България трябва да гарантира ефективното наблюдение и прилагане на рамката на ЕС за борба срещу прането на пари и да фокусира върху научните изследвания и иновациите икономическата политика, свързана с инвестициите.

В тези сфери страната ни има слаб напредък.

Това се казва в огласения днес от Еврокомисията зимен пакет на европейския семестър.

Брюксел препоръчва също така на страната ни да подобри управлението на държавните компании чрез приемане и прилагане на съответно законодателство. Освен това България трябва да подобри стабилността на банковия сектор, като засили наблюдението над него. В тези две области София е отбелязала значителен напредък, отбелязват от ЕК.

За всички тези сфери Еврокомисията ни отправи препоръки през 2019 г.

Същевременно обаче в България вече не са налице икономически дисбаланси, отбелязва ЕК.

„Дисбалансите в България са коригирани. България е осъществила съществен напредък при укрепването на управлението на финансовия сектор. Корпоративният дълг, както и делът на необслужваните кредити са спаднали. Това показва, че поетият траен ангажимент към определени политики и реформи носи добри резултати“, каза Валдис Домбровскис – изпълнителен зам.-председател на ЕК, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

Представените днес доклади по държави съдържат оценка на основните социално-икономически предизвикателства, пред които е изправена всяка членка на ЕС. Те разглеждат състоянието на околната среда, повишаването на производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност. За първи път се прави оценка на напредъка на страните по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие. Обелязани са макроикономическите политики и политиките в областта на заетостта, които могат да допринесат за постигането на тези цели. Дава се оценка на предизвикателствата и възможностите за всяка държава, свързани с енергийния преход.

Къде и как напредва България

Области със съществен напредък

• Подобряване на управлението на държавните компаниив съответствие с международните добри практики;

• Засилване на наблюдението над банковия сектор;

• Ефективно прилагане на основаното на риска наблюдение на небанковия финансов сектор.

Области с известен напредък

• Подобряване на събирането на данъци чрез целеви мерки в сфери като горивата и данъците върху труда;

• Насърчаване на адекватното оценяване на авоарите в банковия сектор и функционирането на вторичен пазар за необслужвани кредити;

• Прилагане на наскоро одобрените насоки за оценка и надзор на равнище групи в небанковия финансов сектор;

• Подобряване на бизнес климата;

• Засилване на пригодността за заетост, включително на дигиталните умения;

• Засилване на социалното включване чрез ефективна подкрепа за минималния доход.

Области с ограничен напредък

• Гарантиране на ефективно наблюдение и прилагането на рамката на ЕС за борба срещу прането на пари;

• Прилагане на пътната карта за рамката за несъстоятелност;

• Засилване на стабилността в сектора на автомобилното застраховане;

• Фокусиране върху научните изследвания и иновациите на икономическата политика, свързана с инвестициите, транспорта (най-вече за неговата устойчивост), водата, отпадъците и енергийната инфраструктура и ефективност, като се вземат предвид регионалните дисбаланси;

• Подобряване на качеството, състоянието на пазара на труда и включването в процеса на образованието и обучението преди всичко на ромите и други групи в неравностойно положение;

• Социално включване чрез подобренен достъп до пълни услуги за наемане на работа и социално осигуряване;

• Подолряване на достъпа до здравеопазване, включително чрез намаляване на нерегламентираните плащания и чрез справяне с недостига на професионалисти в тази област.

Каква е цялостната картина в ЕС

Основни констатации за страните членки

Целта на Зеления пакт е Европа да се превърне в първия континент, постигнал неутралност по отношение на климата до 2050 г. В докладите е направен специален анализ на въпросите, свързани с устойчивостта на околната среда. В тях са анализирани реформите и най-съществените потребности от инвестиции в области като енергетиката, транспорта и сградния фонд. Благодарение на посочения анализ политическите действия на държавите членки могат да бъдат насочени така, че да отговарят на този приоритет.

Равнището на безработицата продължава да се различава значително в отделните страни членки, а бедността и социалното изключване – да намаляват на фона на добрите условия на пазара на труда. Но за да се гарантира, че преходът в областта на климата и в цифровата сфера е правилен и социално справедлив, ще бъде изключително важно да се постигнат резултати във връзка с изпълнението на Европейския стълб на социалните права.

