Очевидно не се разбираме за базисни, елементарни и фундаментални неща. Да преговорим материала.

1. Всеки, който е избрал да бъде публична фигура, доброволно е стеснил личното си пространство и се е самолишил от доста удобства, като например медийното.

2. Всеки журналист, интервюиращ публична фигура, е длъжен да предположи, че тази фигура нещо крие или послъгва. И да се опита да открие има ли такова нещо. Ако не - не.

3. Всяка публична фигура, упражняваща власт, дадена от гражданството и получаваща заплата от гражданството, е с още по-стеснени права откъм лична неприкосновеност. И гражданите, и журналистите са длъжни да предполагат, че тази фигура нещо шмекерува или лъже - до доказване на противното. Тук въпросът с доказването на вината е обърнат: доказва се невиновност и добра воля.

4. Всяка публична фигура, която поиска от публиката публична благодарност, е длъжна незабавно да подаде оставка.

5. Не е работа на интервюиращия журналист да се грижи за добруването на духа и за доброто настроение на интервюирания. Ако интервюираният е властник, подобна грижа би било отстъпление от журнализма.

6. Говоря не само принципно, но и от собствен опит. Всеки журналист или гражданин има правото да ме разпитва дали не крия нещо. И го правят, общо взето, през ден вече 30 години. Имат правото, а не задължението; не упражнявам власт, нито вземам публични средства.

Колко далеч се оказахме от елементарните норми на демократичния живот - това личи дори само от необходимостта да си повтаряме такива базисни неща, които инак се преподават на първокурсници. В демократичните страни, де.

Коментарът е от профила на Евгений Дайнов във фейсбук. Заглавието е на редакцията.