Противоречията около бюджета на ЕС между Европарламента, от една страна, и Еврокомисията и Европейския съвет, от друга, засега остават.

Това стана ясно от думите на български евродепутати в разговор с журналисти в навечерието на сесията на ЕП в Брюксел. Основна тема на дебатите ще бъде Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. Ще бъде гласувана и резолюция по въпроса.

Мнението си дадоха трима бъларски депутати – Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП), Петър Витанов от БСП и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) и Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Миналата седмица председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер предупреди, че неговите хора ще гласуват против бюджета, ако другите евроинституции не гарантират, че Парламентът изцяло ще участва в процеса на вземане на решения.

„Това не е предупреждение само на Вебер и нашата група, но е записано в проекторезолюцията. Подразни ни, че Комисията намери в договорите за ЕС една правна база за Фонда за възстановяване, който да е извън общностната политика, а да бъде към междуправителствената политика.

Ние няма да се съгласим с това“, заяви Андрей Ковачев.

Другото, което според него е твърде смущаващо, е "хвърлянето" в общественото пространство на огромни суми. Трябва много ясно да бъде обяснено откъде и как ще дойдат трилионите, за които се говори.

Очаква се Еврокомисията да предложи бюджет в размер на 2 трилиона евро, или двойно в сравнение с първоначално планирания.

Евродепутатът каза също, че ЕС е твърде зависим от Индия и Китай, в които се произвеждат над 90 на сто от съставките на антибиотици и медицински предпазни средства. Той бе категоричен, че трябва да се търсят начини да има по-сериозно производство в рамките на Общността.

Бюджетът на ЕС е доказал своята ефективност, защото гражданите имат доверие по отношение на изразходването, набирането на средства и реализирането на политиките, смята Илхан Кючюк.

Той изтъкна, че една значителна част от МФР ще бъде Фондът за възстановяване, от който трябва да се помогне на най-засегнатите сектори от икономиката и географски региони в Европа. Според Кючюк фактът, че за първи път има изпреварващо действие на ЕП в сравнение с Комисията и Европейския съвет, е добра първа стъпка.

„Дилемата е много ясна. Единият вариант е повече пари от страните членки. Явно те не искат да дават повече пари при добро икономическо развитие на страните си.

При лошо развитие като днешното само след няколко месеца всички ще бъдат в дефицит. Т.е. - и да искат да дават повече пари, няма да дават.

Другият вариант са собствените ресурси. Това не е нововъведение в МФР. Идеята я има от създаването на самия ЕС, но през годините тя загуби популярност“, изтъкна либералът.

Част от събствените ресурси могат да дойдат от допълнителни данъци. Според Кючюк дигиталните компании, регистрирани в Азия или САЩ, могат да бъдат обложени доста повече. Той даде пример с гиганта „Нетфликс“, който за 2019 г. платил на Испания цифром и словом 3 хиляди евро.

Пари могат да дойдат и по линия на политиката за ЕС за превенция на замърсяването.

Вероятно ще бъде емитиран дълг. Но въпросът е дали ще бъде разпределен под формата на грантове, което според Кючюк устройва България. Другата възможност е да ще бъде разпределен под формата на кредит, като повечето държави ще бъдат на дефицит.

Това не би помогнало на страната ни, убеден е депутатът от ДПС.

„Предстои тежък избор. Колкото по-рано, толкова по-добре. Българските власти трябва да кажат дали искаме да сме на страната на Конте, Макрон, Санчес или на богатите северни държави. Според мен изборът е еднозначен, но това трябва да се изговори от властите в София“, обобщи Кючюк.

Освен това либералите са много ревниви, когато например става дума за пари за трани като Полша и Унгария. Те смятат, че бюджетът трябва да бъде изразходван съгласно ценностите на ЕС. И затова в следващия бюджет трябва да има силен акцент върху контрола на средствата за спазването на върховенството на закона и на зелените политики.

Петър Витанов очерта още по-голяма перспектива за допълнителните данъци. Те биха могли да дойдат от два вида мерки – за защита на околната среда и за насърчаване на по-справедлив единен пазар.

„Червеният“ евродепутат даде пример с  евентуално разширяване на системата за търговия с емисии и с такса за използване на найлоновите пликове. Ако трябва, може да бъде наложена и такса керосин.

Същевременно трябва да отпаднат и ребатите, т.е. отстъпките. Те ка били въведени заради Великобритания. Две трети от средствата на ЕС са отивали за Общата селскостопанска политика (ОСП), а Обединеното кралство не е аграрна страна. Сега няма програми, които да отнемат две трети от европейските страни. Затова и няма основание ползващите се от тях да се ползват с отстъпки, още повече става дума за най-богатите страни от ЕС.

България да влезе в час със Зеления пакт

Илхан Кючюк разкритикува България, че твърде късно се включва в европейските инициативи. Примерите за това според него са много, но той се спря върху Зеления пакт.

„Все пак има хубави неща – създадохме консултативен съвет. Лошото е, че не беше събран интелектуалният елит на страната, за да помисли по този въпрос. Лошо е също, че не дадохме категоричен отговор на Еврокомисията какви са очакванията ни, защото има Фонд за възстановяване“, изтъкна евродепутатът.

И поясни:

„Когато се казва, че има нещо, което ще ти бъде отнето по редица причини, а след това ще ти бъде дадено нещо по-добро, трябва да кажеш как да бъдеш компенсиран. България не го направи, а редица държави с нейните притеснения го направиха.“

Самият Кючюк е против идеята на Зеления пакт да се гледа като на сектор на политиката и да се размахва голямото плашило за Маришкия басейн и хората там, че силно ще пострадат. Това създава други възможности. Депутатът би искал на Зеления пакт да се гледа като на нещо, което ще донесе иновации и нов тип икономика. Накрая той призова България да бъде „в час“.

За пакета „Мобилност“ - не се предаваме

Въпреки че на тази сесия на ЕП няма да бъде обсъждан болезеният за България пакет „Мобилност“, нашите евродепутати бяха попитани ще внесат ли поправки по него и как ще бъдат формулирани. Това е една от малкото теми, по която българските представители са единни.

„Ще настояваме да отпаднат необходимостта от връщане на превозното средство и на водача“, каза Петър Витанов, който е единственият редовен член от България на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП.

Нашите депутати работят координирано с колегите си от останалите страни членки на ЕС, които са на същото мнение. Целта е сега да бъдат привлечени и държавни, които изначално не са подкрепяли предложенията на страните от т.нар. периферия на ЕС.

„Новите аргументи, на които разчитаме, са пандемичната криза и новата икономическа обстановка. Трябва нова оценка на въздействията“, добави Витанов.

Ще има ли фонд за медиите

Подкрепата на ЕС за медиите и печата ще отнеме време, отговори на журналистически въпрос Илхан Кючюк.

„Настояваме да има нарочен фонд (за медиите – б.р.). Както ще има фонд за възстановяване на културата в ЕС, така трябва да има и фонд за възстановяване на медиите, защото те са погледът ни към света. Освен, че ни дават информация, те ни предоставят възможност за свободно изразяване. Конкретните действия, които предлагаме, се изразяват в писмото до комисарите Мария Габриел и Тиери Бретон“, каза той.

Но изтъкна, че в настоящата МФР (2014-2020 г.) няма кой знае какви средства. Дългосрочни средства могат да дойдат през следващата рамка, която предстои да бъде приета.