Article_top

Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на националната статистика расте броят на българите, които се завръщат в страната. "През последните години у нас има видим напредък. Това е мнението на хората и анализаторите, това показват и всички статистически данни“, обяви тогава Борисов. Впоследствие той беше разкритикуван за това, че чете статистиката избирателно и пропуска да посочи огромния брой българи, които напускат родината си. А посред националната статистика броят им е два пъти по-голям от завръщащите се. 

По този сложен и дори преекспониран от политиците процес Клуб Z потърси за коментар социолога доц. д-р Андрей Нончев. Той е ръководител на катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Доц. Нончев е част от научен екип, който през тази седмица ще представи свое фокусирано изследване "Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност". В рамките на проекта е направено национално изследване сред 600 пълнолетни български мигранти от девет области в страната, които през последните 10 години са работили поне три месеца еднократно или многократно в чужбина. 

- Доц. Нончев, има ли обективни данни, според които българските емигранти са започнали да се завръщат в родината?

Обикновено данните се интерпретират от някаква политическа позиция, която за мен като изследовател не би трябвало да се случва. Да кажем, приема се, че ако хората напускат, това е нещо лошо за страна. А ако се връщат – нещо хубаво, което се оказва, че не е точно така. 

Второ, данните са доста противоречиви. През последните 30 години оценките за напусналите в България са много различни и варират някъде от 1,2 млн. души до почти 2 млн. души. Истината вероятно е някъде по средата. Няма точна статистика и никой не знае колко са българите в чужбина. 

- А какво показва тенденцията?

През последните години наистина има тенденция за по-голям брой завръщащи се в страната. Но като казвам това нещо, не значи, че те надвишават броя на тези, които заминават. Все още броят на напусналите е по-голям от завръщащите се. Разликата обаче се стеснява. 

- Кои се завръщат и устойчиво ли е това завръщане?

Наистина има една част българи, които се завръщат постоянно. От цялата съвкупност, която ние изследвахме, около 40% казват, че пак ще заминат. Т.е. от тези, които се завръщат българи, близо 60% са устойчиво завърнали се. Но и самата дума „завърнали се“ създава впечатление за завършеност и окончателност, което не е така. По-скоро става дума за една увеличаваща се мобилност. Близо една трета от хората, които попадат в групата на завърналите се, са така наречените сезонни мигранти, циркулярни мигранти, които идват и се връщат при определени условия. 

По принцип хората, които напускат страната за първи път, това е и което ние се опитахме да установим, емигрират по икономически причини. Около 70% напускат родината в търсене на по-добри и по-високи доходи. Близо 60% търсят по-добра или изобщо работа и реализация. И около 25% търсят по-висок стандарт на живот. Аз нарекох това мотивационен комплекс "Радост - Работа - Доходи - Стандарт" на живот. И това е мотивацията на хората, които напускат за първи път. 

- А каква е мотивацията на хората, които се завръщат?

Тук е по-различно. Ако при напускането доминират икономическите причини, то при завръщането доминират семейни и социални причини. Почти 2/3 от хората се завръщат не по икономически съображения, а заради това, че не са могли да се адаптират, изпитват носталгия, трябва да се грижат за свои близки и роднини. Връщат се, след като са завършили трудовия си път и искат да живеят в България след пенсионирането си, да се грижат за деца и т.н. 

Връщането невинаги значи нещо добро. Около 1/3 от хората, които се прибират, казват, че след завръщането си не живеят по-добре, отколкото в последната страна, в която са пребивавали преди това. Не е икономическа причината, която ги е накарала да се върнат в България. Но и близо 25% казват, че тук живеят по-добре – изпълнили са своите задачи и се връщат тук. Една позитивна тенденция е, че от напусналите под 2% са се занимавали с бизнес. А след завръщането си те нарастват до 6%. Увеличава се и борят на хората със свободни професии, самонаетите. 

Но като цяло преобладават хората, които се връщат не защото са по-добре в последната страна, а защото по някакви други причини са тук. Близо 40% казват, че няма промяна в страната, къде са били, и след завръщането им в България. 

Интерпретациите, че да напуснем страната, значи нещо лошо, както се интерпретира, не е вярно. Да се завърнем в България невинаги също е хубаво за страната. 

