Article_top

Това, което силно обезпокои медицинската общност и всеки, който вече има някакви знания за SARS-CoV-2, е първият случай на внезапна смърт на човек, „излекуван“ от COVID-19, оповестен у нас. Бърза справка в нета показва, че такава внезапна смърт вече не е изненада за световната научна общност. Първото съобщение идва от Китай в края на февруари и още тогава са повдигнати въпроси относно критериите за изписване от болница.

Важно е да се отбележи, че подобни случаи са много редки на фона на излекуваните до момента 1,27 млн. души по света.

Д-р Александър Симидчиев.

Но какво да кажем за хората, които имат диагнозата COVID-19 и тъй като боледуват леко, не са хоспитализирани? Те от какво са застрашени? На тези и други въпроси отговаря д-р Александър Симидчиев, пулмолог, началник на отделението по неинвазивна диагностика в МИ на МВР, дигитален здравен експерт:


Каква е най-честата причина за внезапна смърт при "оздравели" от COVID-19?

Внезапната смърт се случва най-често на базата на белодробна емболия, защото самото заболяване в най-голяма степен засяга кръвоносните съдове в белия дроб. Знаете, че кръвоносният съд има отвътре ендотелиум (интима) – един слой, който е като тефлон и не позволява на елементите на кръвта да се залепват по стените му и да образуват съсиреци.

Този вирус уврежда ендотелиума и тогава започват да се получават съсиреци в самия бял дроб, което е еквивалент на белодробна емболия. Единствената разлика е, че при емболията съсирекът (тромбът) тръгва, примерно, от крака и стига до белия дроб, а тук тромбът се оформя в самия бял дроб. 

Тези тромби само в белия дроб ли се образуват? Нали се говори, че той уврежда ендотелиума на всички кръвоносни съдове?

Това увреждане се случва основно на мястото, където вирусът e във висока концентрация, а именно в белия дроб. И затова там се наблюдава остър респираторен дистрес синдром (ОРДС), въпреки че това реално не е класически дистрес синдром, а е по-вероятно васкулит (възпаление на съдовата стена).  

Искате да кажете, че един път може да се образуват тромби, втори път – може да се получи ОРДС?

Да. При силно възпаление съдовата стена почва да пропуска течност в алвеолите и тогава наблюдаваме клиничната изява на ОРДС, а на скенер се виждат изменения тип „матово стъкло“. А на по-късен етап се оформят съсиреци, които могат да запушат кръвоносния съд и да имаме картината на тромбоза. Процесът е един е същ, но има различна клинична картина. При някои болни се получава като късно усложнение, при други – ранно.

Да поясня - голямата борба в белия дроб е между вируса и имунната система, а ендотелиумът е мястото, където се разразява тази битка. В зависимост от баланса на силите се получава различен спектър от заболявания – от безсимптомно протичане до цитокинова буря.

Кога се говори за цитокинова буря?

Най-тежкият вариант на реакция на имунната система е цитокиновата буря. Тогава имунната система реагира много бурно, отделят се голямо количество цитокини и процесът наподобява много септичен шок и многоорганна увреда. При по-леките варианти е ОРДС, при който често може да има и бъбречна недостатъчност. В най-леките случаи болестта може да мине почти безсимптомно - пациентът може да има само лека температура, отпадналост, мускулни болки. 

Но още не е ясно дали това е реакция само към вируса, или вирусът засяга и микробиома – защото той взаимодейства и с бактериалните клетки, които нормално населяват дихателната система. Ако той заразява бактериите от микробиома, той може да ги разруши и от разпадните им продукти да се получи допълнително активиране на имунната система. Това е също една от теориите, която циркулира сега в научното пространство. Тя не е 100% доказана, но пък обяснява няколко неща за вируса – например, защо толкова дълго време протичането може да е безсимптомно.

Няма логика той да протича толкова време безсимптомно, ако той не заразява нещо друго, преди да зарази нашата имунна система. Едно от обяснението е заразата на микробиома в нашата дихателна система. Също може да зарази и микробиома в чревния тракт. 

