Article_top

Мохамед Хосни Саид Мубарак почина вчера на 91 г. Той е претърпял операция, след която стана ясно, че е в стабилно състояние. Семейството не обяви от какво е била причинена интервенцията.

Дългогодишният лидер е роден на 4 май 1928 г. в семейството на богати търговци в село Кафр Абу Салха в губернаторството Мануфия, северно от Кайро. През 1949 г. завършва с отличие Военната академия "Насър" в Кайро, а през 1952 г. - Военновъздушната академия на Египет в Билбейс. През 50-те и 60-те години на ХХ век специализира в Съветския съюз, където завършва Военната академия "Михаил Фрунзе" в Москва.

Когато на 26 юли 1956 г. Египет национализира Компанията на Суецкия канал и го затваря за израелски кораби, а Израел отговаря на 29 октомври 1956 г. на решението на Египет, атакувайки Синайския полуостров, Хосни Мубарак се включва активно във военните действия.

В началото на 60-те години на ХХ век участва и в Гражданската война в Йемен (6 октомври 1962 - 23 май 1970 г.) между монархисти и републиканци като командир на ескадрила от бомбардировачи. Участва и в т. нар. Шестдневна арабско-израелска война (5-10 юни 1967 г.), когато Египет отправя искане към извънредните сили на ООН в Синай да се оттеглят от израелската граница и увеличава войските си в Синай, затваряйки залива Акаба за израелски кораби.

През 1967 г. Хосни Мубарак е назначен за началник на Военновъздушното училище, а през 1969 г. - за директор на Военната академия на Египет. В периода 1969-1975 г. той заема различни постове във Военновъздушните сили (ВВС) на страната - от 23 юни 1969 г. е началник-щаб на ВВС на Египет, от април 1972 г. е главнокомандващ ВВС на страната. Хосни Мубарак се включва и в разработването на стратегическите планове по време на четвъртата арабско-израелска война (Октомврийската война), започнала на 6 октомври 1973 г. и продължила до 24 октомври 1973 г., за което получава специални отличия. През 1974 г. получава чин маршал от авиацията.

Печелейки симпатиите и личното доверие на президента Ануар Садат, Хосни Мубарак заема различни ръководни длъжности в държавния апарат на страната. На 15 април 1975 г. е назначен за вицепрезидент на Египет и генерален директор на Агенцията за доставки на оръжие. Междувременно е член на Висшия съвет за атомна енергия и на Националния съвет за сигурност, като взема дейно участие при определянето на основните насоки на вътрешната и външната политика на Египет. Той има пряко участие и за задълбочаването на политическите и военни отношения на Египет със САЩ.

Мубарак (вляво) като вицепрезидент на Ануар Садат по време на военен парад на 6 октомври 1981 г. точно преди войници да открият огън по президента и да го убият.

През 1978 г. е избран за заместник-председател на Националдемократическата партия (НДП). На 6 октомври 1981 г. президентът Ануар Садат е убит от радикални ислямисти по време на военен парад, а седящият до него вицепрезидент Хосни Мубарак оцелява по чудо, ранен е в ръката. Управляващата Националдемократическа партия, на която той по това време е генерален секретар, издига кандидатурата му за президент. Той е избран с абсолютно мнозинство в парламента и изборът му е потвърден с референдум на 13 октомври 1981 г. с 98,46 процента от гласовете на избирателите. На 14 октомври 1981 г. Хосни Мубарак полага клетва като президент, като поема и поста министър-председател на Египет, от който се отказва на 2 януари 1982 г.

През ноември 1981 г. той заявява: "Нашата крайна цел е създаването на общество на равенството, а не на привилегиите и класовите различия. Социалната справедливост е първото условие за мира и стабилността в обществото."

На 26 януари 1982 г. на извънреден конгрес на Националнодемократическата партия на Египет той е избран за неин председател. Заема поста до оттеглянето си от властта на 11 февруари 2011 г.

За президент на Египет е избиран още 4 пъти - през 1987 г., 1993 г., 1999 г. и през 2005 г. През 2005 г. е преизбран за държавен глава с 88,5 процента от гласовете на първите в историята на страната избори с участието на повече от един кандидат.

