Article_top

Две седмици след като Министерството на финансите бе осъдено за отказ да даде обществена информация колко пари от активите на фалиралата КТБ са събрани в първите 6 месеца на действие на промените в Закона за банковата несъстоятелност от 2018 г., от министерството все пак са успели да открият данни по въпроса. И да ги предоставят в срок на осъдилите ги бивши депутати от десницата Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, обединени в сдружението "Гражданска платформа". 

Малко предистория

Въпросните промени в закона бяха внесени от депутати от ДПС, след които и Делян Пеевски, и приети от парламентарното мнозинство на ГЕРБ през март 2018 г. Обещанието бе, че новите законови норми ще допринесат за връщането на милиарди от потъналите банката пари. Според Славов заявката е била, че се дава възможност за възстановяване на 1,4 млрд. лв. 

В края на същата 2018 г. тримата депутати искат данни от финансовото ведомство за успеваемостта на синдиците, сдобили се с нови инструменти да събират активи на КТБ. Получават обаче отказ - с основен мотив, че въпросните данни не са налични при тях, въпреки че по закон синдиците трябва да подават информация по темата регулярно до министъра на финансите. Последва съдебно дело по Закона за достъп до обществена информация, което на 11 февруари 2020 г. приключи на последна инстанция.

Резултат - възстановени са 4,7 млн. лв. за първите 6 месеца на закона

Магистратите от Върховния административен съд дадоха 2 седмици срок за изпълнение на решението. Той изтече на 25 февруари. В края му събраната и предоставена информация, отказана преди две години, гласи: 

4,7 млн. лв. (или 0,1%) от активите на КТБ са събрани от синдиците на банката, назначени от Министерството на финансите, в първите 6 месеца на действие на промените в Закона за банковата несъстоятелност. Става дума за периода 7.03.2018 - 13.09.2018 г.

Масата на несъстоятелността на фалиралата банка към началото на периода - 28.02.2018 - възлиза на 1 303 318 000 лв.

Масата на несъстоятелността към 31.08.2018 г. - тоест малко преди края на периода - е 1 356 146 000 лв.

Несъбираемите кредити на КТБ към 28.02.2018г. са в размер на 2 758 751 991 лв.

Данните за ефекта от промените в закона обхващат само посочения период от 2018 г., защото той е в обхвата на зададените първоначално от Димитров, Славов и Андреев въпроси. Очаква се тримата сега да поискат информация за целия период на действие на законовите текстове от приемането им до сега, след като вече има ясна съдебна практика може ли финансовото министерство да откаже предоставянето им или не. 

Цитираните промени в Закона за банковата несъстоятелност от 2018 г. бяха обявени за недействителни всички прихващания, извършени от кредитор или банка, ако са се случили след началната дата на несъстоятелността на КТБ или поставянето ѝ под съдебен надзор. Последното се случи през 2014 г. Поправките стигнаха и до Конституционния съд, но заради последвали промени в текстовете искането КС да се произнесе бе отклонено през май 2019 г. С мотива, че предметът на делото, допуснато през 2018 г. за разглеждане, вече не е актуален. 

Ефект в бъдеще време

Самите синдици на КТБ в официално съобщение за резултатите от законовите промени в първите 6 месеца на дейстието им от 21 септември 2018 г. бяха заявили, че резултати могат да се очакват в бъдеще. За 6-месечния период са внесени 182 заявления за подновяване в Централния регистър на особените залози. От тях вписаните подновявания са 94 броя. По подадените заявления за подновяване на особени залози са постановени 3 отказа за вписване, а по останалите все още се очаква произнасяне. Предприети са били и действия по подновяване на 33 ипотеки на кредитополучатели на КТБ АД, в т.ч. и морски ипотеки. От тях вписаните подновявания са 19 броя. В случаите, в които съдиите по вписванията са постановили откази, са подадени частни жалби пред компетентния съд за отмяна на отказа и вписване на ипотеката. В част от случаите съдът е отменил отказите и е разпоредил извършване на вписването. Подадени са 6 заявления за подновяване на морски ипотеки на обща стойност над 25 млн. лева. Имало е и заявени вписвания на 9 броя особени залози върху търговски предприятия на длъжници на КТБ АД (н).

"Съществен принос"

В началото на 2020 г. синдиците се похвалиха, че от обявяването на КТБ в несъстоятелност (през 2014 г.) до края на 2019 г. - тоест за 5 години - постъпленията по сметката на фалиралия трезор са надхвърлили сумата от 1 млрд. лева. 

Резултатът е вследствие от усилията на синдиците на КТБ АД (н) за попълване на масата на несъстоятелността чрез събиране на предоставените от КТБ АД кредити, осребряването на активи и обявяване недействителността на извършени прихващания. Съществен принос имат приетите от Народното събрание изменения в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), обнародвани в "Държавен вестник", бр. 22 от 13.03.2018 г., пише в съобщението на синдиците. 

Каква е частта "съществен принос" - разбивка няма.

