Очаква се реалният БВП на България да се свие със 7 на сто през 2020 г.

Причината са най-вече мерките срещу разпространението на коронавируса след обявяването на извънредно положение на 13 март.

Спадът у нас ще бъде последван от частично възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. То ще съпроводи постепенното вдигане на ограниченията.

Това се казва в разпространената днес пролетна икономическа прогноза на Еврокомисията за ЕС. Тя е първата, изготвена в условията на пандемия. Прогнозата бе огласена от еврокомисаря по въпросите на икономиката Паоло Джентилони.

Тази година в икономиката на ЕС ще се наблюдава рецесия от историческа величина.

[[nid:94254]]

Силна рецесия, последвана от бавно възстановяване

В началото на пандемията икономическите условия у нас са били благоприятни. Ръстът на БВП през 2019 г. е бил стабилен със своите 3,4 на сто.

Положителната тенденция обаче е била прекъсната от COVID-19.

Най-засегнатите от мерките сектори на българската икономика са търговията на дребно, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството. Според оценките в момента те работят с 30-40 на сто от своя капацитет. Върху останалите браншове също се очакват значителни странични ефекти.

След вдигането на мерките се очаква увеличаване на вътрешното търсене през третото тримесечие на годината. Още по-добри ще бъдат показателите в тази сфера в последните три месеца.

Макар очакванията да са потреблението на домакинствата да бъде подкрепено от мерките за съхраняване на доходите и заетостта, то при всички положения ще спадне с 6 на сто.

През тази година инвестициите ще намалеят с 18 процента поради рязко намалелите парични потоци.

Българският износ страда още от края на 2019 г. поради забавянето на международната икономическа активност. През тази година се очаква широкообхватен спад от над 13 на сто на износа.

Почти с толкова – с над 12%, ще се свие вносът. Причината е най-вече масовият спад на инвестициите.

През 2021 г. обаче се очаква „отскок” на растежа до 6 на сто, като частично бъде преодолян сривът от тази година. Възстановяването ще бъде движено от частното потребление, а пазарът нпаза труда трябва да подобри състоянието си.

Прогнозите са растежът в България да бъде облагодетелстван от предполагаемото увеличаване на износа. Инвестициите обаче ще бележат по-слаб ръст, като годишно той ще е само 1 процент поради голямата несигурност и все още слабите финанси в сферата на бизнеса.

Малко по-късно Ги Ферховщадт публикува данните за спада във всяка страна, от които е видно, че България е в горната група на страните, които ще пострадат най-сериозно. След нас остават 16 членки на блока.

 

 

Скок на безработицата от исторически нисък процент

Безработицата значително се увеличи в резултат на мерките срещу COVID-19. Ръстът й в известна степен се дължи и на завръщането на работници от чужбина. Най-много работни места са загубени в сектора на услугите (над 60 на сто). Вероятно сривът там да бъде и най-дълготраен.

Очакванията са безработицата да скочи до 7% през 2020 г., след като вече достигна историческото ниско ниво от 4,2 през 2019 г. През следващата година се предвижда частично възстановяване на заетостта, като процентите на безработица паднат до 5¾.

След години на значително покачване ръстът на номиналните заплати ще стане умерен – до 3½% през тази и 2¼% през 2021 г.

Шокът от цените на петрола намалява инфлацията

Инфлацията на потребителските цени се очаква да спадне от 2,5% през 2019 на 1,1% през 2020 г., като остане на същото равнище догодина. Това може да бъде обяснено със значителното влияние на срива на цените на петрола.

Тази година основната инфлация ще падне на 2 процента в резултат на ниските цени на енергийните индустриални стоки и забавянето на инфлацията в услугите. Догодина спадът ще е вече 1,3 на сто поради по-слабото увеличаване на цените на преработените храни.

Фискалната политика в подкрепа на здравеопазването и икономиката

България е изправена срещу пандемията от силна фискална позиция. През 2019 г. бюджетният излишък достигна 2,1% от БВП.

В рамките на пакета от мерки за сдържане на заразата правителството обяви по-високи разходи за медицинско оборудване, бонуси към заплатите и увеличаване на персонала в болниците и на силите за сигурност. Държавата също така субсидира, отлага събирането на данъци, предоставя гаранции и пренасочва пари от едни в други фондове с цел подпомагане на икономиката. Нерадостните макроикономически перспективи ще увеличат разходите за безработни и социалните помощи, както и ще намалят приходите от данъци.

Цялостните последици за бюджета се очаква да бъдат близо 5 процентни пункта от БВП, съотнесено към предишната година. Балансът ще бъде тласнат към дефицит от около 2¾% от БВП през 2020 г. след четири години излишък.

Догодина се предвижда бюджетният дефицит да бъде 1¾% от БВП въз основа на очакванията, че политиката няма да бъде променена. Причината е най-вече положителният ефект на по-високия икономически растеж върху приходите и намаляващият ефект на някои мерки за разходи. Очаква се увеличаване на държавния дълг, като той надмине 25 на сто от БВП и през тази, и през следващата година. Това ще се дължи на пъррвичния дефицит, свиването на БВП и определени мерки в подкрепа на ликвидността на икономиката.

Картината в Европа

Пандемията от коронавирус е огромно сътресение за световната и европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици. Въпреки бързите и всеобхватни мерки на политиката както на европейско, така и на национално равнище, тази година в икономиката на ЕС ще се наблюдава рецесия от историческа величина.

Рекорден срив в еврозоната

Очаква се икономиката на еврозоната да се свие с рекордните 7¾% през 2020 г. и да отбележи растеж от 6¼% през 2021 г.