Растежът на производителността продължава да представлява предизвикателство, най-вече поради демографските промени. Недостатъчните инвестиции, застаряването на работната ръка, недостигът на умения и несъответствието между търсените и предлаганите умения възпрепятстват потенциалния растеж.

Страните от ЕС продължават да имат много разнородни позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта. Средно за Съюза държавните дефицити започнаха отново да нарастват, като обърнаха наблюдаваната през последните години тенденция на спад. В някои държави членки текущите високи равнища на държавния дълг са източник на уязвимост.

Включване на целите на ООН за устойчиво развитие

Включването на тези цели е част от новите елементи в европейския семестър. Докладът за всяка държава вече съдържа обобщена оценка на напредъка на страните от ЕС по отношение на постигането им. Има и специално приложение, в което се посочват резултатите по отношение на тези цели за конкретната държава и тенденцията през последните пет години. Съвкупно беше постигнат напредък по почти всички 17 цели за устойчиво развитие.

Определяне на приоритети за Фонда за справедлив преход

Преходът към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика трябва да бъде правилен и социално справедлив. Докладите по държави са съсредоточени върху регионите и секторите, най-силно засегнати от него. Те включват анализ на предизвикателствата, свързани с прехода, и представят приоритети за получаване на подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход. Така ще се гарантира, че никой няма да бъде изоставен при постигане на неутралност по отношение на климата.

Напредък по отношение на реформите

Несигурната икономическа перспектива подчертава значението на реформите за увеличаването на потенциалния растеж. В докладите по държави се прави оценка на напредъка им в изпълнението на специфичните за всяка една от тях препоръки. Това са съобразените с отделните страни политически насоки, които Комисията представя всяка година.

Приетите през 2019 г. препоръки са изпълнени в голяма степен в областта на финансовите услуги и активните политики по отношение на пазара на труда. Изпълнението на реформите е все така слабо в области като конкуренцията в сектора на услугите и осигуряването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

Като цяло държавите членки са постигнали поне някакъв напредък в изпълнението на около две трети от препоръките, отправени от въвеждането на европейския семестър през 2011 г. досега.

Коригиране на макроикономическите дисбаланси

Процедурата при макроикономически дисбаланси цели установяване, предотвратяване и коригиране на потенциално вредни от тях – такива, които биха могли да повлияят неблагоприятно на икономическата стабилност в дадена държава членка, в еврозоната или в ЕС като цяло.

В доклада за Механизма за предупреждение за 2020 г., публикуван през декември, бяха идентифицирани 13 страни членки, по отношение на които трябва да се направи задълбочен преглед, за да се прецени дали са или могат да бъдат изложени на риск от дисбаланси. Резултатите от задълбочените прегледи, включени в докладите за съответните членки, показват следното:

• В Гърция, Италия и Кипър продължава да има прекомерни дисбаланси;

• В Германия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Франция, Хърватия, Португалия, Румъния и Швеция все още има дисбаланси;

• В България вече не са налице дисбаланси.

Актуализирани насоки за заетостта

Еврокомисията прие предложение за актуализиране на насоките за заетостта. В него са представени общите приоритети за националните политики в тази сфера. Чрез силен акцент върху целта да се постигне устойчива социална пазарна икономика предложението привежда насоките за заетостта в съответствие с четирите измерения на Годишната стратегия за устойчив растеж и със съобщението на Комисията „Силна социална Европа за справедливи промени“. Освен това то включва целите на ООН за устойчиво развитие. Актуализираните насоки включват постигането на справедливи, прозрачни и предвидими условия на работа, подобряването на условията на труд на работниците през платформи, засилването на ролята на социалните партньори и необходимостта да се обърне по-голямо внимание на групите с по-ниски и средни доходи, що се отнася до справедливото заплащане, осигуряващо достоен жизнен стандарт.

Засиленото наблюдение над Гърция

Комисията прие и петия доклад за засиленото наблюдение по отношение на Гърция.

Атина е постигнала добър напредък в изпълнението на специфичните си ангажименти за реформи, поети за края на 2019 г. Допълнителните мерки, които се изпълняват или обявяват от правителството, следва да бъдат приключени навреме за шестия доклад за засиленото наблюдение, предвиден за май 2020 г. Това изисква постоянна ангажираност от страна на гръцките органи, по-специално във финансовия сектор, където е необходимо да се предприемат съществени допълнителни действия. Предстои докладът да бъде обсъден от Еврогрупата, без това обаче да води до предприемане на мерки по отношение на дълга.