 

Две седмици след като Министерството на финансите бе осъдено за отказ да даде обществена информация колко пари от активите на фалиралата КТБ са събрани в първите 6 месеца на действие на промените в Закона за банковата несъстоятелност от 2018 г., от министерството все пак са успели да открият данни по въпроса. И да ги предоставят в срок на осъдилите ги бивши депутати от десницата Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, обединени в сдружението "Гражданска платформа". 

Малко предистория

Въпросните промени в закона бяха внесени от депутати от ДПС, след които и Делян Пеевски, и приети от парламентарното мнозинство на ГЕРБ през март 2018 г. Обещанието бе, че новите законови норми ще допринесат за връщането на милиарди от потъналите банката пари. Според Славов заявката е била, че се дава възможност за възстановяване на 1,4 млрд. лв. 

В края на същата 2018 г. тримата депутати искат данни от финансовото ведомство за успеваемостта на синдиците, сдобили се с нови инструменти да събират активи на КТБ. Получават обаче отказ - с основен мотив, че въпросните данни не са налични при тях, въпреки че по закон синдиците трябва да подават информация по темата регулярно до министъра на финансите. Последва съдебно дело по Закона за достъп до обществена информация, което на 11 февруари 2020 г. приключи на последна инстанция.

Резултат - възстановени са 4,7 млн. лв. за първите 6 месеца на закона

Магистратите от Върховния административен съд дадоха 2 седмици срок за изпълнение на решението. Той изтече на 25 февруари. В края му събраната и предоставена информация, отказана преди две години, гласи: 

4,7 млн. лв. (или 0,1%) от активите на КТБ са събрани от синдиците на банката, назначени от Министерството на финансите, в първите 6 месеца на действие на промените в Закона за банковата несъстоятелност. Става дума за периода 7.03.2018 - 13.09.2018 г.

Масата на несъстоятелността на фалиралата банка към началото на периода - 28.02.2018 - възлиза на 1 303 318 000 лв.

Масата на несъстоятелността към 31.08.2018 г. - тоест малко преди края на периода - е 1 356 146 000 лв.

Несъбираемите кредити на КТБ към 28.02.2018г. са в размер на 2 758 751 991 лв.

Данните за ефекта от промените в закона обхващат само посочения период от 2018 г., защото той е в обхвата на зададените първоначално от Димитров, Славов и Андреев въпроси. Очаква се тримата сега да поискат информация за целия период на действие на законовите текстове от приемането им до сега, след като вече има ясна съдебна практика може ли финансовото министерство да откаже предоставянето им или не. 

Цитираните промени в Закона за банковата несъстоятелност от 2018 г. бяха обявени за недействителни всички прихващания, извършени от кредитор или банка, ако са се случили след началната дата на несъстоятелността на КТБ или поставянето ѝ под съдебен надзор. Последното се случи през 2014 г. Поправките стигнаха и до Конституционния съд, но заради последвали промени в текстовете искането КС да се произнесе бе отклонено през май 2019 г. С мотива, че предметът на делото, допуснато през 2018 г. за разглеждане, вече не е актуален. 

Ефект в бъдеще време

Самите синдици на КТБ в официално съобщение за резултатите от законовите промени в първите 6 месеца на дейстието им от 21 септември 2018 г. бяха заявили, че резултати могат да се очакват в бъдеще. За 6-месечния период са внесени 182 заявления за подновяване в Централния регистър на особените залози. От тях вписаните подновявания са 94 броя. По подадените заявления за подновяване на особени залози са постановени 3 отказа за вписване, а по останалите все още се очаква произнасяне. Предприети са били и действия по подновяване на 33 ипотеки на кредитополучатели на КТБ АД, в т.ч. и морски ипотеки. От тях вписаните подновявания са 19 броя. В случаите, в които съдиите по вписванията са постановили откази, са подадени частни жалби пред компетентния съд за отмяна на отказа и вписване на ипотеката. В част от случаите съдът е отменил отказите и е разпоредил извършване на вписването. Подадени са 6 заявления за подновяване на морски ипотеки на обща стойност над 25 млн. лева. Имало е и заявени вписвания на 9 броя особени залози върху търговски предприятия на длъжници на КТБ АД (н).

"Съществен принос"

В началото на 2020 г. синдиците се похвалиха, че от обявяването на КТБ в несъстоятелност (през 2014 г.) до края на 2019 г. - тоест за 5 години - постъпленията по сметката на фалиралия трезор са надхвърлили сумата от 1 млрд. лева. 

Резултатът е вследствие от усилията на синдиците на КТБ АД (н) за попълване на масата на несъстоятелността чрез събиране на предоставените от КТБ АД кредити, осребряването на активи и обявяване недействителността на извършени прихващания. Съществен принос имат приетите от Народното събрание изменения в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), обнародвани в "Държавен вестник", бр. 22 от 13.03.2018 г., пише в съобщението на синдиците. 

Каква е частта "съществен принос" - разбивка няма.

Коментари

Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Психодесни малоумници,

никога не управлявали корпоративна дейност и спечелили 1 лев от нея, се правят на важни политици, задаващи въпроси.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?