Предвижда се икономиката на ЕС да се свие със 7½ процента през тази година и да отбележи растеж от около 6 на сто през следващата. В сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 г. Предвижданията за растеж на ЕС и еврозоната са с около 9 процентни пункта по-ниски.

Предвид факта, че вирусът засегна всички страни членки, сътресението в икономиката на ЕС е симетрично. Очаква се обаче както спадът в производството през 2020 г. (от -4¼% в Полша до -9¾ %в Гърция), така и степента на възстановяване през 2021 г. да се различават значително. Икономическото възстановяване на всяка държава ще зависи не само от развитието на пандемията в нея, но и от структурата на нейната икономика и способността ѝ да реагира с водещи до стабилизиране политики. Предвид взаимозависимостта на икономиките на ЕС динамиката на възстановяването във всяка страна членка ще се отрази и на степента на възстановяване на останалите държави.

Силен удар върху растежа, последван от непълно възстановяване

COVID-19 засегна сериозно разходите на потребителите, промишленото производство, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Очакваното постепенно облекчаване на мерките срещу заразатна мерки би трябвало подготви основата за възстановяването. До края на 2021 г. обаче не се очаква икономиката на ЕС да компенсира напълно загубите от текущата година. Инвестициите ще останат по-ниски, а пазарът на труда няма да се възстанови напълно.

Трайната ефективност на мерките на политиката, предприемани в отговор на кризата на европейско и национално равнище, ще бъде от решаващо значение за ограничаването на икономическите щети.

9% безработица въпреки мерките за ограничаването ѝ

Въпреки че схемите за работа на непълно работно време, субсидиите за заплати и подкрепата за предприятията би трябвало да помогнат да се ограничи загубата на работни места, пандемията ще окаже сериозно въздействие върху пазара на труда.

Равнището на безработица в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 9½% през 2020 г., преди да намалее отново до 8½% през 2021 г. В ЕС се очаква равнището на безработица да скочи от 6,7% през 2019 г. до 9% през 2020 г., след което да спадне до около 8% през 2021 г.

В някои страни безработицата ще се увеличи по-съществено. Особено уязвими са държавите с висок дял на работниците на краткосрочни договори и тези, в които голяма част от работната сила зависи от туризма. Младите хора, навлизащи на пазара на труда в този период, също ще се сблъскат с трудности при намирането на своето първо работно място.

Рязък спад на инфлацията

Очаква се тази година потребителските цени да спаднат значително поради намаляването на търсенето и резкия спад на цените на петрола. Взети заедно, те би трябвало да компенсират повече от достатъчно изолираните случаи на увеличение на цените в резултат на прекъсвания на доставките, свързани с коронавируса.

Текущата прогноза за измерената чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлация в еврозоната е за 0,2% през 2020 г. и 1,1% през 2021 г. Предвижда се инфлацията в ЕС да бъде 0,6% през 2020 г. и 1,3% през 2021 г.

Решителни мерки = по-голям бюджетен дефицит и държавен дълг

Страните от ЕС предприеха решителни ответни действия, като въведоха фискални мерки за ограничаване на икономическите последици от пандемията. Очаква се „автоматичните стабилизатори“, като социалноосигурителни плащания, съчетани с фискални дискреционни мерки, да доведат до увеличаване на разходите. В резултат се прогнозира рязко покачване на съвкупния бюджетен дефицит на еврозоната и на ЕС от едва 0,6% от БВП през 2019 г. до около 8½% през 2020 г., преди да спадне отново до около 3½% през 2021 г.

След наблюдаваната от 2014 г. насам низходяща тенденция се очаква покачване и на съотношението на държавния дълг към БВП. Според прогнозите в еврозоната това съотношение ще се увеличи от 86% през 2019 г. на 102¾% през 2020 г., след което ще спадне до 98¾% през 2021 г. В ЕС се очаква то да нарасне от 79,4 на сто през 2019 г. до около 95 на сто през текущата година, след което да спадне до 92 на сто през следващата година.

Може да бъде и по-зле

Пролетната прогноза се характеризира със степен на несигурност, която е по-висока от обичайната. Тя се основава на набор от допускания относно развитието на пандемията от коронавирус и свързаните с нея противоепидемични мерки. Прогнозата се основава на допускането, че ограничителните мерки ще бъдат постепенно преустановени от месец май нататък.

Ако пандемията е по-тежка и по-продължителна от очакванията в момента, това би могло да доведе до значително по-голям спад на БВП в сравнение с предвиденото в базовия сценарий на тази прогноза. При липсата на стабилна и своевременна обща стратегия за възстановяване на равнището на ЕС има риск кризата да доведе до сериозни нарушения на единния пазар и дълбоки икономически, финансови и социални различия между страните от еврозоната. Също така има опасност пандемията да доведе до по-драстични и постоянни промени в отношението към световните вериги за създаване на стойност и към международното сътрудничество, което ще се отрази отрицателно на силно отворената и взаимосвързана европейска икономика. Вирусът може да нанесе и трайни вреди чрез фалити и дълготрайни щети на пазара на труда.

Заплахата от налагането на мита след края на преходния период между ЕС и Великобритания също би могла да забави растежа, макар и в по-малка степен в Съюза, отколкото в Обединеното кралство.

За Великобритания се прави чисто техническо допускане

Предвид неясните все още бъдещи отношения между Брюксел и Лондон прогнозите за 2021 г. се основават на чисто техническо допускане за запазване на статуквото в техните търговски отношения. Това се прави единствено за целите на прогнозирането и не е израз на очаквания или предвиждания във връзка с резултатите от преговорите между ЕС и Великобритания.

► Настоящата прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 23 април. По отношение на всички други входящи данни, включително допускания относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 22 април включително. Прогнозата се основава на допускането за липса на промяна в политиките, освен ако не са обявени правдоподобно конкретни и подробни мерки.