Article_top

Искам да ви дам един по-различен поглед към делата с катастрофите, при които всеки ден загиват невинни хора. Защото, както знаем - смъртта на един човек е трагедия, смъртта на хиляди годишно е просто статистика.

В повечето случаи това са рутинни дела, по които се извършват индентични експертизи - съдебномедицински, автотехнически, понякога комплексни такива, разпитват се оживели участници и други свидетели очевидци. Разбира се, има и случаи, които са доста сложни поради по-голям брой участници, бягство от местопрестъплението и липса на каквито и да е записи на камери и очевидци.

Истината е, че обикновено отговорът на въпроса какъв е механизмът на пътнотранспортното произшествие се дава от експертите, а оттам разследващите и прокуратурата правят изводи има ли виновно поведение или не.

Тук е и големият проблем - липсата на достатъчно, и то компетентни автоексперти. Делата са много, претенциите на участниците в тях големи, а възнагражденията ниски. Това е и основната причина огромната част от този тип дела да не приключват досъдебната си фаза в разумни срокове, което поставя на изпитание не само пострадалите, които чакат своето възмездие, а и обезщетение, но и обвиняемите, на които предстои да изтърпят евентуалното си наказание.

Нерядко вина имаме и юристите, които участваме в наказателното производство - разследващите, наблюдаващият прокурор, поверениците и защитниците, едните със своята процесуална мудност, другите с понякога ненапълно основателните си претенции по изясняване на обективната истина.

Не е тайна и негативната роля, която играят по този тип дела една категория адвокати, които ние сами в нашата си общност наричаме с презрение "гробищни" и чиято основна цел е да атакуват с позволени и не съвсем средства още неосъзналите какво точно им се е случило потърпевши, да подписват с тях неизгодни договори и цесии и в крайна сметка да гледат да се обогатят по-скоро лично, отколкото да се грижат истински за интересите на доверителите си.

Знам, че сега всички сме потресени от нелепата смърт на известен човек и журналист, знам, че всички имаме мнение по въпроса, но за да видите колко е кратка човешката памет, поровете в интернет за предходни много по-тежки и с повече жертви инциденти, за да установите, че или нищо не сме чули за тях, или напълно сме ги забравили. Хората са останали сами със своята мъка и своята малка житейска правда.

Затова нека оставим нещата на професионалистите, които работят по случая, да си свършат работата. Всяко пренатягане както от страна на обвинението, така и от страна на защитата извън обичайните обвинения и процесуални действия води само до теории от сферата на конспирациите и ненужно пренавива пружината на общественото мнение.

А, както се казва в една клиширана, но вярна сентенция - влезе ли общественият натиск в съдебната зала, правосъдието излиза.

---

Бел. ред. - Авторът е известен адвокат, доскоро председател на Пловдивската колегия. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Ключови думи
 
Тежка катастрофа отне 3 живота и затвори прохода Хаинбоаз за часове. Снимка БГНЕС

Искам да ви дам един по-различен поглед към делата с катастрофите, при които всеки ден загиват невинни хора. Защото, както знаем - смъртта на един човек е трагедия, смъртта на хиляди годишно е просто статистика.

В повечето случаи това са рутинни дела, по които се извършват индентични експертизи - съдебномедицински, автотехнически, понякога комплексни такива, разпитват се оживели участници и други свидетели очевидци. Разбира се, има и случаи, които са доста сложни поради по-голям брой участници, бягство от местопрестъплението и липса на каквито и да е записи на камери и очевидци.

Истината е, че обикновено отговорът на въпроса какъв е механизмът на пътнотранспортното произшествие се дава от експертите, а оттам разследващите и прокуратурата правят изводи има ли виновно поведение или не.

Тук е и големият проблем - липсата на достатъчно, и то компетентни автоексперти. Делата са много, претенциите на участниците в тях големи, а възнагражденията ниски. Това е и основната причина огромната част от този тип дела да не приключват досъдебната си фаза в разумни срокове, което поставя на изпитание не само пострадалите, които чакат своето възмездие, а и обезщетение, но и обвиняемите, на които предстои да изтърпят евентуалното си наказание.

Нерядко вина имаме и юристите, които участваме в наказателното производство - разследващите, наблюдаващият прокурор, поверениците и защитниците, едните със своята процесуална мудност, другите с понякога ненапълно основателните си претенции по изясняване на обективната истина.

Не е тайна и негативната роля, която играят по този тип дела една категория адвокати, които ние сами в нашата си общност наричаме с презрение "гробищни" и чиято основна цел е да атакуват с позволени и не съвсем средства още неосъзналите какво точно им се е случило потърпевши, да подписват с тях неизгодни договори и цесии и в крайна сметка да гледат да се обогатят по-скоро лично, отколкото да се грижат истински за интересите на доверителите си.

Знам, че сега всички сме потресени от нелепата смърт на известен човек и журналист, знам, че всички имаме мнение по въпроса, но за да видите колко е кратка човешката памет, поровете в интернет за предходни много по-тежки и с повече жертви инциденти, за да установите, че или нищо не сме чули за тях, или напълно сме ги забравили. Хората са останали сами със своята мъка и своята малка житейска правда.

Затова нека оставим нещата на професионалистите, които работят по случая, да си свършат работата. Всяко пренатягане както от страна на обвинението, така и от страна на защитата извън обичайните обвинения и процесуални действия води само до теории от сферата на конспирациите и ненужно пренавива пружината на общественото мнение.

А, както се казва в една клиширана, но вярна сентенция - влезе ли общественият натиск в съдебната зала, правосъдието излиза.

---

Бел. ред. - Авторът е известен адвокат, доскоро председател на Пловдивската колегия. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Когато един гробищен адвокат почне да ми се оплаква

от колегите си - гробищни адвокати, не знам дали да плача или да се смея на гнусното му лицемерие.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?