Article_top

Първата криза е здравната. Тя продължава.

Втората е икономическата. Тя започва и държавите харчат нашироко, за да я смекчат.

Но ни чака и трета криза – на доверието. Тя неизбежно съпътства големите изпитания.

Че ни очаква, можем просто да си спомним. “Липса на доверие” беше мантрата на 2008-а, когато се сгромоляса “Лиймън брадърс”. Тогава въпросите бяха дали можем да вярваме на “сигурните” ценни книжа, на кредитните рейтинги, на фондовете, банките, регулаторите?

Новите въпроси предстои да узнаем. Но някои вече изплуват. В Китай видни комунисти попитаха могат ли да имат доверие на водача Си. И някои от тях изчезнаха мистериозно.

Цензурата вече не може да прикрие факта, че местните власти в Ухан и централните в Пекин преследваха тези, които първи биха тревогата за новия коронавирус.

Днес Франс прес пише от Москва, че оптимистичните послания на Кремъл ("вирусът е под контрол"), карат руснаците да се готвят за най-лошото. И да опразват магазините. Противоречието между дискурса на управляващите и поведението на управляваните е очебийно.

Тук руснаците не са самѝ. Паниката, отразена в опразнените магазини и в най-богатите и цивилизовани страни, е по-заразна и от самия вирус. В основата ѝ е именно липсата на доверие.

Днес правителства и централни банки обещават “да направят всичко, което трябва”, за да не позволят икономиките да рухнат, а хората главоломно до обеднеят. Обещават програми за стотици милиарди и трилиони. Ще дойде обаче денят, в който ще се разбере доколко тези мерки работят. И ако не работят, както се очаква, какво правим?

След голямото харчене неизбежно следва голямо затягане на коланите. Това го играхме през 2010 - 2012 г.

Полицейските часове, забраните, извънредните закони и наказания за неспазване на карантините, са също израз на недоверие, че населението доброволно ще се откаже от обичайния си живот и ще последва призивите за социално дистанциране и самоизолация.

Не знам какво мерят демоскопите в момента, но подозирам, че могат да открият зависимост между степента на доверие в едно общество и тежестта на принудата. Там където властта най-малко вярва на хората и хората най-малко вярват на властта, мерките са най-крути. Или най-слаби – там, където властта крие от хората истинското положение.

Почти всички вътрешни граници в Европа са вече затворени, включително в зоната за свободно пътуване, известна като Шенген. Много по-затворени са, отколкото бяха в пика на бежанската криза през 2015 г. Това е законно. Шенгенският кодекс позволява временно затваряне на границите при извънредни обстоятелства.

Но над бариерите виси същият въпрос отпреди пет години – ще ги вдигнат ли пак и кога? При какви условия? Може ли един вирус да унищожи за дни постижението, за което европейците са работили десетилетия?

Кризата на доверието неизбежно прераства в криза на демокрацията. Защото доверието е горивото на демокрацията. Това е урокът от всички кризи, които ни сполетяха през изтеклото десетилетие – от американските ипотечни книжа, през кризата на кредитирането, финансовата криза, кризата на еврото, изригването на популизма и Брекзит.

Преодоляването на такива кризи и гаранцията, че няма да се повторят, изискват нова регулация, т.е . нови ограничения, нова принуда. Не звучи оптимистично.

Но от друга страна, един много по-страшен бич, чумата през 1347-50 г., е изтрил от лицето на Европа една трета от тогавашното ѝ население, обаче коренно е променил това лице и историята на Стария континент. “Черната смърт” е разколебала средновековната вяра, разклатила е устоите на църквата и на крепостничеството, работната сила е станала кът и е трябвало да бъде освободена да се движи. Това отворило пътя на Ренесанса.

Днес Путин каза от Севастопол на руснаците “да бъдат готови за всякакво развитие на събитията”. Ако го беше казал на целия свят, пак щеше да бъде прав.

 

Първата криза е здравната. Тя продължава.

Втората е икономическата. Тя започва и държавите харчат нашироко, за да я смекчат.

Но ни чака и трета криза – на доверието. Тя неизбежно съпътства големите изпитания.

Че ни очаква, можем просто да си спомним. “Липса на доверие” беше мантрата на 2008-а, когато се сгромоляса “Лиймън брадърс”. Тогава въпросите бяха дали можем да вярваме на “сигурните” ценни книжа, на кредитните рейтинги, на фондовете, банките, регулаторите?

Новите въпроси предстои да узнаем. Но някои вече изплуват. В Китай видни комунисти попитаха могат ли да имат доверие на водача Си. И някои от тях изчезнаха мистериозно.

Цензурата вече не може да прикрие факта, че местните власти в Ухан и централните в Пекин преследваха тези, които първи биха тревогата за новия коронавирус.

Днес Франс прес пише от Москва, че оптимистичните послания на Кремъл ("вирусът е под контрол"), карат руснаците да се готвят за най-лошото. И да опразват магазините. Противоречието между дискурса на управляващите и поведението на управляваните е очебийно.

Тук руснаците не са самѝ. Паниката, отразена в опразнените магазини и в най-богатите и цивилизовани страни, е по-заразна и от самия вирус. В основата ѝ е именно липсата на доверие.

