Article_top

Четири часа - толкова продължиха дебатите по актуализацията на бюджета на Републиката и този на Държавното обществено осигуряване за 2020 година. Разговорите преминаха около няколко основни теми - увеличаването на лимита на държавния дълг до 10 млрд. лв., мерките за подпомагане на средния и малък бизнес, на работниците и на самоосигуряващите се лица. Чуха се мнения, че трябва да спрем сделката за изтребителите F-16 и да си върнем парите, да замразим проекта за модернизация на армията. Чуха се и обиди. 

Очаквано - БСП представи своя алтернативен вариант на актуализация, ДПС и "Обединени патриоти" декларираха готовност да подкпрепят прредложенията на Министерството на финансите, а "Воля" действаше по собствените си представи за заседание на парламента. 

Текстовете ще бъдат гласувани по-късно днес, след като минат и дебатите по промените на извънредния закон. Така в края на деня основните икономически мерки на правителството трябва да бъдат законово регламентирани и парично гарантирани, мярката 60/40 да бъде подобрена и да се даде право на Владислав Горанов да потегли по пътя на новия дълг. 

От сега е ясно, че най-вероятно предложенията на БСП няма да бъдат приети, а рамката на актуализацията ще остане почти непроменена от първоначалните искания на финансовото министерство. 

Какво се променя

Когато в края на 2019 година се гледаше Бюджет 2020, Народното събрание прие, че той ще бъде, за първи път от много години, балансиран, тоест с паритет на приходите и разходите. Сега кризата наложи промяна - хазната ще приключи на дефицит от 3,5 млрд. лв. според новите разчети. Той ще се генерира от 2,44 млрд. лв. по-малко приходи от ДДС, акцизи, корпоративни данъци, данък върху доходите на физическите лица, социалноосигурителни вноски и др. Допълнителен милиард ще изяде мярката 60/40. 430 млн. лв. се прехвърлят към социалното министерство. 

Финансовото министерство твърди, че това е най-тежкият вариант на криза, който се разглежда. Това предположение означава практически свиване на българската икономика с до 3%.

По-темата, която вълнува най-много - увеличението на тавана на дълга - сигурно е, че той ще бъде увеличен до 10 млрд. лв. Въпреки това финансовото министерство ще опита да набере финансиране от 4,2 млрд. лв. като начало - с цел да запълни дефицита и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лв., а останалата част до 10 млрд. лв. ще се ползва, ако кризата се задълбочи. 

Новото е, че по предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ, държавата ще може да ползва един от инструментите за външни заеми през международните пазари и международни финансови институции. Лимитът за издаване на облигации се повишава от 8 до 10 млрд. евро. Това обаче не означава допълнителен дълг, а е поредната възможност, през която може да се набере кредит до вече записания таван от 10 млрд. лв. 

Тази схема е позната на българското правителство от 2015 година, когато се сключиха договор с четири международни банки, които да пласират еврооблигации на стойност до 8 млрд. евро. Покрай фалита на КТБ бяха изхарчени близо малко над 5 млрд. евро. Сега тази кредитна линия се продължава до 10 млрд. евро.

Отпадна предложението на Менда Стоянова да се даде възможност да се търсят и кредити от Международния валутен фонд. Това стана ясно още вчера, когато изненадващо нейната идея беше суспендирана именно от финансовия министър Владислав Горанов. Такава е и позицията на БСП.

Още - бюджетът дава още един лост в ръцете на ББР за раздаване на кредити, този път за малкия и среден бизнес. Досега бяха отделени 700 млн. лв., които отидоха в държавната банка, която ги предоставя като гаранции към търговските банки, които трябва да кредитират предприятия. Там лимитът е до 2 млн. лв. на компаниия и до 1500 лв. на физическо лице. Сега Народното събрание вероятно ще приеме, че се създава нова линия, с нови 700 млн. лв., които обаче няма да бъдат наливани към ББР, а ще бъдат гаранции, които държавата издава към държавната банка. Идеята е ББР да бъде последен кредитор на малки и средни фирми със заеми до 100 000 лв. 