По време на своето 30-годишно управление срещу него са извършени най-малко шест атентата, от които най-тежкият е на 26 юни 1995 г. в Адис Абеба, Етиопия, когато лимузината му е нападната малко след пристигането му в етиопската столица за участие в 31-вата среща на високо равнище на африкански лидери. Тогава личната охрана на президента убива петима от 11-те атентатори, членове на организацията "Ал Джамаа ал Исламия", етиопската полиция арестува други трима, а трима успяват да избягат.

През първите осем години като държавен глава Хосни Мубарак подобрява връзките на страната с почти всички арабски държави, прекъснали контактите си с Египет в резултат на Египетско-израелския мирен договор от 1979 г., подписан въз основа на Споразуменията от Кемп Дейвид (17 септември 1978). И в Египет, и в чужбина обществеността гледа на него като на стабилен, трудолюбив, но доста скучен президент. През 1989 г. начинът, по който го приема обществеността, започва да се променя.

Хосни Мубарак все повече започва да се представя като голям ръководител в страните от Близкия изток, Африка, а дори и на международната сцена. Повратна точка за Хосни Мубарак е възстановяването на членството на Египет в Арабската лига на срещата на високо равнище в Казабланка през май 1989 г., с което се слага край на десетгодишната изолация на страната. На 25 юли 1989 г. на започналата в Адис Абеба в Етиопия 25-а сесия на високо равнище на Организацията за африканско единство Хосни Мубарак е избран за председател на организацията, което е доказателство за желанието му да играе определяща роля при решаването на проблемите в Африка.

Ръкува се с палестинския лидер Асер Арафат (втори отдясно наляво) в Белия дом след подписването на Близкоизточното споразумение от 28 септември 1995 г. под погледите на (от дясно на ляво) президента на САЩ Бил Клинтън, йорданския крал Хюсеин и израелския министър-председател Ицхак Рабин.

По време на войната в Персийския залив през 1990-1991 г., повод за която стават обвиненията от страна на Ирак, че Кувейт краде петрол от граничните нефтени находища на Ирак, Хосни Мубарак проявява твърдост и се противопоставя на Ирак. Неговата позиция е изключително важна за САЩ в усилията им да освободят Кувейт от агресията на Ирак. По този начин Египет се превръща в незаменим съюзник на САЩ в района. На 26 юли 1995 г. Хосни Мубарак става първият арабски ръководител, който получава палестински паспорт като признание за заслугите му към "палестинската кауза".

След 30 години управление на 11 февруари 2011 г. Хосни Мубарак се оттегля от поста президент на Египет и предава правомощията си на армията под натиска на антиправителствените протести срещу неговия режим, започнали на 25 януари 2011 г. Политическата му кариера приключва с телевизионно обръщение на 1 февруари 2011 г., когато обявява, че е решил да не се бори за преизбиране по-късно същата година.

През май 2011 г. съдебните власти обявяват, че Хосни Мубарак ще бъде даден на съд за смъртта на демонстранти по време на антиправителствените протести, когато загиват около 850 души и над 6000 са ранени. Започва поредица от съдебни заседания, на които бившият президент често се появява на инвалидна количка поради влошаващото му се здравословно състояние. На 2 юни 2012 г. той получава доживотна присъда, с което става първият в историята на страната осъден египетски управник.

Пред съда през 2013 година.

На 13 януари 2013 г. присъдата е отменена, а делото е върнато за преразглеждане. На 29 ноември 2014 г. процесът е прекратен от съдията с думите: "Само историята и Бог могат да съдят някого, който е бил вицепрезидент, а после и президент на Египет повече от 30 години." На 19 февруари 2014 г. в Кайро започва друг съдебен процес срещу Хосни Мубурак и синовете му Гамал и Аля, в който на 21 май 2014 г. Мубарак е признат за виновен и осъден на три години затвор по обвинения в корупция и разхищения на държавни средства. Присъдата е отменена през януари 2015 г. от Касационния съд в Кайро.

В началото на управлението си Хосни Мубарак винаги е казвал, че ще продължи да служи на Египет до последния си дъх. В телевизионното си обръщение на 1 февруари 2011 г. той заявява: "Тази свидна страна е мястото, където живях, за което се борих и чиято земя, суверенитет и интереси браних. На тази земя ще умра. Историята ще ме съди, така както направи с други."

Маха на привърженици от входа на военната болница през април 2016 г.

След ареста си през 2011 г. Мубарак прекарва в затвора и във военни болници до 2017 г., когато е освободен, след като са му снети обвиненията, че е наредил да бъдат убивани протестиращи.

