Article_top

През 1992 г. американците смениха дотогавашния си президент по време на икономически спад, защото неговият конкурент Бил Клинтън изглежда по-добре усети болката им.

Двадесет години по-късно, когато нацията все още излизаше от поредната рецесия, избирателите предпочетоха за втори път президента Барак Обама, вместо да застанат на страната на претендента Мит Ромни, който нарече половината от населението на страната хора, които „се смятат за жертви“.

Днес избирателите отново могат да потърсят утеха и решения, докато президентската надпревара е белязана от безпрецедентния здравен и икономически смут, причинен от коронавирусната пандемия.

И ако въпросът е за съпричастността, контрастът между претендентите е рязък и предизвикателството за президента Доналд Тръмп може да бъде сериозно. Въпреки че той има органична връзка с най-лоялните си поддръжници, много по-вероятно е той да се осланя на оплаквания или дори на хапещ хумор, за да защити тезите си. Междувременно неговият най-вероятен съперник, демократът Джо Байдън, е политик, белязан от лична мъка и загуби на близки хора, който отдавна има способността да използва собствените си семейни трагедии, за да се свърже с избирателите.

„Байдън владее пазара на съпричастността“, казва Дъглас Бринкли, историк на американските президенти. „Но това е само едно качество. Понякога самохвалството и позата на можещия също имат значение."

Ранните анкети показват пропаст между Тръмп и Байдън, що се отнася до това кого американците смятат за по-състрадателен към техните тревоги.

През март 43% от регистрираните избиратели заявиха, че Тръмп „се грижи за средните американци“ според проучване на Quinnipiac. Близо 60% казват, че Байдън се грижи за средностатистическите американци, включително 29% от регистрираните избиратели на републиканците.

„Мисля, че избирателите са разпознавали тези черти у него през цялото време и ще продължат да го правят, защото той винаги е бил такъв“, казва Джак Маркъл, бивш губернатор на Делауеър и привърженик на Байдън.

Съпричастието често е било неуловимо в президентската политика. То е помагало на някои кандидати да прикрият очевидните си слабости или потопявало други, които не успяват да покажат истинска човешка връзка с избирателите, изпитващи икономическа болка и други трудности.

Байдън е свидетел от първа ръка на това като вицепрезидент на Обама по време на кампанията им за преизбиране през 2012 г. Тогава икономическото възстановяване от рецесията през 2008 г. в най-добрия случай беше бавно и равнището на безработица все още се движеше около 8%. Въпреки това анкетите показаха, че избирателите преобладаващо виждат Обама като по-съпричастен към техните икономически трудности - особено след като Ромни, бизнесмен милионер, каза на заможните си дарители, че 47% от американците смятат себе си за жертви и че имат право на държавна помощ.

Байдън е по-непосредствен от Обама, който може да е победил Ромни по съпричастност, но все пак създаваше впечатление на рационален професионалист. Байдън е точно обратното: осезаем, емоционален политик, чиито мъчителни лични загуби са пред очите на обществото от десетилетия.

Само седмици след като бе избран за първи път в Сената през 1972 г., съпругата на Байдън и невръстната му дъщеря загинаха в автомобилна катастрофа. През 2015 г., докато беше вицепрезидент, синът му Бо почина от мозъчен тумор.

Въпреки че Байдън може да се препъне в сценариите на кампанията, той е най-добър след официалните събития, когато нагази в тълпата, за да поговири с избирателите лице в лице. Не е необичайно избиратели да споделят с него личната си история или загуба, нито е рядкост Байдън да даде личния си мобилен номер, особено на онези, чийто живот е бил засегнат от рака.

Той едва не разкри телефонния си номер по време на национално телевизионно предаване през миналия месец, когато отговаряше въпроси от американци, уплашени от разрастващата се пандемия и разтревожени от икономическия спад.

"Не че съм експерт, но просто съм бил там... съжалявам за теб", каза Байдън, а гласът му се изпълни с емоция.

Кампанията на Байдън се старае да използва тези моменти за максимално политическо въздействие, въпреки че насоките за социално дистанциране правят това трудно.

През миналата седмица кампанията започна така наречените виртуални въжени линии - 45-минутни конферентни разговори с групи от по осем привърженици. Щабът на Байдън планира да публикува поне част от тези разговори.

Тръмп рядко общува в малка група. Неговите контакти лице в лице с избирателите са рядкост. Вместо това предпочита да се обръща към публиката от подиум, на големи митинги - където е по-вероятно да накара хората да се смеят, отколкото да плачат.