Най-тежкият въпрос остана за самоосигуряващите се лица, повечето от които не са внасяли вноски във фонд "Безработица". За тях държавата предлага безлихвените кредити до 1500 лв. 

Какво предлага опозицията

Обобщено - алтернативен актуализиран бюджет. БСП иска съсредоточаване на новите текстове в четири основните направления, които да гарантират нормален живот на бизнеса и хората. 

Първо - самосигуряващите се да получат по една минимална заплата и осугоровките към нея или 725 лв. на човек. Към тях трябва да спаднат и хората в неплатен отпуск.

Второ - целева субсидия от 30 млн. лв. за земеделските стопани, за да продължат да работят.

Трето - облекчения за малкия и среден бизнес, който в момента не работи. Отпадане на такса смет, тротоарно право, ДДС върху храни, които са се развалили (б.р. - реално за такива храни не се плаща ДДС и сега). Освен това държавата и общините да възлагат на такива фирми поръчки за пакети от храна, които да се дават на социално слаби.

Общо всичко това трябва да струва 1,5 млрд. лв., а парите биха дошли, по думите на социалистите, от замразяването на проектите за модернизацията на армията. 

БСП няма да подкрепи актуализацията във варианта на правителството, защото смята, че мерките са сбъркани, че няма да работят, че не мислят за хората и че не са взети предвид дълбочината и тежестта на кризата. Освен това не са дадени точни данни за дълга, не е обяснено и защо ни трябва, при положение, че има фискален резерв. 

ДПС от своя страна обяви, че ще подкрепи предложенията на управляващите и предупреди, че са минали само 15 работни дни от извънредното положение и е рано да се разтваря кесията. 

"Ние избрахме да не печелим дивиденти пред нашите избиратели като говорим неща, в които не сме убедени. Всички институции трябва да изглеждат обединени, солидни и отговорни пред хората", каза Йордан Цонев. 

Болниците ще получат пари за неизработена дейност

От думите на Владислав Горанов стана ясно, че лечебните заведение ще получат 85% от очакваните преди кризата постъпления, въпреки че голяма част от тях на практика не извършват дейността си в обема отпреди кризата. Хората не посещават лекари, ако не е спешно, отменени са всички профилактични прегледи и планови операции. Това води до сериозни спадове в приходите. (НЗОК дава пари на лечебните заведения само срещу извършена дейност - тоест лекувани пациенти - б.р. Общински болници вече предупредиха, че ако не се промени начинът на плащане - може да няма дори пари за заплати.)

Затова Горанов гарантира, че Националният рамков договор ще бъде преподписан и форсмажорните обстоятелства ще дадат възможност на тези заведения да се финансират през здравната каса. 

Самолети, армия и некомпетентност

Още в самото начало дебатът тръгна по линия на това какви средства могат да бъдат спестени, за да бъдат насочени към мерките. БСП поиска да бъде спрян проектът за модернизацията на армията - два кораба и бойни машини за пехотата. От ГЕРБ контрираха, че това не е възможно и не е целесъобразно. 

Тогава на сцената излезе Веселин Марешки от "Воля", който заяви:

"Да се възползваме от форсмажорната ситуация и да помолим президента Тръмп и да спрем сделката за F-16 и да си върнем нашите си парички."

След това изказа тезата, че докато самолетите дойдели, то никой в света вече нямало да ползва самолети. 

През останалата част от времето депутатите от ГЕРБ почти не взимаха думата, за да защитят идеите си. Оживление настъпи, след като Спас Гърневски от управляващите обвини левицата в некомпетентност. Цветистият му език, въпреки че не каза нищо по същество, предизвика Крум Зарков от БСП да поиска от председателстващия Народното събрание да не допускат обиди от трибуната.

