Липса на каквато и да било спонтанност. Това е единственото и смразяващо усещане, което остави снощният „хепънинг“ на Новото начало в т.нар. бастион на ДПС – Кърджали у страничния наблюдател. 

Не обърнатите надолу с главата надписи по плакатите, които издават или неграмотност, или, че на гражданите им бе все тая какво прокламират с тях. Не фактът, че лозунгът „за еврото“ бе възприет като „против еврото“ и роди десетки мемета из социалните мрежи. Не дори пълното опровержение на спуснатия от лидера слоган „Не на омразата“ с развяването от площада на лика на Асен Василев по пеньоар, в компанията на пудели и пачки.

„Горките хора! Гледах непроницаемите им лица, все едно казваха: Не стреляйте по нас, ние сме заложниците“ – написа журналистката Веселина Седларска и това може би е най-доброто обобщение на снощните „хепънинги“ на ДПС-НН. Ако това изобщо бяха хепънинги, защото наоколо не се мяркаха преимуществено happy лица. И протест не беше, и контрапротест не беше, даже митинг не беше. На митинга хората си говорят. Концерт (понеже се пя)? Кинопрожекция (понеже се излъчваха кадри как лидерът ходи сред хора)?

Какво всъщност беше всичко това?

„Днес дадохме урок по демокрация и любов към България!“ – бе прочитът на Делян Пеевски. И така по демократичен път само в Кърджали пристигнаха N на брой автобуси, които разтовариха любящите граждани на площада. Връчиха им по едно знаме или плакат, строиха ги пред сцената и час и половина им изнасяха речи за величието на лидера. Дали защото се бяха разсеяли, дали защото им е липсвал ентусиазъм, но по едно време се наложи кметът да модерира:

„Сега мирно! Между другото, специални поздрави от лидера Делян Пеевски за сърцето и душата на ДПС! Специални поздрави от лидера! А сега – всички знамена горе и всички заедно: ДеПеСе, ДеПеСе!“.

Аху-иху, после тихо – обратно на автобусите и площадът опустя. 

"А портрета от стената"

Хората бяха заведени на екскурзия, но не в музея да гледат експонати, а тях да ги гледат като такива. По телевизията. 

Лидерът прати поздрави, но не ги поведе. Присъства от видеостената.

„А портрета от стената само ме следи,

и във радост и в утеха - все след мен върви“...

Премиерът, в чиято чест уж бе организиран този ПРОправителствен КОНТРАпротест, даже поздрави не прати.

Организаторите поне си признаха: правим го, защото само нашият лидер, който иначе не е част от правителството, има крупните 29 народни представители и никой не го обича, но той е егати пича, някак (не се разбра как), но някак, успява да насочи парите от държавната инвестиционна програма към своите общини.

Става въпрос за същата онази програма, в която са заложени милиарди, но на хартия, като срещу тях стоят готови, реализирани или реализиращи се проекти на местната власт, които също са за милиарди, но в пъти повече от парите на хартия. И понеже математиката е точна наука, се пита: #КОЙ и как решава на кой кмет да се даде и кой ще изчака докато градът му стои разкопан, изпълнителите си търсят парите, а целият град го мрази.

Така с обещания за тротоари, олимпийски стадиони, градски басейн и работа, и със свидетелства за "страхуване", снощи хората кротко бяха поведени към автобусите. 

Възможно ли е пропукване?

Има обаче добра новина - пропукването вече не изглежда така невъзможно. Поколението, което "учителят" Доган водеше по същия кротък маниер, онова олицетворено от бабите, нижещи тютюн и плашени с нов Възродителен процес, вече е друго.

То е на Джем Юмеров, който от ефира на обществената БНТ снощи заяви:

"Делян Пеевски не може да ме представлява. В никакъв случай мен не може да ме представлява - нито Хамид Хамид, нито Байрам Байрам. Просто ние сме хора от различни вселени".

То е на ботевградчани, които отказаха градът им да бъде ползван за трибуна на Пеевската пропаганда и автентичният им глас да бъде подменен с докарани с автобуси хора, които даже нямат местна адресна регистрация.

И на гражданите на Своге, които поискаха оставката на кмета си, след като този на Ботевград забрани "хепънинга", но Новото начало го премести при тях под благосклонния му поглед.

Но най-показателен е фактът, че депесарите от нито един град, село, паланка, извън организираните от ДПС и предварително обявени, не излязоха спонтанно да защитят правителството, лидера си, бюджета, еврото, любовта към ближния и каквото там още бе обявено като цели.

Да не стане като онзи исторически митинг на Николае Чаушеску - чух да казва в едно интервю тези дни Йордан Иванов от ДСБ и си помислих: би било чудесно, ако стане, ама този депутат малко си насилва късмета.

А какво е станало? През декември 1989 г. румънският диктатор организира "спонтанен народен митинг" в своя подкрепа с организирано присъствие на хора. "Хепънингът" се предава на живо в национален ефир. Но вместо "ура", докараните насила граждани искат оставката му и "народният митинг" бързо се превръща в антиправителствен протест. 

Няма да припомняме историята по-нататък. Нека завършим с позитивизъм.