Въпреки че той е провеждал срещи по време на пандемията с ръководители на фирми, лидери на вероизповедания и представители на здравеопазването, най-видимите му изяви през последните дни са с репортери на дълги брифинги в Белия дом.

Републиканският президент често открива всекидневните си брифинги с подготвени бележки, в които отдава почит на американците, изправени пред трудности. В петък той каза, че се моли Бог "да излекува болните, да утеши разбитите сърца и да благослови нашите герои".

Но тези встъпления често са засенчвани от спаринга на президента с журналистите, критиките му към губернаторите, които твърдят, че не получават нужните на щатите им доставки, и често пъти от неточните му твърдения за решенията на хоризонта. Всичко това е съпроводено от публикациите му в социалните мрежи, където често се хвали с телевизионните рейтинги на брифингите му за коронавируса.

Някои от съюзниците на Тръмп се свиват от ужас пред тези коментари, но също така знаят добре, че могат да направят малко, за да променят подхода на президента. През цялото си президентство Тръмп смесва моменти на скръб и предизвикателства с политическа битка. Може би най-забележимият пример за това беше, когато прекара дни в публични пререкания с кмета на Сан Хуан, Пуерто Рико, след като ураган опустоши тази американска територия.

Този подход може да обрича други политици. Но Тръмп многократно пренебрегва политическите норми напук на традиционните очаквания, които много американци имат за своя президент дори в разгара на криза.

Тим Поленти, бившият губернатор на Минесота и републиканец, каза, че макар Тръмп да не е винаги наглед състрадателен, действията му могат да имат значение повече от думите му.

"Ако се давите и един наблюдател казва, че ви разбира, докато друг не казва нищо, но ви хвърля спасителна жилетка - кой от двамата е по-съпричастен?" - каза Поленти.

В края на петъчния брифинг - най-дългия досега на Тръмп - 2 часа и 16 минути - президентът накратко разкри по свой начин, че кризата е докоснала емоционална струна в него:

„Това са най-тъжните пресконференции, които някога съм давал, каза Тръмп. - Не ги обичам. Знаете ли защо? Говоря за смъртта."

 

През 1992 г. американците смениха дотогавашния си президент по време на икономически спад, защото неговият конкурент Бил Клинтън изглежда по-добре усети болката им.

Двадесет години по-късно, когато нацията все още излизаше от поредната рецесия, избирателите предпочетоха за втори път президента Барак Обама, вместо да застанат на страната на претендента Мит Ромни, който нарече половината от населението на страната хора, които „се смятат за жертви“.

Днес избирателите отново могат да потърсят утеха и решения, докато президентската надпревара е белязана от безпрецедентния здравен и икономически смут, причинен от коронавирусната пандемия.

И ако въпросът е за съпричастността, контрастът между претендентите е рязък и предизвикателството за президента Доналд Тръмп може да бъде сериозно. Въпреки че той има органична връзка с най-лоялните си поддръжници, много по-вероятно е той да се осланя на оплаквания или дори на хапещ хумор, за да защити тезите си. Междувременно неговият най-вероятен съперник, демократът Джо Байдън, е политик, белязан от лична мъка и загуби на близки хора, който отдавна има способността да използва собствените си семейни трагедии, за да се свърже с избирателите.

„Байдън владее пазара на съпричастността“, казва Дъглас Бринкли, историк на американските президенти. „Но това е само едно качество. Понякога самохвалството и позата на можещия също имат значение."

Ранните анкети показват пропаст между Тръмп и Байдън, що се отнася до това кого американците смятат за по-състрадателен към техните тревоги.

През март 43% от регистрираните избиратели заявиха, че Тръмп „се грижи за средните американци“ според проучване на Quinnipiac. Близо 60% казват, че Байдън се грижи за средностатистическите американци, включително 29% от регистрираните избиратели на републиканците.

„Мисля, че избирателите са разпознавали тези черти у него през цялото време и ще продължат да го правят, защото той винаги е бил такъв“, казва Джак Маркъл, бивш губернатор на Делауеър и привърженик на Байдън.

Съпричастието често е било неуловимо в президентската политика. То е помагало на някои кандидати да прикрият очевидните си слабости или потопявало други, които не успяват да покажат истинска човешка връзка с избирателите, изпитващи икономическа болка и други трудности.

Байдън е свидетел от първа ръка на това като вицепрезидент на Обама по време на кампанията им за преизбиране през 2012 г. Тогава икономическото възстановяване от рецесията през 2008 г. в най-добрия случай беше бавно и равнището на безработица все още се движеше около 8%. Въпреки това анкетите показаха, че избирателите преобладаващо виждат Обама като по-съпричастен към техните икономически трудности - особено след като Ромни, бизнесмен милионер, каза на заможните си дарители, че 47% от американците смятат себе си за жертви и че имат право на държавна помощ.