 

Четири часа - толкова продължиха дебатите по актуализацията на бюджета на Републиката и този на Държавното обществено осигуряване за 2020 година. Разговорите преминаха около няколко основни теми - увеличаването на лимита на държавния дълг до 10 млрд. лв., мерките за подпомагане на средния и малък бизнес, на работниците и на самоосигуряващите се лица. Чуха се мнения, че трябва да спрем сделката за изтребителите F-16 и да си върнем парите, да замразим проекта за модернизация на армията. Чуха се и обиди. 

Очаквано - БСП представи своя алтернативен вариант на актуализация, ДПС и "Обединени патриоти" декларираха готовност да подкпрепят прредложенията на Министерството на финансите, а "Воля" действаше по собствените си представи за заседание на парламента. 

Текстовете ще бъдат гласувани по-късно днес, след като минат и дебатите по промените на извънредния закон. Така в края на деня основните икономически мерки на правителството трябва да бъдат законово регламентирани и парично гарантирани, мярката 60/40 да бъде подобрена и да се даде право на Владислав Горанов да потегли по пътя на новия дълг. 

От сега е ясно, че най-вероятно предложенията на БСП няма да бъдат приети, а рамката на актуализацията ще остане почти непроменена от първоначалните искания на финансовото министерство. 

Какво се променя

Когато в края на 2019 година се гледаше Бюджет 2020, Народното събрание прие, че той ще бъде, за първи път от много години, балансиран, тоест с паритет на приходите и разходите. Сега кризата наложи промяна - хазната ще приключи на дефицит от 3,5 млрд. лв. според новите разчети. Той ще се генерира от 2,44 млрд. лв. по-малко приходи от ДДС, акцизи, корпоративни данъци, данък върху доходите на физическите лица, социалноосигурителни вноски и др. Допълнителен милиард ще изяде мярката 60/40. 430 млн. лв. се прехвърлят към социалното министерство. 

Финансовото министерство твърди, че това е най-тежкият вариант на криза, който се разглежда. Това предположение означава практически свиване на българската икономика с до 3%.

По-темата, която вълнува най-много - увеличението на тавана на дълга - сигурно е, че той ще бъде увеличен до 10 млрд. лв. Въпреки това финансовото министерство ще опита да набере финансиране от 4,2 млрд. лв. като начало - с цел да запълни дефицита и увеличението на капитала на Българската банка за развитие със 700 млн. лв., а останалата част до 10 млрд. лв. ще се ползва, ако кризата се задълбочи. 

Новото е, че по предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ, държавата ще може да ползва един от инструментите за външни заеми през международните пазари и международни финансови институции. Лимитът за издаване на облигации се повишава от 8 до 10 млрд. евро. Това обаче не означава допълнителен дълг, а е поредната възможност, през която може да се набере кредит до вече записания таван от 10 млрд. лв. 

Тази схема е позната на българското правителство от 2015 година, когато се сключиха договор с четири международни банки, които да пласират еврооблигации на стойност до 8 млрд. евро. Покрай фалита на КТБ бяха изхарчени близо малко над 5 млрд. евро. Сега тази кредитна линия се продължава до 10 млрд. евро.

Отпадна предложението на Менда Стоянова да се даде възможност да се търсят и кредити от Международния валутен фонд. Това стана ясно още вчера, когато изненадващо нейната идея беше суспендирана именно от финансовия министър Владислав Горанов. Такава е и позицията на БСП.

Още - бюджетът дава още един лост в ръцете на ББР за раздаване на кредити, този път за малкия и среден бизнес. Досега бяха отделени 700 млн. лв., които отидоха в държавната банка, която ги предоставя като гаранции към търговските банки, които трябва да кредитират предприятия. Там лимитът е до 2 млн. лв. на компаниия и до 1500 лв. на физическо лице. Сега Народното събрание вероятно ще приеме, че се създава нова линия, с нови 700 млн. лв., които обаче няма да бъдат наливани към ББР, а ще бъдат гаранции, които държавата издава към държавната банка. Идеята е ББР да бъде последен кредитор на малки и средни фирми със заеми до 100 000 лв. 

