България е с най-ниска степен на завършеност на минаващите през нейната територия коридори от основната европейската транспортна мрежа TEN-T.

Това се казва в огласен днес одит на Европейската сметна палата (ЕСП).

Данните са за 4 страни членки на ЕС, посетени от одиторите. Това са България, Чехия, Испания и Полша.

Одитът

ЕСП оценява напредъка в постигането на целта на ЕС за  изграждането на напълно функционираща основна мрежа на TEN-T, както и ролята на Еврокомисията за постигането й. Одиторите са проверили дали ЕС е спомогнал за завършването на споменатата мрежа и дали е постигнал резултати за пътниците, които я използват, както и дали мрежата функционира по план и дали Комисията извършва необходимия мониторинг на напредъка в завършването й и в работата на държавите членки по поддръжка на пътищата.

В България, Чехия, Испания и Полша, взети заедно, са насочени около 62 на сто от общия размер на средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), разпределени за пътни проекти за периодите 2007-2013 г. и 2014-2020 г През тези 4 страни преминават шест от деветте коридора на основната мрежа - Балтийско-Адриатическият, „Северно море-Балтийско море“, „Средиземно море“, „Ориент-Източно Средиземноморие“, Атлантическият и „Рейн-Дунав“. Всички те трябва да бъдат завършени до 2030 г.

Напредък с финансиране от ЕС

Налице е напредък при изграждането на пътната мрежа на TEN-T, като при държавите членки от Централна и Източна Европа той все още е бавен.

Към момента на одита степента на завършеност в България е била 46 на сто, което е най-ниският показател в сравнение с останалите три държави. В Чехия тя е била 78%, в Полша – 75%, а в Испания – 100 процента.

В България, Чехия и Полша, където основната мрежа още не е завършена, средствата по линия на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове са допринесли за постигане на напредък в програмния период 2014-2020 г.

Очаква се у нас пътните проекти за основната мрежа, изпълнени с 85 на сто съфинансиране от ЕС, да добавят 67 километра новоизградени пътища по най-трудната част от автомагистралата, свързваща София с Гърция. С изграждането на 264 километра пътища от основната мрежа в България е постигнат значителен напредък през 2007-2013 г.

В България МСЕ съфинансира модернизацията на главния път I-8 от Калотина до Околовръстния път на София, който е част от основната мрежа. Това включва модернизирането на 14,5 километра път от трансграничния район, който води към Сърбия. Общите допустими разходи са в размер на 83 милиона евро, в това число максималният принос от ЕС в размер на 20,6 милиона.

Ролята на Комисията

В четирите посетени страни ЕК е отправила важни коментари, с които да ги накара да дадат приоритет на изграждането на TEN-T в техните планове. 

За България например се отбелязва, че анализът на проекта на споразумението за партньорство не показва достатъчна насоченост и приоритизиране на инвестициите на ЕС в областта на транспорта за следващия програмен период. Споразумението трябва още по-ясно да изтъква, че ключовият приоритет на инвестициите е завършването на автомагистралата между София и гръцката граница, която е от основната мрежа. След това завършването на тази автомагистрала е определено като ключов приоритет както в споразумението за партньорство, одобрено през октомври 2015 г., така и в съответната оперативна програма (ОП) за транспорт за периода 2014-2020 г.

По-кратко пътуване и по-дълъг магистрален път

Одитът установил също така, че завършването на участъците от основната пътна мрежа в посетените страни е спомогнало за намаляване на времето за пътуване. Така в България общата магистрална мрежа почти се е удвоила - от 418 километра през 2007 г. на 757 през 2018 г., до голяма степен благодарение на подкрепата на ЕС. През периода 2007-2013 г. ЕС е съфинансирал на 85% завършването на 264 км магистрален път от основната мрежа, включително завършването на две магистрали - една, която свързва София и Бургас, и друга, която стига до границата с Турция. Според българските органи завършването на първата магистрала е съкратило времето за пътуване между София и Бургас с около 90 минути. С изграждането на другата магистрала времето за пътуване от София до границата с Турция също е скъсено с около 90 минути.

Какви пътища се изграждат

България и Полша изграждат и магистрали, и високоскоростни пътища. Регламентът за TEN-T изисква пътната мрежа да се състои или от първия, или от втория вид пътища, като изборът е оставен на страните членки. Така България и Полша имат предимство пред Чехия и Испания, които са се насочили изключително към изграждане на магистрали.

Пречки пред безпроблемното пътуване

Сметната палата констатира, че в четирите посетени държави няколко трансгранични участъка липсват, а в някои случаи съществува сериозен риск те да не бъдат завършени до 2030 г. 

В България понастоящем е завършен само един от шестте трансгранични участъка на основната мрежа – този с Турция. Други два – със Сърбия и Гърция, са в строеж. От останалите три един участък е споделен с държава извън ЕС (Северна Македония), а два – с Румъния. Във втория случай проектите са в процес на изготвяне, но към момента на одита няма одобрени срокове и обезпечено финансиране за тяхното приключване. Трансграничният участък със Северна Македония не се ползва с приоритет в ключови стратегически транспортни документи.

Дунав мост-2 между България и Румъния на коридора „Ориент-Източно Средиземноморие“ (Видин – Калафат) е изграден с финансовата подкрепа от ЕС. Макар че е в експлоатация от 2013 г., той все още не е достъпен по пътища, отговарящи на изискванията на TEN-T, от нито една от двете страни на границата. Положението възпрепятства безпроблемното пътуване по този коридор. Понастоящем времето за пътуване на пътнически автомобил от София до Братислава по трасето на коридора е по-дълго, отколкото ако автомобилът премине през друга държава (Сърбия), дори ако се включи времето за граничен контрол по външната граница. По данни на Евростат граничният контрол отнема 25% (171 минути) по-малко време за приблизително същото разстояние от около 1000 километра по двата маршрута.

Инструментите на ЕК за наблюдение не са напълно ефективни

Няма единна методология за определяне на пътните участъци като „завършени“ или „за модернизация“.

В резултат според последните данни от Комисията за България през 2016 г. степента на завършеност на основната мрежа у нас е била 50%, а към момента на одитното посещение (май 2019 г.) органите на страната ни са докладвали за степен на завършеност 46 на сто.

Националните бюджети за поддръжка непрекъснато намаляват

В три от четирите посетени държави членки от ЕСП са констатирали значително намаляване на финансирането за поддръжка в периода между 2007 г. и 2017 г. В България орязването е над 50 процента.

В резултат само в Испания състоянието на мрежата се счита като цяло за добро. В България 32% от пътищата са в лошо състояние, а 27% в средно.