- Защо?

Защото има локални и глобални хора. Самият факт, че можеш да напуснеш страната, че се движиш да си търсиш работа, е един статусен критерий за диференциация. Тези, които си стоят тук, в страната, не значи, че са по-добре. Напротив, в някои случаи означава, че са по-зле и затова не пътуват. И обратно - при връщането тези, които се връщат, не означава, че винаги го правят за добро, както вече споделих. Да, има и такива, но те са около 20-25%. Те казват, че нещата в България се подобряват и затова се връщат. Да, има и такава група. 

Много е разнородна и сегментирана групата на мигрантите. Не бива да гледаме на нея като нещо единно и цялостно. Има най-различни случаи. И ние това сме се опитали да покажем с нашето изследване. Шарена е картинката. 

- Каква е регионалната особеност на българските мигранти, има ли определени области, които излъчват по-големи групи от тях?

Това не сме го изследвали, защото извадката не позволява да правим такива регионални сметки. Работили сме на национално ниво. Но имаме качествени изследвания с интервюта с мигранти. При тях има различни особености. Ето например ние си мислим, че най-много български граждани живеят във Великобритания, Германия, Италия, Гърция, САЩ – и по статистика е така. Но най-голямата общност от български граждани е в Турция. И напоследък има една тенденция за връщане на български граждани, които са емигрирали в Турция. 

- Има ли други регионални зависимости?

Да, има - между местата, откъдето хората тръгват, и там, където отиват. Това е свързано с така наречената мрежова теория. Когато някоя група хора отиде в някоя област или място, тя създава предварителни условия и започва да помага на други мигранти. Така се вижда, че от едно място в страната емигрират на друго място хора поради създаването на такива социални мрежи. Пример за това е ромската общност в Каварна, която ходи да работи в определен регион в Полша. Там се занимават с търговия, някакъв дребен частен бизнес. След това се връщат тук. Със сигурност има регионални специфики, особености и връзки на определени региони в България, които са свързани с други в чужбина. Но нашето изследване не може да проследи всички.  

- Има ли възрастови особености, разлики между групите на заминаващи и прибиращи се българи?

Няма кой знае каква разлика. Но има увеличаване на средната възраст на завръщатите се българи. Има една група от хора, които са в пенсионна възраст, и те вече се прибират в България. Делът на пенсионерите е три пъти по-висок сред българите, които се прибират в страната, в сравнение с напускащите. Тези хора се връщат, след като са приключили трудовия си път. Общо взето, емигрират хора в активна възраст между 30 и 50 години. 

- Но това е основната работна сила на всяка икономика…

Да, но дали би била тук, това не е много ясно. Защото една голяма част от заминаващите българи тръгват по чужбина, защото не могат да си намерят работа в България, свързана с тяхната специалност. И от тази гледна точка дали, ако останат тук, ще работят, това не е много сигурно. Проблемът, какъвто го има и в останалите държави, е с образованите хора и квалифицираните работници, които напускат. Тук обаче освен проблема с работата и доходите е, че ако се върнат в България, тези хора трудно биха могли да вършат същата висококвалифицирана дейност, каквато са работили навън. Тук няма нито инфраструктура, нито материални и финансови условия, каквито са имали навън. В този смисъл дали ще правят тук същото и дали ще са толкова ефективни, е малко съмнително. 

И може би е по-добра стратегията не да се опитваме да ги връщаме и да ги докарваме тези хора в България, а да се опитваме да ги ангажираме с политиките на страната, да се включват в съвместни проекти с българските институции. Така е вероятно да бъдат по-полезни. Известно е, че нашата диаспора изпраща много средства в България. Те са най-големите инвеститори, генерират повече суми и от преките чуждестранни инвестиции за страната. Ако останат, тези средства едва ли ще могат да се генерират. И в икономически смисъл може би е по-добре да отидат и да изкарват високи доходи и да ги връщат обратно в България. 

Затова и оценките не бива да са еднозначни – че нашите емигранти трябва да стоят непременно в България. Светът е мобилен и е добре, че тези хора се движат. И за тях, и за страната е по-добре, че работят навън, реализират себе си, изкарват по-високи доходи. Вярно е, че не плащат данъци тук, не пълнят хазната, но ако останат тук, едва ли ще работят това, което вършат в чужбина. Добре е да сме внимателни с оценките.