БТА

 

Мохамед Хосни Саид Мубарак почина вчера на 91 г. Той е претърпял операция, след която стана ясно, че е в стабилно състояние. Семейството не обяви от какво е била причинена интервенцията.

Дългогодишният лидер е роден на 4 май 1928 г. в семейството на богати търговци в село Кафр Абу Салха в губернаторството Мануфия, северно от Кайро. През 1949 г. завършва с отличие Военната академия "Насър" в Кайро, а през 1952 г. - Военновъздушната академия на Египет в Билбейс. През 50-те и 60-те години на ХХ век специализира в Съветския съюз, където завършва Военната академия "Михаил Фрунзе" в Москва.

Когато на 26 юли 1956 г. Египет национализира Компанията на Суецкия канал и го затваря за израелски кораби, а Израел отговаря на 29 октомври 1956 г. на решението на Египет, атакувайки Синайския полуостров, Хосни Мубарак се включва активно във военните действия.

В началото на 60-те години на ХХ век участва и в Гражданската война в Йемен (6 октомври 1962 - 23 май 1970 г.) между монархисти и републиканци като командир на ескадрила от бомбардировачи. Участва и в т. нар. Шестдневна арабско-израелска война (5-10 юни 1967 г.), когато Египет отправя искане към извънредните сили на ООН в Синай да се оттеглят от израелската граница и увеличава войските си в Синай, затваряйки залива Акаба за израелски кораби.

През 1967 г. Хосни Мубарак е назначен за началник на Военновъздушното училище, а през 1969 г. - за директор на Военната академия на Египет. В периода 1969-1975 г. той заема различни постове във Военновъздушните сили (ВВС) на страната - от 23 юни 1969 г. е началник-щаб на ВВС на Египет, от април 1972 г. е главнокомандващ ВВС на страната. Хосни Мубарак се включва и в разработването на стратегическите планове по време на четвъртата арабско-израелска война (Октомврийската война), започнала на 6 октомври 1973 г. и продължила до 24 октомври 1973 г., за което получава специални отличия. През 1974 г. получава чин маршал от авиацията.

Печелейки симпатиите и личното доверие на президента Ануар Садат, Хосни Мубарак заема различни ръководни длъжности в държавния апарат на страната. На 15 април 1975 г. е назначен за вицепрезидент на Египет и генерален директор на Агенцията за доставки на оръжие. Междувременно е член на Висшия съвет за атомна енергия и на Националния съвет за сигурност, като взема дейно участие при определянето на основните насоки на вътрешната и външната политика на Египет. Той има пряко участие и за задълбочаването на политическите и военни отношения на Египет със САЩ.

Мубарак (вляво) като вицепрезидент на Ануар Садат по време на военен парад на 6 октомври 1981 г. точно преди войници да открият огън по президента и да го убият.

През 1978 г. е избран за заместник-председател на Националдемократическата партия (НДП). На 6 октомври 1981 г. президентът Ануар Садат е убит от радикални ислямисти по време на военен парад, а седящият до него вицепрезидент Хосни Мубарак оцелява по чудо, ранен е в ръката. Управляващата Националдемократическа партия, на която той по това време е генерален секретар, издига кандидатурата му за президент. Той е избран с абсолютно мнозинство в парламента и изборът му е потвърден с референдум на 13 октомври 1981 г. с 98,46 процента от гласовете на избирателите. На 14 октомври 1981 г. Хосни Мубарак полага клетва като президент, като поема и поста министър-председател на Египет, от който се отказва на 2 януари 1982 г.

През ноември 1981 г. той заявява: "Нашата крайна цел е създаването на общество на равенството, а не на привилегиите и класовите различия. Социалната справедливост е първото условие за мира и стабилността в обществото."

На 26 януари 1982 г. на извънреден конгрес на Националнодемократическата партия на Египет той е избран за неин председател. Заема поста до оттеглянето си от властта на 11 февруари 2011 г.

За президент на Египет е избиран още 4 пъти - през 1987 г., 1993 г., 1999 г. и през 2005 г. През 2005 г. е преизбран за държавен глава с 88,5 процента от гласовете на първите в историята на страната избори с участието на повече от един кандидат.

