Изпълнителната агенция по околната среда към екоминистерството (ИАОС) излезе с обръщение към научната общност в отговор на обявеното малко по-рано тази седмица становище на БАН, с което от академията поставят под съмнение достоверността на правителствените данни за състоянието на защитената мрежа Натура 2000. 

Както Клуб Z писа, Научният съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН обяви част от тях за "направо съчинени". Става въпрос за данните, които на всеки шест години България изпраща към Европейската агенция по околна среда, като на тяхна база се планират дейностите по опазване на видовете и местообитанията.

С това становище от БАН отказаха на поканата на екоминистерството да участва в работни групи за обсъждане на оценката на състоянието на видовете и местообитанията за периода 2013-2018 г. Тя се изпраща към Европейската агенция по околна среда. 

През този период, въпреки наличните за целта средства, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ИАОС не успяха да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието. От БАН посочиха, че в резултат: "очевидно е, че данните, заложени в доклада, не са актуални, в голямата си част са заимствани от по-ранни проучвания (преди 2013 г.). В редица случаи данни от проучвания на конкретни ограничени обекти или местообитания неправомерно са екстраполирани за цели биогеографски региони.

Част от данните просто са съчинени. Не е събрана нова информация през периода 2013-2018 г.". И описват още постояно променящата се методика за картиране и оценка, липсата на експертен капацитет и многогодишна практика в теренни условия, изключването на практика на научната общност от процеса. 

В отговор от ИАОС посочват, че "организирането на дейностите за теренни проучвания, включително за целите на докладването", е започнала още през 2012 г. с дейностите по проект, финансиран по Оперативна програма "Околна среда за периода 2007-2013 г. Самите проучвания пък били направени през 2013 и 2014 г., с участието на повече от 300 експерти от научната общност и неправителствените природозащитни организации в България.

"По проекта бяха проведени теренни проучвания на общо 697 вида от Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Изготвени бяха общо около 3800 карти, изобразяващи разпространението на видовете по литературни данни, потенциалните местообитания, местата за мониторинг и резултати от оценките на видовете. В Информационната система към НСМСБР са въведени общо 7385 полеви формуляра", отчитат още от ИАОС.

"Събраните данни и извършените анализи са от голямо значение и представляват надеждна базова информация във връзка с изследването и опазването на значими растителни, животински и гъбни видове на национално и европейско ниво", подчертават от агенцията.

Оттам обаче отчитат, че търгът за проучванията за докладване към Брюксел от 2016-а се е забавил "поради продължителните процедури по ЗОП, вкл. многократни обжалвания".

"Договорите за основните дейности по този проект бяха сключени с голямо закъснение спрямо предварително предвидените срокове в проектното предложение. Това на практика доведе до невъзможност за провеждане на планираните в рамките на проекта теренни проучвания преди докладването по двете Директиви", признават от ИАОС, с което потвърждават констатацията на БАН.

"Обръщаме внимание, че заложените теренни проучвания се изпълняват в момента и независимо, че се провеждат след докладването", държат да подчертаят от агенцията. И посочват в заключение, че "отказът на експертите от научната общност както за участие в проекта, така и за дискусии по получените резултати по никакъв начин не допринася за общите цели свързани с набирането на данни, изготвянето на анализи и оценки и опазването на биологичното разнообразие."