Европейските политически сили в България нямат повече време за колебание: ако искат да поведат страната към модернизация и реална промяна, те трябва незабавно и недвусмислено да заявят, че проектът им е проевропейски. Само така могат да пресекат пътя на Румен Радев да канализира протестната енергия в посока, която обслужва популистки, тръмпистки и проруски сценарии.

В момента, в който претендираш да водиш преобразена България, си длъжен да кажеш къде я виждаш геополитически и с кого възнамеряваш да вървиш. Тази тема не може да бъде заобиколена – не само заради международните предизвикателства, но и заради простия факт, който у нас често се забравя: от 1 януари 2007 г. европейската политика не е „външна“, а вътрешна политика на България. Протестът е внушителен като мащаб и вече е международно забележим, но в мотивите и патоса си остава местен, провинциален – и затова лесно манипулируем.

Върху европейския проект действат едновременно външни и вътрешни сили, които го отслабват. Отвън идва новата вълна на Тръмп и MAGA, която вече не крие намерението си да редуцира ЕС до икономически придатък на американската политика, да насърчава националистически правителства в Европа и да подкопава общите институции.

Това не са абстракции: още през първия си мандат Тръмп наричаше ЕС „враг“, а днес негови съветници открито говорят за „Европа на нациите“, в която Брюксел е декоративен. Тази линия се усилва от мрежи, които работят в Централна и Източна Европа и които вече имат стабилни партньори в региона.

България е удобна цел, защото е малка, политически разкъсана и с обществено мнение, което по данни на последния Евробарометър е сред най-колебливите в ЕС: едва около половината българи смятат членството за „нещо добро“, а подкрепата за ключови политики на Съюза е значително под средното за Европа. Това създава среда, в която външни играчи могат лесно да превърнат съмненията в трайно недоверие.

Вътрешният натиск е още по-видим. Протестите започнаха като антикорупционна реакция, но липсата на ясно заявена европейска идентичност в тях ги прави уязвими за пренасочване. Когато хората скандират срещу корупцията, но не казват „ние сме европейци и искаме европейски правила“, вакуумът се запълва от други гласове.

Делегитимирането на ГЕРБ и ДПС–НН като проевропейски партии — независимо от реалните им грехове — оставя страната без политически субект, който да носи европейския разказ. В резултат ЕС изчезва от публичния разговор, а протестната енергия лесно може да бъде пренасочена към антиелитни, антиинституционални и накрая антиевропейски послания. Това вече се вижда в социалните мрежи, където част от протестиращите започват да възприемат Брюксел като част от „същия проблем“, а не като рамка за неговото решаване.

В този контекст президентът Радев е най-големият печеливш. Той умее да стои над фрагментирания проевропейски лагер и да говори на езика на недоволните, без да поема конкретни ангажименти. Това му позволява да се позиционира като център на тежестта, докато номинално проевропейските партии се занимават с вътрешни битки, лични вражди и дребни сметки. Радев и международните му съмишленици отлично разбират, че разцеплението, провинциалното мислене и късогледството на местните лидери са шанс за тях. Те ще продължат да използват този разлом, защото той работи в тяхна полза: колкото по-слаба е европейската идентичност в България, толкова по-лесно е страната да бъде извадена от европейската орбита, без това да изглежда като драматичен скок.

Булекзит не е непосредствена перспектива, но вече не е табу. Самият факт, че идеята се обсъжда без шок и без червени линии, показва колко бързо може да се промени обществената нагласа. Ако протестът не заяви ясно, че е проевропейски, той рискува да бъде използван като инструмент за точно обратното — за отслабване на европейската посока на страната. А когато една държава започне да свиква с мисълта, че ЕС е „опция“, а не „рамка“, тя вече е направила първата крачка към отдалечаване.

Затова протестът трябва спешно да заяви своята европейска принадлежност. Не като лозунг, а като основа на политическото си послание. Иначе рискува да се превърне в енергия, която други ще канализират — срещу самата идея за европейска България.