 

Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на националната статистика расте броят на българите, които се завръщат в страната. "През последните години у нас има видим напредък. Това е мнението на хората и анализаторите, това показват и всички статистически данни“, обяви тогава Борисов. Впоследствие той беше разкритикуван за това, че чете статистиката избирателно и пропуска да посочи огромния брой българи, които напускат родината си. А посред националната статистика броят им е два пъти по-голям от завръщащите се. 

По този сложен и дори преекспониран от политиците процес Клуб Z потърси за коментар социолога доц. д-р Андрей Нончев. Той е ръководител на катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Доц. Нончев е част от научен екип, който през тази седмица ще представи свое фокусирано изследване "Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност". В рамките на проекта е направено национално изследване сред 600 пълнолетни български мигранти от девет области в страната, които през последните 10 години са работили поне три месеца еднократно или многократно в чужбина. 

- Доц. Нончев, има ли обективни данни, според които българските емигранти са започнали да се завръщат в родината?

Обикновено данните се интерпретират от някаква политическа позиция, която за мен като изследовател не би трябвало да се случва. Да кажем, приема се, че ако хората напускат, това е нещо лошо за страна. А ако се връщат – нещо хубаво, което се оказва, че не е точно така. 

Второ, данните са доста противоречиви. През последните 30 години оценките за напусналите в България са много различни и варират някъде от 1,2 млн. души до почти 2 млн. души. Истината вероятно е някъде по средата. Няма точна статистика и никой не знае колко са българите в чужбина. 

- А какво показва тенденцията?

През последните години наистина има тенденция за по-голям брой завръщащи се в страната. Но като казвам това нещо, не значи, че те надвишават броя на тези, които заминават. Все още броят на напусналите е по-голям от завръщащите се. Разликата обаче се стеснява. 

- Кои се завръщат и устойчиво ли е това завръщане?

Наистина има една част българи, които се завръщат постоянно. От цялата съвкупност, която ние изследвахме, около 40% казват, че пак ще заминат. Т.е. от тези, които се завръщат българи, близо 60% са устойчиво завърнали се. Но и самата дума „завърнали се“ създава впечатление за завършеност и окончателност, което не е така. По-скоро става дума за една увеличаваща се мобилност. Близо една трета от хората, които попадат в групата на завърналите се, са така наречените сезонни мигранти, циркулярни мигранти, които идват и се връщат при определени условия. 

По принцип хората, които напускат страната за първи път, това е и което ние се опитахме да установим, емигрират по икономически причини. Около 70% напускат родината в търсене на по-добри и по-високи доходи. Близо 60% търсят по-добра или изобщо работа и реализация. И около 25% търсят по-висок стандарт на живот. Аз нарекох това мотивационен комплекс "Радост - Работа - Доходи - Стандарт" на живот. И това е мотивацията на хората, които напускат за първи път. 

- А каква е мотивацията на хората, които се завръщат?

Тук е по-различно. Ако при напускането доминират икономическите причини, то при завръщането доминират семейни и социални причини. Почти 2/3 от хората се завръщат не по икономически съображения, а заради това, че не са могли да се адаптират, изпитват носталгия, трябва да се грижат за свои близки и роднини. Връщат се, след като са завършили трудовия си път и искат да живеят в България след пенсионирането си, да се грижат за деца и т.н. 

Връщането невинаги значи нещо добро. Около 1/3 от хората, които се прибират, казват, че след завръщането си не живеят по-добре, отколкото в последната страна, в която са пребивавали преди това. Не е икономическа причината, която ги е накарала да се върнат в България. Но и близо 25% казват, че тук живеят по-добре – изпълнили са своите задачи и се връщат тук. Една позитивна тенденция е, че от напусналите под 2% са се занимавали с бизнес. А след завръщането си те нарастват до 6%. Увеличава се и борят на хората със свободни професии, самонаетите. 

Но като цяло преобладават хората, които се връщат не защото са по-добре в последната страна, а защото по някакви други причини са тук. Близо 40% казват, че няма промяна в страната, къде са били, и след завръщането им в България. 