Байдън е по-непосредствен от Обама, който може да е победил Ромни по съпричастност, но все пак създаваше впечатление на рационален професионалист. Байдън е точно обратното: осезаем, емоционален политик, чиито мъчителни лични загуби са пред очите на обществото от десетилетия.

Само седмици след като бе избран за първи път в Сената през 1972 г., съпругата на Байдън и невръстната му дъщеря загинаха в автомобилна катастрофа. През 2015 г., докато беше вицепрезидент, синът му Бо почина от мозъчен тумор.

Въпреки че Байдън може да се препъне в сценариите на кампанията, той е най-добър след официалните събития, когато нагази в тълпата, за да поговири с избирателите лице в лице. Не е необичайно избиратели да споделят с него личната си история или загуба, нито е рядкост Байдън да даде личния си мобилен номер, особено на онези, чийто живот е бил засегнат от рака.

Той едва не разкри телефонния си номер по време на национално телевизионно предаване през миналия месец, когато отговаряше въпроси от американци, уплашени от разрастващата се пандемия и разтревожени от икономическия спад.

"Не че съм експерт, но просто съм бил там... съжалявам за теб", каза Байдън, а гласът му се изпълни с емоция.

Кампанията на Байдън се старае да използва тези моменти за максимално политическо въздействие, въпреки че насоките за социално дистанциране правят това трудно.

През миналата седмица кампанията започна така наречените виртуални въжени линии - 45-минутни конферентни разговори с групи от по осем привърженици. Щабът на Байдън планира да публикува поне част от тези разговори.

Тръмп рядко общува в малка група. Неговите контакти лице в лице с избирателите са рядкост. Вместо това предпочита да се обръща към публиката от подиум, на големи митинги - където е по-вероятно да накара хората да се смеят, отколкото да плачат.

Въпреки че той е провеждал срещи по време на пандемията с ръководители на фирми, лидери на вероизповедания и представители на здравеопазването, най-видимите му изяви през последните дни са с репортери на дълги брифинги в Белия дом.

Републиканският президент често открива всекидневните си брифинги с подготвени бележки, в които отдава почит на американците, изправени пред трудности. В петък той каза, че се моли Бог "да излекува болните, да утеши разбитите сърца и да благослови нашите герои".

Но тези встъпления често са засенчвани от спаринга на президента с журналистите, критиките му към губернаторите, които твърдят, че не получават нужните на щатите им доставки, и често пъти от неточните му твърдения за решенията на хоризонта. Всичко това е съпроводено от публикациите му в социалните мрежи, където често се хвали с телевизионните рейтинги на брифингите му за коронавируса.

Някои от съюзниците на Тръмп се свиват от ужас пред тези коментари, но също така знаят добре, че могат да направят малко, за да променят подхода на президента. През цялото си президентство Тръмп смесва моменти на скръб и предизвикателства с политическа битка. Може би най-забележимият пример за това беше, когато прекара дни в публични пререкания с кмета на Сан Хуан, Пуерто Рико, след като ураган опустоши тази американска територия.

Този подход може да обрича други политици. Но Тръмп многократно пренебрегва политическите норми напук на традиционните очаквания, които много американци имат за своя президент дори в разгара на криза.

Тим Поленти, бившият губернатор на Минесота и републиканец, каза, че макар Тръмп да не е винаги наглед състрадателен, действията му могат да имат значение повече от думите му.

"Ако се давите и един наблюдател казва, че ви разбира, докато друг не казва нищо, но ви хвърля спасителна жилетка - кой от двамата е по-съпричастен?" - каза Поленти.

В края на петъчния брифинг - най-дългия досега на Тръмп - 2 часа и 16 минути - президентът накратко разкри по свой начин, че кризата е докоснала емоционална струна в него:

„Това са най-тъжните пресконференции, които някога съм давал, каза Тръмп. - Не ги обичам. Знаете ли защо? Говоря за смъртта."

Коментари

Умнокрасивите ще бъдат победени отново.

Агресивният простак Тръмп е олицетворение на агресивната простащина на САЩ.

Затова американците ще го предпочетат пред политическата корумпирана деменция, на която е представител Байдън.

Козяшки слуги, гответе се отсега още за още 4 години лизане на потните топки на Херо и хероподобни рептилии.

Свикнали сте, мазният п.д..аст Уорлик не беше по-различен :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?