Article_top

Един китаец бил на екскурзия в Германия. Като се завърнал в родината си с възторг разказвал колко голям бил изборът на кучешко и котешко месо в германските супермаркети. Той така и не разбрал, че е разгледал щандовете с храна за домашните животни. Това, разбира се, е само виц. Но и по него си личи, че в Китай се консумира  кучешко месо.

И все пак: трябва да отбележим, че това не е практика в цял Китай. Не всеки китаец яде кучешко и не всеки ресторант предлага кучешки специалитети. Четириногите, които обикновено се развъждат специално за тази цел, са по-скоро елемент от регионалната кухня. През годините обаче кучетата и котките станаха все по-популярни и като домашни животни.

А това засили критиките срещу консумацията на кучешко и котешко месо. Още през 2017 година градската управа на Юлин се видя принудена да забрани прословутия Фестивал на кучешкото месо - след протест на активисти. Но това не означава, че проблемите са решени: законите са едно, а прилагането им - съвсем друго.

А забрана за търговия с диви животни?

През декември от провинция Хубей тръгна заразата с новия коронавирус. Малко след това в провинцията забраниха лова, транспорта, търговията и консумацията на диви животни. От нея бяха изключени "традиционни животински видове" като гълъби и зайци. Учените предполагаха, че болестта е тръгнала от прилепи, продавани на пазар за диви животни в Ухан.

Фактът, че вирусите често се прехвърлят от животни върху хора, не е нещо ново, нито пък типично само за Китай. Проблематично е това, че човекът унищожава все по-голяма част от местообитанията на дивите животни, което прави контакта му с тях все по-тесен. И Китай не е единственият пример за възникването на опасни епидемии. Нека си спомним за ебола в региона на Западна Африка или вирусът "нипа" в Малайзия - и двете достигнаха хората чрез дивите животни.

Забраните за консумация на диви животни обаче влизат в разрез с китайската традиция. Още известният последовател на Конфуций - философът Мен Цзи, живял в трети век пр.н.е., пише: "Обичам риба, но харесвам и мечешките лапи. А ако не мога да имам и двете, предпочитам мечите лапи".

Тъкмо мечешките лапи, според китайската традиция, спадат към "осемте съкровища", на които традиционната китайска медицина (ТКМ) от хилядолетия насам приписва лечебни свойства. Лекарите, които работят с методите на ТКМ, са дали на някои от тези субстанции многообещаващи имена. Екскрементите от прилепи, например, са обозначавани като "скъпоценен пясък, светещ в нощта".

Фактът, че в изпражненията на дивите животни има множество опасни вируси преди хилядолетия просто не е бил известен. А общото правило все още гласи: колкото по-рядка е една субстанция, толкова по-търсена и по-популярна е тя. Това си личи например по нелегалната търговия с рог от носорози.

Ловът и гладът

Последната императорска династия на Китай - Цин (1644-1919) е тази, която легализира консумацията на диви животни. В класическия китайски роман от 18 век "Сън в алени покои" се описва тържество, на което били предложени 30 елена, 50 сърни, 20 диви кози, 40 мечешки лапи и други подобни "деликатеси".

Крайната бедност по времето на режима на Мао е карала хората да ядат всичко, което намерят. Едва през последните 30 години бедността в Китай намаля в резултат на бързото икономическо развитие. Но с нарастващото благосъстояние в страната се консумира все повече месо от диви животни. То се е превърнало в символ за благополучие.

Преди броени дни стана ясно, че от 1 май град Шънджън в южната част на Китай забранява търговията и консумацията на кучешко и котешко месо. Критиците бързо надигнаха глас. Първи бяха месопроизводителите и търговците на кучешко месо.

"Шънджън се отказва от една съществена част от китайската култура на храненето", заявиха те.

"Дойче веле"

Ключови думи
 

Един китаец бил на екскурзия в Германия. Като се завърнал в родината си с възторг разказвал колко голям бил изборът на кучешко и котешко месо в германските супермаркети. Той така и не разбрал, че е разгледал щандовете с храна за домашните животни. Това, разбира се, е само виц. Но и по него си личи, че в Китай се консумира  кучешко месо.

И все пак: трябва да отбележим, че това не е практика в цял Китай. Не всеки китаец яде кучешко и не всеки ресторант предлага кучешки специалитети. Четириногите, които обикновено се развъждат специално за тази цел, са по-скоро елемент от регионалната кухня. През годините обаче кучетата и котките станаха все по-популярни и като домашни животни.

А това засили критиките срещу консумацията на кучешко и котешко месо. Още през 2017 година градската управа на Юлин се видя принудена да забрани прословутия Фестивал на кучешкото месо - след протест на активисти. Но това не означава, че проблемите са решени: законите са едно, а прилагането им - съвсем друго.

А забрана за търговия с диви животни?

През декември от провинция Хубей тръгна заразата с новия коронавирус. Малко след това в провинцията забраниха лова, транспорта, търговията и консумацията на диви животни. От нея бяха изключени "традиционни животински видове" като гълъби и зайци. Учените предполагаха, че болестта е тръгнала от прилепи, продавани на пазар за диви животни в Ухан.

Фактът, че вирусите често се прехвърлят от животни върху хора, не е нещо ново, нито пък типично само за Китай. Проблематично е това, че човекът унищожава все по-голяма част от местообитанията на дивите животни, което прави контакта му с тях все по-тесен. И Китай не е единственият пример за възникването на опасни епидемии. Нека си спомним за ебола в региона на Западна Африка или вирусът "нипа" в Малайзия - и двете достигнаха хората чрез дивите животни.

Забраните за консумация на диви животни обаче влизат в разрез с китайската традиция. Още известният последовател на Конфуций - философът Мен Цзи, живял в трети век пр.н.е., пише: "Обичам риба, но харесвам и мечешките лапи. А ако не мога да имам и двете, предпочитам мечите лапи".

Тъкмо мечешките лапи, според китайската традиция, спадат към "осемте съкровища", на които традиционната китайска медицина (ТКМ) от хилядолетия насам приписва лечебни свойства. Лекарите, които работят с методите на ТКМ, са дали на някои от тези субстанции многообещаващи имена. Екскрементите от прилепи, например, са обозначавани като "скъпоценен пясък, светещ в нощта".

Фактът, че в изпражненията на дивите животни има множество опасни вируси преди хилядолетия просто не е бил известен. А общото правило все още гласи: колкото по-рядка е една субстанция, толкова по-търсена и по-популярна е тя. Това си личи например по нелегалната търговия с рог от носорози.

Ловът и гладът

Последната императорска династия на Китай - Цин (1644-1919) е тази, която легализира консумацията на диви животни. В класическия китайски роман от 18 век "Сън в алени покои" се описва тържество, на което били предложени 30 елена, 50 сърни, 20 диви кози, 40 мечешки лапи и други подобни "деликатеси".

Крайната бедност по времето на режима на Мао е карала хората да ядат всичко, което намерят. Едва през последните 30 години бедността в Китай намаля в резултат на бързото икономическо развитие. Но с нарастващото благосъстояние в страната се консумира все повече месо от диви животни. То се е превърнало в символ за благополучие.

Преди броени дни стана ясно, че от 1 май град Шънджън в южната част на Китай забранява търговията и консумацията на кучешко и котешко месо. Критиците бързо надигнаха глас. Първи бяха месопроизводителите и търговците на кучешко месо.

"Шънджън се отказва от една съществена част от китайската култура на храненето", заявиха те.

"Дойче веле"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?