По време на виремията (когато вирусът се разпространява чрез кръвта), която може да се наблюдава през първите няколко дни след заразяването, вирусът може да увреди мозъка, бъбреците, сърцето… 

Точно така – често се увреждат и мозъкът, и бъбреците, и надбъбреците – с една дума,  органите с фина съдово-капилярна мрежа. Проблемът е, че най-често и в най-голяма степен това става в белия дроб, което е живото-застрашаващо, защото там се осъществява обменът на газовете, необходими за поддържане на живота. 

И заради опасността от тромбози се дават хепарин или други антикоагуланти (противосъсирващи лекарства) в малки дози?

Според най-новите протоколи за лечение на COVID-19 антикоагуланти се дават в терапевтични дози. 

На изписаните дават ли се антикоагуланти профилактично?

В момента това не се прави рутинно и го няма като протокол. Но със сигурност при събиране на данни ще се проследят ефектите при хора, получавали профилактична доза антикоагуланти, което може да даде основания за включването им. Засега науката няма доказателства за или против приема на антикоагуланти след излекуване. 

Фактически внезапната смърт при оздравели е поредната изненада, която ни поднася този вирус. 

За съжаление SARS-CoV-2 е нещо, с което се срещаме за първи път и в момента изучаваме механизмите му на действие. 

Кога може човек може да отпразнува оздравяването си – два-три месеца след заразяването?

И на този въпрос отговорът не е изяснен, защото когато говорим за оздравяване, трябва да сме сигурни, че няма вирусоотделяне. А в момента има данни, че вирусът може да се отделя чрез изпражненията в продължение до 80 дни. Това е доста сериозен период. В изпражненията се открива частици вирусна РНК, не активни вируси, но те показват колко дълго вирусът може да остане в организма.

Значи най-доброто лечение е просто - да се пазим да не го хванем?

Да, да спазваме физическа дистанция и да си мием често ръцете.  

 

Това, което силно обезпокои медицинската общност и всеки, който вече има някакви знания за SARS-CoV-2, е първият случай на внезапна смърт на човек, „излекуван“ от COVID-19, оповестен у нас. Бърза справка в нета показва, че такава внезапна смърт вече не е изненада за световната научна общност. Първото съобщение идва от Китай в края на февруари и още тогава са повдигнати въпроси относно критериите за изписване от болница.

Важно е да се отбележи, че подобни случаи са много редки на фона на излекуваните до момента 1,27 млн. души по света.

Д-р Александър Симидчиев.

Но какво да кажем за хората, които имат диагнозата COVID-19 и тъй като боледуват леко, не са хоспитализирани? Те от какво са застрашени? На тези и други въпроси отговаря д-р Александър Симидчиев, пулмолог, началник на отделението по неинвазивна диагностика в МИ на МВР, дигитален здравен експерт:


Каква е най-честата причина за внезапна смърт при "оздравели" от COVID-19?

Внезапната смърт се случва най-често на базата на белодробна емболия, защото самото заболяване в най-голяма степен засяга кръвоносните съдове в белия дроб. Знаете, че кръвоносният съд има отвътре ендотелиум (интима) – един слой, който е като тефлон и не позволява на елементите на кръвта да се залепват по стените му и да образуват съсиреци.

Този вирус уврежда ендотелиума и тогава започват да се получават съсиреци в самия бял дроб, което е еквивалент на белодробна емболия. Единствената разлика е, че при емболията съсирекът (тромбът) тръгва, примерно, от крака и стига до белия дроб, а тук тромбът се оформя в самия бял дроб. 

Тези тромби само в белия дроб ли се образуват? Нали се говори, че той уврежда ендотелиума на всички кръвоносни съдове?

Това увреждане се случва основно на мястото, където вирусът e във висока концентрация, а именно в белия дроб. И затова там се наблюдава остър респираторен дистрес синдром (ОРДС), въпреки че това реално не е класически дистрес синдром, а е по-вероятно васкулит (възпаление на съдовата стена).  

Искате да кажете, че един път може да се образуват тромби, втори път – може да се получи ОРДС?