Интерпретациите, че да напуснем страната, значи нещо лошо, както се интерпретира, не е вярно. Да се завърнем в България невинаги също е хубаво за страната. 

- Защо?

Защото има локални и глобални хора. Самият факт, че можеш да напуснеш страната, че се движиш да си търсиш работа, е един статусен критерий за диференциация. Тези, които си стоят тук, в страната, не значи, че са по-добре. Напротив, в някои случаи означава, че са по-зле и затова не пътуват. И обратно - при връщането тези, които се връщат, не означава, че винаги го правят за добро, както вече споделих. Да, има и такива, но те са около 20-25%. Те казват, че нещата в България се подобряват и затова се връщат. Да, има и такава група. 

Много е разнородна и сегментирана групата на мигрантите. Не бива да гледаме на нея като нещо единно и цялостно. Има най-различни случаи. И ние това сме се опитали да покажем с нашето изследване. Шарена е картинката. 

- Каква е регионалната особеност на българските мигранти, има ли определени области, които излъчват по-големи групи от тях?

Това не сме го изследвали, защото извадката не позволява да правим такива регионални сметки. Работили сме на национално ниво. Но имаме качествени изследвания с интервюта с мигранти. При тях има различни особености. Ето например ние си мислим, че най-много български граждани живеят във Великобритания, Германия, Италия, Гърция, САЩ – и по статистика е така. Но най-голямата общност от български граждани е в Турция. И напоследък има една тенденция за връщане на български граждани, които са емигрирали в Турция. 

- Има ли други регионални зависимости?

Да, има - между местата, откъдето хората тръгват, и там, където отиват. Това е свързано с така наречената мрежова теория. Когато някоя група хора отиде в някоя област или място, тя създава предварителни условия и започва да помага на други мигранти. Така се вижда, че от едно място в страната емигрират на друго място хора поради създаването на такива социални мрежи. Пример за това е ромската общност в Каварна, която ходи да работи в определен регион в Полша. Там се занимават с търговия, някакъв дребен частен бизнес. След това се връщат тук. Със сигурност има регионални специфики, особености и връзки на определени региони в България, които са свързани с други в чужбина. Но нашето изследване не може да проследи всички.  

- Има ли възрастови особености, разлики между групите на заминаващи и прибиращи се българи?

Няма кой знае каква разлика. Но има увеличаване на средната възраст на завръщатите се българи. Има една група от хора, които са в пенсионна възраст, и те вече се прибират в България. Делът на пенсионерите е три пъти по-висок сред българите, които се прибират в страната, в сравнение с напускащите. Тези хора се връщат, след като са приключили трудовия си път. Общо взето, емигрират хора в активна възраст между 30 и 50 години. 

- Но това е основната работна сила на всяка икономика…

Да, но дали би била тук, това не е много ясно. Защото една голяма част от заминаващите българи тръгват по чужбина, защото не могат да си намерят работа в България, свързана с тяхната специалност. И от тази гледна точка дали, ако останат тук, ще работят, това не е много сигурно. Проблемът, какъвто го има и в останалите държави, е с образованите хора и квалифицираните работници, които напускат. Тук обаче освен проблема с работата и доходите е, че ако се върнат в България, тези хора трудно биха могли да вършат същата висококвалифицирана дейност, каквато са работили навън. Тук няма нито инфраструктура, нито материални и финансови условия, каквито са имали навън. В този смисъл дали ще правят тук същото и дали ще са толкова ефективни, е малко съмнително. 

И може би е по-добра стратегията не да се опитваме да ги връщаме и да ги докарваме тези хора в България, а да се опитваме да ги ангажираме с политиките на страната, да се включват в съвместни проекти с българските институции. Така е вероятно да бъдат по-полезни. Известно е, че нашата диаспора изпраща много средства в България. Те са най-големите инвеститори, генерират повече суми и от преките чуждестранни инвестиции за страната. Ако останат, тези средства едва ли ще могат да се генерират. И в икономически смисъл може би е по-добре да отидат и да изкарват високи доходи и да ги връщат обратно в България. 

