Пандемията с коронавируса се превърна в големия "геймчейнджър" (game changer) -  фактор, който променя правилата на играта. Излишно е да се казва, че този фактор засегна различни сфери на обществено-политическия живот. От два месеца фокусът на вниманието е насочен към здравната система, но постепенно се измества към икономиката и финансите – а те са важен мотивиращ фактор за промяна на политически нагласи. 

Без да подценяваме омерзението и апатията на българските граждани към политическия естаблишмънт, не трябва да забравяме, че липсата на работа, доходи, празният хладилник и невъзможността да се плащат заеми и сметки са важен мотив да се търси смяна на управлението и на политическите елити. Идват решаващи месеци за коалициония кабинет на ГЕРБ и "Обединени патриоти". 

Кризата от 2007-2008 г. "окрили" ГЕРБ

Преди десет години Бойко Борисов и неговата партия получиха доверието на над 1,6 милиона избиратели – успех, който е вероятно никога повече да не постигнат. ГЕРБ имаха непоклатимо мнозинство в парламента. Те дойдоха на власт през лятото на 2009 г., когато Международният валутен фонд обобщаваше, че финансовата криза от 2008 г. е най-лошата в съвременната икономика. В България имаше срив на фондовата борса, свиване на икономиката, увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, повишаване на безработицата, спад на инвестициите, рецесия, обезценяване на имотите. 

Страната се управляваше от "тройната коалиция" на БСП, НДСВ и ДПС. Натрупаните обществени скандали от схемата на управление 3-5-8, злоупотребата с публични средства "Батко и Братко", заменките, разпродажбите на държавна собственост на безценица отключиха в първите месеци на 2009 г. протести и недоволство.

ГЕРБ и Бойко Борисов, чийто рейтинг и публичен образ беше силно напомпан от сателитни медии, взеха властта с усещането, че това ще е голямото проветрение на политическия терен. БСП и ДПС понесоха по-малки щети, но партията на Н. В. Симеон Сакскобургготски изчезна от политическата карта на България. Тогава ГЕРБ и Борисов бяха видени от огромен брой избиратели като новата алтернатива на едно почти 10-годишно управление на страната на Станишев, Сакскобургготски и Доган. 

Борисов няма как да бъде алтернатива на себе си

През надигащата се нова икономическа криза, която международни организации и експерти я сравняват с Голямата депресия, ГЕРБ и Бойко Борисов няма как да бъдат алтернатива на себе си. Освен ако не създаде собствено политическо алтер его – да се оттегли от властта и да я предаде на свой наследник. Но засега това е фикция. 

Дотогава управляващата коалиция може само да омекотява ударите, които ще понесе през следващите месеци. Трупаните негативи от различните политически афери през последните три години – "Кумгейт", "Апартаментгейт", скандалите между "патриотите" и лобистките поправки, обслужващи "редниците Киро и Цеко", водната криза в Перник от есента на миналата година се надграждат от нови и нови маскарлъци. 

И примерите от последните два месеца не са малко – схемите за милиони кредити, които се раздават от Българската банка за развитие, разкритията за отношенията между Васил Божков и Владислав Горанов, откровените лобистки усилия чрез непазарни механизми българските граждани едва ли ненасила да "спасяват" туристическия бранш, а в същото време институциите да си затварят очите пред безобразията, които стават по Българското Черноморие – бетониране на плажни ивици, унищожаване на защитени редки видове. Всеки по-буден гражданин може да развие свой списък.

Опозицията - "безопасна игла"

Изненадващо е, че опозицията в парламента не успява да отиграе нито един полезен ход, за да натрупа актив. И докато "черният ангел" Делян Пеевски (по определението на Вежди Рашидов) умива своя публичен образ като дарител и меценат, а ДПС играят своите ходове в плаващите мнозинства в парламента, БСП се занимава със себе си и води вътрешна партизантска война. 

Алтернативата, която предлага президентът Румен Радев, няма как да бъде управленска. Към момента той дава знак, че ще се опита да продължи своя президентски мандат. А твърденията, че ще прави партия, продължават да са в сферата на спекулацията. Но дори и да създаде такава, тя би минала през трупа на БСП. 

Дори и времето до идващите редовни парламентарни и президентски избори да е достатъчно дълго за изненадващи обрати – пролетта на 2021 г., към момента партията на Корнелия Нинова се позиционира като другия голям губещ. Ефектът от движението на Мая Манолова все още не е видим. А тя не спира да работи.

Вгледани към следващия парламент са и формациите в "Демократична България", които бяха "наказани" от избирателите заради капризите на лидерското его. Партията на Слави Трифонов, макар и все още да има поведението на политически запъртък, който търси себе си, може да обере наказателния вот при подходящи условия на политическия климат в края на годината. Току-виж на патриотичния терен се появи и нов воевода "възрожденец".

Отвъд близкия хоризонт      

Независимо как ще се развие пандемията и колко ще бъде засегната България, тази доста сложна 2020-а ще разбърка политическия пъзел с непредвидими последици. На всички политически играчи ще им се наложи да прогледнат далеч отвъд краткосрочния си хоризонт: следващи избори (редуващи се на няколко години), домогване до властта и използване на механизмите й. Позитивите, които имат ГЕРБ и Бойко Борисов, одобрението на мерките срещу коронавируса може да се окажат краткосрочни.

Пандемията остро насочва вниманието към фундаментални принципи на общественото развитие - нуждата от ефективна здравна система (която е в състояние да лекува "в движение" нови, непознати болести в масов обем), нуждата от солидарни основи за разпределяне на тежестите и възможностите за подкрепа, необходимостта от преосмисляне на личната и колективната отговорност. Исполинска задача, пред която тукашните кукли в телевизора като че ли не са в състояние да изоставят маниерите си на лилипути.