Да. При силно възпаление съдовата стена почва да пропуска течност в алвеолите и тогава наблюдаваме клиничната изява на ОРДС, а на скенер се виждат изменения тип „матово стъкло“. А на по-късен етап се оформят съсиреци, които могат да запушат кръвоносния съд и да имаме картината на тромбоза. Процесът е един е същ, но има различна клинична картина. При някои болни се получава като късно усложнение, при други – ранно.

Да поясня - голямата борба в белия дроб е между вируса и имунната система, а ендотелиумът е мястото, където се разразява тази битка. В зависимост от баланса на силите се получава различен спектър от заболявания – от безсимптомно протичане до цитокинова буря.

Кога се говори за цитокинова буря?

Най-тежкият вариант на реакция на имунната система е цитокиновата буря. Тогава имунната система реагира много бурно, отделят се голямо количество цитокини и процесът наподобява много септичен шок и многоорганна увреда. При по-леките варианти е ОРДС, при който често може да има и бъбречна недостатъчност. В най-леките случаи болестта може да мине почти безсимптомно - пациентът може да има само лека температура, отпадналост, мускулни болки. 

Но още не е ясно дали това е реакция само към вируса, или вирусът засяга и микробиома – защото той взаимодейства и с бактериалните клетки, които нормално населяват дихателната система. Ако той заразява бактериите от микробиома, той може да ги разруши и от разпадните им продукти да се получи допълнително активиране на имунната система. Това е също една от теориите, която циркулира сега в научното пространство. Тя не е 100% доказана, но пък обяснява няколко неща за вируса – например, защо толкова дълго време протичането може да е безсимптомно.

Няма логика той да протича толкова време безсимптомно, ако той не заразява нещо друго, преди да зарази нашата имунна система. Едно от обяснението е заразата на микробиома в нашата дихателна система. Също може да зарази и микробиома в чревния тракт. 

По време на виремията (когато вирусът се разпространява чрез кръвта), която може да се наблюдава през първите няколко дни след заразяването, вирусът може да увреди мозъка, бъбреците, сърцето… 

Точно така – често се увреждат и мозъкът, и бъбреците, и надбъбреците – с една дума,  органите с фина съдово-капилярна мрежа. Проблемът е, че най-често и в най-голяма степен това става в белия дроб, което е живото-застрашаващо, защото там се осъществява обменът на газовете, необходими за поддържане на живота. 

И заради опасността от тромбози се дават хепарин или други антикоагуланти (противосъсирващи лекарства) в малки дози?

Според най-новите протоколи за лечение на COVID-19 антикоагуланти се дават в терапевтични дози. 

На изписаните дават ли се антикоагуланти профилактично?

В момента това не се прави рутинно и го няма като протокол. Но със сигурност при събиране на данни ще се проследят ефектите при хора, получавали профилактична доза антикоагуланти, което може да даде основания за включването им. Засега науката няма доказателства за или против приема на антикоагуланти след излекуване. 

Фактически внезапната смърт при оздравели е поредната изненада, която ни поднася този вирус. 

За съжаление SARS-CoV-2 е нещо, с което се срещаме за първи път и в момента изучаваме механизмите му на действие. 

Кога може човек може да отпразнува оздравяването си – два-три месеца след заразяването?

И на този въпрос отговорът не е изяснен, защото когато говорим за оздравяване, трябва да сме сигурни, че няма вирусоотделяне. А в момента има данни, че вирусът може да се отделя чрез изпражненията в продължение до 80 дни. Това е доста сериозен период. В изпражненията се открива частици вирусна РНК, не активни вируси, но те показват колко дълго вирусът може да остане в организма.

Значи най-доброто лечение е просто - да се пазим да не го хванем?

Да, да спазваме физическа дистанция и да си мием често ръцете.  

Коментари

Няма "внезапна смърт".

Има хора, които са били болни, но които българските "специалисти" по "тестове" от лабораториите на неуки мангали като Мангъров просто не са засекли, щото толкова си могат.

Българската медицина - поврежда и убива всеки, който я ползва.

Единственият безопасен начин на употреба е да се стои по-далече от нашите "медици".

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?