Затова и оценките не бива да са еднозначни – че нашите емигранти трябва да стоят непременно в България. Светът е мобилен и е добре, че тези хора се движат. И за тях, и за страната е по-добре, че работят навън, реализират себе си, изкарват по-високи доходи. Вярно е, че не плащат данъци тук, не пълнят хазната, но ако останат тук, едва ли ще работят това, което вършат в чужбина. Добре е да сме внимателни с оценките.

Коментари

D D's picture
D D
KlubX

Пак манипулации и увъртания



А какво показва тенденцията?

В последните години наистина има тенденция за по-голям брой завръщащи се в страната. Но като казвам това нещо, не значи, че те надвишават броя на тези, които заминават. Все още броят на напусналите е по-малък от завръщащите се. Разликата обаче се стеснява.

Това означава, че г-н Борисов е бил прав, а вие манипулирате думите му!
Ray Garraty's picture
Ray Garraty
infidel

.

Ти прочете ли цялото интервю или сереш по навик?

Многоуважами "D D"

Mисленето не е сложен процес, просто ползвате гънките на мозъка (доколото ги имате), а не гънките по вътрежната (меката) част на ходилата си. Различно е! Опитайте, не боли!
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

България - ЦАРСТВО И КРЕПОСТ НА ЛЪЖИТЕ!


2020 Политиката е царството на лъжата. Най-много се лъже в недемократичните, неуредените държави, порутени и болни от бедност и нерешени проблеми от всякакво естество, каквато например е и България
В такива държави, естествено, много са и политическите коментатори ментета.

Най-много лъжат управляващите, за да се задържат на власт и да дебелеят за сметка на ошмуления ни народ.

В ШАХМАТА има майстори, международни майстори, гросмайстори. В политиката такива титли няма, но все пак нашият Борисов е грос-грос майстор на лъжата. Той е върхът, няма алтертагива.
Лъже заради своята непригодност да бъде истински управлаващ през 21 в. Просто няма качества да е водач на племето през този век. Затова трябва ежедневно по много пъти да лъже, за да заблуждава народа, че той имено, той е най-добрият държавник, а не примерно Нинова, Иван Костов, и в никакъв случай лидерите на ДБ.
С такъв грос-грос майстор ще продължаваме и занапред да сме първите отзад напред.
За тази бедност и порутеност има вина и нарадът ни, защото ако беше малко по-инициативен, трябваше отдавна да изгони Борисовци от властта.
ДОКАТО НА ИЗБОРИ заблуденият ни народ ГЛАСУВА ЗА БОРИСОВЦИ, НИНОВЦИ, ДОГАНОВЦИ, КАРАКАЧАНОВ - ВСЕ ЮНАЦИ ОТ евразийските степи, народе български, не се надявай на положителни промени!
ЩЕ СТАНЕМ ПО-ДОБРЕ, кокато народът прогледне и спре да възприема враждебно ДБ – единствената формация, воюваща за независима и законова държава!
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Навремето баща ми често се

Навремето баща ми често се смееше, когато четеше в-к Работническо дело. Един ден го попитах:
- Защо се смееш на тази простотия? - А той ми отвърна:
- Смея се на комунягите, защото са тръгнали с трици да ловят маймуни, а те се ловят с банани! Днес пишат, че СССР настига САЩ защото икономиката им на нараствала с 5%, а тази на американците само с 1%. Да, ама американската икономика е по-силна от руската поне 10 пъти. Това значи, че, ако руската е 100, то тя нараства с 5 пункта годишно, а американската е 1000 и нараства с 10 пункта годишно - т.е. и срещу нас да тичат, пак не можем да ги настигнем!
Явно не е имало, кой да предаде този елементарен урок на Борисов, та и той е тръгнал да лови с трици маймуни.
Ако преди 10 години България са я напускали 10 000 човека и са се връщали 1 000, тогава тя е останала с 9 000 човека по-малко. Сега, ако я напускат 20 000 и се връщат 4 000 - т. е. 4 пъти повече, отколкото преди 10 години, България остава с 16 000 човека по-малко.
Ситуацията е горе-долу такава, та се пита в задачката, кога България е намаляла повече преди 10 години - с 9 000 годишно или сега - с 16 000, когато в нея се завръщат 4 пъти повече емигрирали българи?
Та да обобщим - герберашка манджа от трици с помия!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?