Една седмица след обявяването на извънредното положение, управляващото мнозинство предложи Закон за мерките по време на извънредно положение от 20 март. Този законопроект беше обсъден в правна комисия към Народното събрание за няколко часа на 19 март при липса на съгласие между самите депутати на ГЕРБ. Неадекватната и прибързана обстановка неминуемо произведе и противоречиви текстове.

Опозицията излезе от обсъжданията, с твърдението, че липсва нормална организация и прозрачност при воденето на заседанието. Неразбирателството между депутатите на мнозинството, закритите врати и оттеглянето на опозицията не могат да са добри индикации при разглеждането на законодателство, което ще ограничи огромна част от конституционните права и свободи на българите. Тези ограничения предполагаемо ще бъдат в сила до 13 април, но никой не може да гарантира, че ГЕРБ и Обединени патриоти няма да гласуват продължаване на извънредното положение.

Ето защо ограничаването на правата и свободите следва да бъде погледнато изключително критично от всеки български гражданин, още повече от експертите в областта на правото, сигурността и медицината. 

Доколко мерките, които бяха гласувани са необходими и целесъобразни? Две от тях будят съмнения и опасения в доста от анализаторите.

Едната е уредена в чл. 9 и чл. 10 - въоръжените сили да участват активно при прилагането на противоепидемичните мерки по решение и ред определени от Министерски съвет. Правомощията, които се делегират на военослужещите са изключително широки и в голямата си част те са полицейски правомощия:

"Чл. 10. Военнослужещите от въоръжените сили имат право да:

1. извършват проверки за установяване самоличност на лице;

2. ограничават придвижването на лице до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи, за което има данни, че е отказало или не изпълнява мерките по чл. 61 и 63 от Закона за здравето, като се съставя двустранен писмен протокол;

3. спират превозни средства до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи;

4. ограничават придвижването на лица и превозни средства на контролно-пропускателен пункт;

5. използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно необходимо."

Това от една страна означава, че армията се трансформира в полиция за срока на извънредното положение, която пък полиция е подчинена изцяло на Министерски съвет. Както знаем, според Закона за отбраната въоръжените сили Върховен главнокомандващ на армията е президентът и той би следвало да внася баланс при използването на ресурсите на въоръжените сили.

Според новия закон те ще бъдат изцяло на подчинение на Министерски съвет за времето на извънредното положение. Това решение е меко казано необосновано предвид факта, че все още не е използван пълният ресурс на полицията, жандармерията и местната администрация и от трибуната на Народното събрание не бяха чути ясни аргументи подкрепени с цифри и данни, които да обосноват включването на армията.

Правилно някои депупати подчертаха, че подобни стъпки показват, че правителството смята да не се съобразява с действащото Народно събрание и да премине към своеобразен "режим на пълномощията". 

Втората мярка, която показва сериозен тоталитарен уклон е заложената промяна в чл. 326 от Наказателния кодекс:

"2. В чл. 326: а) алинея 1 се изменя така:

(1) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или невярна информация за разпространението на заразителна болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева."

Очевидно от изказванията на Тома Биков и Красимир Ципов от ГЕРБ е, че управляващото мнозинство се опитва да наложи цензура на невярна информация за разпространението на заразителна болест. Но нито мястото на такава забрана е в чл. 326, нито такава забрана може и трябва да бъде налагана върху всички средства за масова информация.

Преследването на подобни деяния би означавало да се следят всички сайтове, вестници, телевизии, радиа и да се сверява информацията разпространена в тях с друга информация, която се счита за вярна. Но в условията на подобна епидемия, включително най-добрите епидемиолози дават различни данни, предположения и информация.

В момента например в интернет се пускат два клипа с проф. Венцислав Мутафчийски – един от фервруари, когато той казва, че коронавируса е по-безопасен от сезонния грип и че грип от типа Б е по-опасен и друг клип, в който той казва "Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ярост досега в човешката история".

Същият професор и началник на Националния оперативен щаб казва на 29 февруари тази година, че "Кoрoнaвируc e инфeкция, кoятo пo нищo нe ce рaзличaвa oт ocтaнaлитe ocтри рecпирaтoрни зaбoлявaния и дaлeч пo-oпaceн e грип тип Б, кoйтo в мoмeнтa идвa, oткoлкoтo кoрoнaвируca". 

По смисъла на новите промени в Наказателния кодекс Венцислав Мутафчийски, в едно от своите изявления е разпространил "невярна информация за разпространението на заразителна болест". Трябва ли да бъде упражнена наказателна репресия върху него?

Да не говорим, че от правно-техническа страна подобно ограничение не може да се урежда именно в чл. 326, който касае единствено случаи, при които граждани подават неверни сигнали за помощ към компетентните органи – МВР и центрове за спешна медицинска помощ. Този член няма нищо общо с разпространяването на информация по принцип, още по-малко със средства за масова информация.  

Очевидно е, че в условията на непознато заболяване, за което няма все още нито достатъчно изследвания, нито утвърдено лечение, е възможно да бъде разпространявана противоречива информация. Не е работа на полицията и прокуратурата да се занимават с цензурирането на такава информация.

Единственият начин, по който объркването може да бъде ограничено е, чрез изявления на Националния оперативен щаб, които очевидно не липсват в последните дни. Репресивни и наказателни мерки в тази посока са ненужни и невъзможни за изпълнение.

Но от изказванията на Тома Биков и Александър Сиди (ВМРО/ОП) при обсъждането на законопроекта става ясно, че те преследват доста по-всеобхватна и дългосрочна цел – да се  борят с фалшивите новини по принцип.

Тома Биков предложи за бъдат забранени всички сайтове, които не посочват собственик, адрес и телефон – което означава, че вашият личен блог, например, ще бъде забранен, освен ако не си посочите всички лични данни. Алексанър Сиди сподели, че от формацията му са внесли поредица от законопроекти за ограничаване на фалшивите новини и че проблемите идвали от точно определени сайтове и точно определени неправителствени организации.

Репресивните "мокри сънища" на определени депутати, щяха да бъдат обект единствено на осмиване, ако не се вижда, че тези депутати предлагат и защитават законопроекти от името на управляващото мнозинство. Същото управляващо мнозинство явно е решило да играе ролята на златна писалка, с която Бойко Борисов и неговите клакьори да подписват все повече правомощия на правителството и все по-малко на Народното събрание и президента. 

Ограмните рестриктивни мерки, които този закон позволява да бъдат наложени със заповеди на министъра на здравеопазването, министъра на отбраната, както и с наредби на Министерски съвет, заедно с впрягането на въоръжените сили, жандармерията и полицията, поставят под заплаха правата и свободите на българите отвъд необходимите ограничения, които извънредното положение налага.

Като съвестен гражданин и юрист, призовавам всички да спазват мерките определени от Национални оперативен щаб и компетентните органи, но заедно с това няма как да одобрявам тоталитарните уклони и военните комплекси на управляващото мнозинство. Имаме еднаква отговорност да пазим здравето и свободите си, а очевидно сега има опасност и за двете. Изисква се самодисциплина, не – овчедушие.

*Любомир Авджийски е юрист и изпълнителен директор на Център за мониторинг на правосъдието