Еврокомисията предложи днес цялостен подход за допълнително укрепване на борбата на ЕС с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Брюксел публикува многостранен план за действие, с който се определят конкретни мерки. Те ще бъдат предприети от ЕК през следващите 12 месеца с цел по-добро прилагане, надзор и координиране на правилата на Съюза за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Целта на този нов подход е да се отстранят оставащите пропуски и да се премахнат всички слаби звена в правилата на ЕС.

„Трябва да сложим край на навлизането на мръсни пари във финансовата ни система. Днес подсилваме допълнително нашите защитни механизми срещу прането на пари и финансирането на тероризма. В правилата и тяхното прилагане няма място за слаби звена”, коментира Валдис Домбровскис – изпълнителен зам.-председател на ЕК, оатговарящ за икномиката в интерес на хората.

Комисията публикува и по-прозрачна и по-точна методика за идентифициране на високорискови трети страни със стратегически слабости в техните нормативни уредби за борба със споменатите престъпления. Тези държави представляват съществена заплаха за финансовата система на ЕС. Това ще засили ангажираността на Съюза в трети държави и ще гарантира по-тясно сътрудничество със Специалната група за финансови действия (FATF).
ЕК прие и нов списък с трети държави от посочения тип.

План за предотвратяване на прането на пари и финансирането на тероризма

Планът се основава на 6 стълба, всеки от които има за цел да подобри общата борба на ЕС с тези явления, както и да укрепи глобалната роля на Съюза в тази област. Взети заедно, тези стълбове ще гарантират, че правилата на ЕС са по-хармонизирани и следователно по-ефективни. Надзорът върху тях ще е по-добър, а координацията между органите на страните членки - по-ефективна.

Шестте стълба са:

• 1. Ефективно прилагане на правилата на ЕС. Комисията ще продължи да следи отблизо прилагането на правилата от страна на държавите членки, за да гарантира, че националните правила отговарят на най-високите възможни стандарти. Успоредно с това планът за действие насърчава Европейския банков орган (ЕБО) да използва пълноценно новите си правомощия за борба с прането на пари и финансирането на тероризма;

• 2. Единна нормативна уредба. Настоящите правила на ЕС са широкообхватни и ефективни, но държавите членки са склонни да ги прилагат по най-разнообразни начини. Ето защо различните тълкувания на правилата отварят в системата на ЕС „вратички“, които могат да бъдат използвани от престъпниците. За да противодейства на това, Комисията ще предложи през първото тримесечие на 2021 г. по-хармонизиран набор от правила;

• 3. Надзор на равнище ЕС. В момента всяка държава осъществява самостоятелно надзор върху правилата на ЕС в тази област, като в резултат могат да възникнат пропуски в подхода. През първото тримесечие на 2021 г. Комисията ще предложи създаването на надзорен орган на равнище ЕС.

• 4. Механизъм за координация и подпомагане на звената за финансово разузнаване на държавите членки. Звената за финансово разузнаване в страните от ЕС играят решаваща роля при установяването на операциите и дейностите, които могат да бъдат свързани с престъпни дейности. През първото тримесечие на 2021 г. Комисията ще предложи да се създаде механизъм на ЕС за допълнително координиране и подпомагане на работата на тези органи.

• 5. Спазване на разпоредбите на наказателното право и обмен на информация на равнище ЕС. Съдебното и полицейското сътрудничество, основаващо се на инструментите на ЕС и институционалните договорености, е решаващо, за да се гарантира добрият обмен на информация. Частният сектор може също да играе роля в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Комисията ще публикува насоки за ролята на публично-частните партньорства с оглед изясняване и подобряване на обмена на данни.

• 6. Ролята на ЕС в световен мащаб. ЕС участва активно в Специалната група за финансови действия и на световната сцена при формирането на международните стандарти за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Съюзът е решен да увеличи усилията си, за да бъде глобален фактор в тази област. По-специално ЕС ще трябва да адаптира подхода си към трети държави със слабости в техните нормативни уредби, излагащи на риск единния европейски пазар. Новата методика, публикувана днес заедно с плана за действие, предоставя на ЕС необходимите инструменти за целта. С днешния актуализиран списък на ЕС се постига по-добра съгласуваност с последния списък на FATF, докато тази преработена методика започне да се прилага.

Еврокомисията започна днес обществена консултация относно плана за действие. Органите, заинтересованите страни и гражданите ще могат да изпращат своите коментари до 29 юли.

По-точна методика

Днес Комисията публикува нова методика за идентифициране на високорискови трети държави със стратегически слабости в техните национални нормативни уредби за борба с прането на пари и финансирането на тероризма, които представляват съществена заплаха за финансовата система на ЕС. Целта е да се осигури повече яснота и прозрачност в процеса на идентифициране на тези страни.

Основните нови елементи засягат:

• 1. Взаимодействието между процеса на ЕС и FATF на изготвяне на списъци;

• 2.    Засилен ангажимент по отношение на трети държави;

• 3.    Активизиране на консултациите с експерти от страните членки.

Актуализиран списък

Съгласно Директивата относно борбата с изпирането на пари (ДБИП) Комисията има правно задължение да определи високорисковите трети държави, които имат стратегически слабости в националната си уредба за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. ЕК актуализира своя списък, като взе предвид промените, настъпили на международно равнище от 2018 г. насам. Сега новият списък е по-добре съгласуван с публикуваните от FATF.

В списъка се включват Бахамските острови, Барбадос, Ботсвана, Камбоджа, Гана, Ямайка, Мавриций, Монголия, Мианмар, Никарагуа, Панама и Зимбабве.

Изваждат се Босна и Херцеговина, Етиопия, Гвиана, Лаос, Шри Ланка и Тунис.