Най-тежкият въпрос остана за самоосигуряващите се лица, повечето от които не са внасяли вноски във фонд "Безработица". За тях държавата предлага безлихвените кредити до 1500 лв. 

Какво предлага опозицията

Обобщено - алтернативен актуализиран бюджет. БСП иска съсредоточаване на новите текстове в четири основните направления, които да гарантират нормален живот на бизнеса и хората. 

Първо - самосигуряващите се да получат по една минимална заплата и осугоровките към нея или 725 лв. на човек. Към тях трябва да спаднат и хората в неплатен отпуск.

Второ - целева субсидия от 30 млн. лв. за земеделските стопани, за да продължат да работят.

Трето - облекчения за малкия и среден бизнес, който в момента не работи. Отпадане на такса смет, тротоарно право, ДДС върху храни, които са се развалили (б.р. - реално за такива храни не се плаща ДДС и сега). Освен това държавата и общините да възлагат на такива фирми поръчки за пакети от храна, които да се дават на социално слаби.

Общо всичко това трябва да струва 1,5 млрд. лв., а парите биха дошли, по думите на социалистите, от замразяването на проектите за модернизацията на армията. 

БСП няма да подкрепи актуализацията във варианта на правителството, защото смята, че мерките са сбъркани, че няма да работят, че не мислят за хората и че не са взети предвид дълбочината и тежестта на кризата. Освен това не са дадени точни данни за дълга, не е обяснено и защо ни трябва, при положение, че има фискален резерв. 

ДПС от своя страна обяви, че ще подкрепи предложенията на управляващите и предупреди, че са минали само 15 работни дни от извънредното положение и е рано да се разтваря кесията. 

"Ние избрахме да не печелим дивиденти пред нашите избиратели като говорим неща, в които не сме убедени. Всички институции трябва да изглеждат обединени, солидни и отговорни пред хората", каза Йордан Цонев. 

Болниците ще получат пари за неизработена дейност

От думите на Владислав Горанов стана ясно, че лечебните заведение ще получат 85% от очакваните преди кризата постъпления, въпреки че голяма част от тях на практика не извършват дейността си в обема отпреди кризата. Хората не посещават лекари, ако не е спешно, отменени са всички профилактични прегледи и планови операции. Това води до сериозни спадове в приходите. (НЗОК дава пари на лечебните заведения само срещу извършена дейност - тоест лекувани пациенти - б.р. Общински болници вече предупредиха, че ако не се промени начинът на плащане - може да няма дори пари за заплати.)

Затова Горанов гарантира, че Националният рамков договор ще бъде преподписан и форсмажорните обстоятелства ще дадат възможност на тези заведения да се финансират през здравната каса. 

Самолети, армия и некомпетентност

Още в самото начало дебатът тръгна по линия на това какви средства могат да бъдат спестени, за да бъдат насочени към мерките. БСП поиска да бъде спрян проектът за модернизацията на армията - два кораба и бойни машини за пехотата. От ГЕРБ контрираха, че това не е възможно и не е целесъобразно. 

Тогава на сцената излезе Веселин Марешки от "Воля", който заяви:

"Да се възползваме от форсмажорната ситуация и да помолим президента Тръмп и да спрем сделката за F-16 и да си върнем нашите си парички."

След това изказа тезата, че докато самолетите дойдели, то никой в света вече нямало да ползва самолети. 

През останалата част от времето депутатите от ГЕРБ почти не взимаха думата, за да защитят идеите си. Оживление настъпи, след като Спас Гърневски от управляващите обвини левицата в некомпетентност. Цветистият му език, въпреки че не каза нищо по същество, предизвика Крум Зарков от БСП да поиска от председателстващия Народното събрание да не допускат обиди от трибуната.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?