скачало по едни тъпани. Легнахме си гладни. И глухи. Обаче се оказа, че целият народ оглушал. И никой не е чул заклинанията на другите. Та от цялото думкане нищо не се получи. Само дето освен народът освен късопаметен и сляп, се оказа и глух. Иначе гладен си беше и преди.

Ключови думи
 

Тая сутрин се събудих рано. Някакъв идиот застанал под прозореца и бумка с барабанче. „Няма да има винетки, няма да има винетки, няма да има винетки“. И ние го бихме. Били го вече в девет села, ама пусто шефът наредил да занесе добрата новина, че законът не важи, ако не те кефи, та търпи. Викам му, бе що не даде оставка, бе, човек. И на друго място може да те бият, ма за повече пари. Не, искал да е големец, ако ще и големец с барабанче.

После гръмна испанската преса, че шефът нещо имал взимане-даване с едни къщи, едни поршета, едни манекенки и 5 милиона с неясен произход. Той обяснява, че не било вярно. Ама дали го чуха? Звъннах на шефката на Еврокомисията, викам й: „Урсула, той е от вашата партия, ако искаш да не ви излага, прати го по площадите в Европа с едно барабанче и да се закълне три пъти, че няма нищо общо и това са руски партенки. Нек аразберат хората!“ Прати го. Оня ден го видели в Рим, дали са го били, не знам. Обаче от тогава като почна една гюрюлтия, ужас! На всеки половин час под прозореца ми в „Красно село“ минава некой с барабана и крещи. „Не съм крал антики, не съм крал антики, не съм крал антики“. „Нямам тераса, нямам тераса, нямам тераса.“ „Тотото не е на мама, тотото не е на мама, тотото не е на мама!“ Вчера гледам и комшията застанал с един тъпан и вика: „Не бех аз, не бех аз, не бех аз!“ Викам, оуу, Гошеее, кво крещиш като улав, бе“??? Жената, вика, мисли, че спя със секретарката. Видяла ме на калъп с нея в офиса. И не верва, че не бех аз, вика той и тупа по тъпана. И за всек ислучай добавя. „Не бех аз, и она не беше. Не бех аз, и она не беше“.

Остави, ми до нас има училище. Все едно насред летището живеем, да ви кажа. На всеки десет минути и излезе некой да бие барабана, че не е преписал на класното. Кошмар.

В Брюксел даже наддумкване станало. Борето Джонсън като за последно с едни тамтами се разходил и викал: „Не съм глупав, не съм глупав, не съм глупав“. А в Китай строили цялата компартия да прави заклинания: „Няма такъв вирус, няма такъв вирус, няма такъв вирус“.

Бе викам си, що па да не пробвам и аз. Та взех едно детско барабанче от едно време от сина ми останало и хукнах към банкомата. Викам си, като ударя три пъти, че имам пари, току-виж се окаже вярно. Обаче там народ! Тарапана. Все едно турската армия ни е нападнала – едни тъпани, едни зурли... И всички крещят: „Имам милиони, имам милони, имам милиони.“ Звъня на милото, викам, на опашка съм, сложи нещо за вечеря. Като се прибрах след четири часа, гледам, и той стои пред печката и думка по една тенджера: „Напълни се тенджеро, напълни се тенджеро!“ Аха да му вдигна скандал, ма той оглушал. Не чува. Цел ден имал работа около Министерски съвет и там цялото правителство скачало по едни тъпани. Легнахме си гладни. И глухи. Обаче се оказа, че целият народ оглушал. И никой не е чул заклинанията на другите. Та от цялото думкане нищо не се получи. Само дето освен народът освен късопаметен и сляп, се оказа и глух. Иначе гладен си беше и преди.

Коментари

Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

До къде я докарахме,

някаква женица напуснала Родината си, заработва парици пишейки фейк-смешки срещу набелязан "враг". Отврат!
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Един безименен автор някъде

Един безименен автор някъде беше написал - "Безполезно е да блъскаш чинелите, когато тълпата крещи!"....или е глуха.
Тъжно е.
И все пак свежо е.
Поздравления за текста.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?