По време на своето 30-годишно управление срещу него са извършени най-малко шест атентата, от които най-тежкият е на 26 юни 1995 г. в Адис Абеба, Етиопия, когато лимузината му е нападната малко след пристигането му в етиопската столица за участие в 31-вата среща на високо равнище на африкански лидери. Тогава личната охрана на президента убива петима от 11-те атентатори, членове на организацията "Ал Джамаа ал Исламия", етиопската полиция арестува други трима, а трима успяват да избягат.

През първите осем години като държавен глава Хосни Мубарак подобрява връзките на страната с почти всички арабски държави, прекъснали контактите си с Египет в резултат на Египетско-израелския мирен договор от 1979 г., подписан въз основа на Споразуменията от Кемп Дейвид (17 септември 1978). И в Египет, и в чужбина обществеността гледа на него като на стабилен, трудолюбив, но доста скучен президент. През 1989 г. начинът, по който го приема обществеността, започва да се променя.

Хосни Мубарак все повече започва да се представя като голям ръководител в страните от Близкия изток, Африка, а дори и на международната сцена. Повратна точка за Хосни Мубарак е възстановяването на членството на Египет в Арабската лига на срещата на високо равнище в Казабланка през май 1989 г., с което се слага край на десетгодишната изолация на страната. На 25 юли 1989 г. на започналата в Адис Абеба в Етиопия 25-а сесия на високо равнище на Организацията за африканско единство Хосни Мубарак е избран за председател на организацията, което е доказателство за желанието му да играе определяща роля при решаването на проблемите в Африка.

Ръкува се с палестинския лидер Асер Арафат (втори отдясно наляво) в Белия дом след подписването на Близкоизточното споразумение от 28 септември 1995 г. под погледите на (от дясно на ляво) президента на САЩ Бил Клинтън, йорданския крал Хюсеин и израелския министър-председател Ицхак Рабин.

По време на войната в Персийския залив през 1990-1991 г., повод за която стават обвиненията от страна на Ирак, че Кувейт краде петрол от граничните нефтени находища на Ирак, Хосни Мубарак проявява твърдост и се противопоставя на Ирак. Неговата позиция е изключително важна за САЩ в усилията им да освободят Кувейт от агресията на Ирак. По този начин Египет се превръща в незаменим съюзник на САЩ в района. На 26 юли 1995 г. Хосни Мубарак става първият арабски ръководител, който получава палестински паспорт като признание за заслугите му към "палестинската кауза".

След 30 години управление на 11 февруари 2011 г. Хосни Мубарак се оттегля от поста президент на Египет и предава правомощията си на армията под натиска на антиправителствените протести срещу неговия режим, започнали на 25 януари 2011 г. Политическата му кариера приключва с телевизионно обръщение на 1 февруари 2011 г., когато обявява, че е решил да не се бори за преизбиране по-късно същата година.

През май 2011 г. съдебните власти обявяват, че Хосни Мубарак ще бъде даден на съд за смъртта на демонстранти по време на антиправителствените протести, когато загиват около 850 души и над 6000 са ранени. Започва поредица от съдебни заседания, на които бившият президент често се появява на инвалидна количка поради влошаващото му се здравословно състояние. На 2 юни 2012 г. той получава доживотна присъда, с което става първият в историята на страната осъден египетски управник.

Пред съда през 2013 година.

На 13 януари 2013 г. присъдата е отменена, а делото е върнато за преразглеждане. На 29 ноември 2014 г. процесът е прекратен от съдията с думите: "Само историята и Бог могат да съдят някого, който е бил вицепрезидент, а после и президент на Египет повече от 30 години." На 19 февруари 2014 г. в Кайро започва друг съдебен процес срещу Хосни Мубурак и синовете му Гамал и Аля, в който на 21 май 2014 г. Мубарак е признат за виновен и осъден на три години затвор по обвинения в корупция и разхищения на държавни средства. Присъдата е отменена през януари 2015 г. от Касационния съд в Кайро.

В началото на управлението си Хосни Мубарак винаги е казвал, че ще продължи да служи на Египет до последния си дъх. В телевизионното си обръщение на 1 февруари 2011 г. той заявява: "Тази свидна страна е мястото, където живях, за което се борих и чиято земя, суверенитет и интереси браних. На тази земя ще умра. Историята ще ме съди, така както направи с други."

Маха на привърженици от входа на военната болница през април 2016 г.

След ареста си през 2011 г. Мубарак прекарва в затвора и във военни болници до 2017 г., когато е освободен, след като са му снети обвиненията, че е наредил да бъдат убивани протестиращи.

БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?