Днес правителства и централни банки обещават “да направят всичко, което трябва”, за да не позволят икономиките да рухнат, а хората главоломно до обеднеят. Обещават програми за стотици милиарди и трилиони. Ще дойде обаче денят, в който ще се разбере доколко тези мерки работят. И ако не работят, както се очаква, какво правим?

След голямото харчене неизбежно следва голямо затягане на коланите. Това го играхме през 2010 - 2012 г.

Полицейските часове, забраните, извънредните закони и наказания за неспазване на карантините, са също израз на недоверие, че населението доброволно ще се откаже от обичайния си живот и ще последва призивите за социално дистанциране и самоизолация.

Не знам какво мерят демоскопите в момента, но подозирам, че могат да открият зависимост между степента на доверие в едно общество и тежестта на принудата. Там където властта най-малко вярва на хората и хората най-малко вярват на властта, мерките са най-крути. Или най-слаби – там, където властта крие от хората истинското положение.

Почти всички вътрешни граници в Европа са вече затворени, включително в зоната за свободно пътуване, известна като Шенген. Много по-затворени са, отколкото бяха в пика на бежанската криза през 2015 г. Това е законно. Шенгенският кодекс позволява временно затваряне на границите при извънредни обстоятелства.

Но над бариерите виси същият въпрос отпреди пет години – ще ги вдигнат ли пак и кога? При какви условия? Може ли един вирус да унищожи за дни постижението, за което европейците са работили десетилетия?

Кризата на доверието неизбежно прераства в криза на демокрацията. Защото доверието е горивото на демокрацията. Това е урокът от всички кризи, които ни сполетяха през изтеклото десетилетие – от американските ипотечни книжа, през кризата на кредитирането, финансовата криза, кризата на еврото, изригването на популизма и Брекзит.

Преодоляването на такива кризи и гаранцията, че няма да се повторят, изискват нова регулация, т.е . нови ограничения, нова принуда. Не звучи оптимистично.

Но от друга страна, един много по-страшен бич, чумата през 1347-50 г., е изтрил от лицето на Европа една трета от тогавашното ѝ население, обаче коренно е променил това лице и историята на Стария континент. “Черната смърт” е разколебала средновековната вяра, разклатила е устоите на църквата и на крепостничеството, работната сила е станала кът и е трябвало да бъде освободена да се движи. Това отворило пътя на Ренесанса.

Днес Путин каза от Севастопол на руснаците “да бъдат готови за всякакво развитие на събитията”. Ако го беше казал на целия свят, пак щеше да бъде прав.

Коментари

Има и четвърта криза.

Кризата на логореята, много приказки без нищо смислено.

При някои - за цял живот.
Питащият 's picture
Питащият
Питащият

Галямата депресия започна

Голямата депресия започна . Тя би се случила и без паниката от някакъв вирус който убива застаряващото и болнаво население . Средната възраст на починалите в Италия е 80 години и 99% от тях вече са имали по някоя болест и биха си умрели и от обикновен грип. Просто за грип има ваксина , а за този вирус няма и е по-заразен , което претовари здравната система . Най-голямото поражение, което ще нанесе този вирус е че некадърният и алчен икономически и политически елит ще му стовари цялата вина за всичко което следва . Най-важното което ни казва , е че политиците трябва да се пенсионират като нормалните хора и поколенията да се сменят защото такива са природните закони .

Не ми е ясно защо се налага да лъжеш.

" Средната възраст на починалите в Италия е 80 години"

Това е лъжа. Има един доклад писан по данни от 105 души отпреди 2 седмици.

" и 99% от тях вече са имали по някоя болест"

100% от всички българи над 35-40 години имат "по някоя болест".

"и биха си умрели и от обикновен грип."

И като приключи с лъготенето, мина направо на врачуване...

Има един доклад писан по данни от 105 души отпреди 2 седмици

в който се посочва тази средна възраст, но той изобщо не се отнася за всички смъртни случаи.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

"Доверието е гориво за демокрацията"


За да има доверие, политическият и особено управляващият елит трябва да са доказали своята добросъвестнст. Иначе, кой би вярвал на хайдуци?
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

По времето на комунизма в

По времето на комунизма в средата, с която общувах си бяхме изработи ли свой начин на комуникация за да се предпазим от подслушване и доноси. Когато искахме да критикуваме правителството ние не го правехме пряко, а само задавахме въпроса - Има ли нещо там, където няма нищо?
Сега, когато прочетох написаното този въпрос отново е актуален за България.
Може ли в България да възникне "третата криза", след като от десет години тя е управлявана от един абсолютен и съвършен популист, т.е. тя предхожда първата и втората и за нашите условия с нея би трябвало да започне номинирането?
Подкрепа на това твърдение са резултатите от всички социологически проучвания през последните години за доверието на българите към държавните институции и мистър-председателя.
Ако е така в изразеното от авторът мнение би трябвало да има звездичка и да е отбелязано, че то не е валидно за България, както и за някои други европейски страни, като Унгария, Полша, Турция, защото там няма как да дойде нещо, което се нарича ново, след като вече го има!
И така - Може ли някъде нещо да е ново, след като там вече го има?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?