Стефан Бумов е председател на Българската аутсорсинг асоциация. Той е генерален директор на най-голямата българска компания за аутсорсинг процеси - "Софика Груп", за която работят над 800 служители. Преди да се присъедини към "Софика", е заемал ръководни позиции в "Хюлет Пакард". Заемал е мениджърски позиции в Oracle България, S&T България и RISS International.

- Г-н Бумов, как се развива през последните години аутсорсинг индустрията в България и по какъв начин кризата се отрази върху нея?

- Това е една от малкото индустрии, които дори и в периода на кризата продължи да се развива с двуцифрен ръст годишно. Тази тенденция се запазва и сега.

В някакъв аспeкт кризата се отрази негативно от гледна точка на това, че много от големите корпорации, които използват тези бизнес модели, имаха редуцирани бюджети и в голяма степен избягваха да правят преструктуриране докато не се види накъде ще тръгнат пазарите. Но въпреки това интересът и към нас като дестинация през цялото време продължаваше да бъде висок.
Сега вече ако може да се твърди, че сме на края или сме излезли от кризата, темповете на растеж се увеличават и аз съм оптимист за бъдещите няколко години.

- Какъв е обемът на индустрията като дял от икономиката и какви са прогнозите ви за неговото увеличение?

- Като приходи може да се каже, че представляваме над 2% от брутния вътрешен продукт и това е индустрия, която държавата определено трябва да подпомага. За мен потенциалът е през следващите години да стигнем до 4% от БВП.  Предпоставки има от гледна точка на хора и на интерес към нас като дестинация.

- В последната класация на консултантската фирма A.T. Kearney България е единствената европейска дестинация, която влиза в Топ 10 на страните в света, предпочитани за аутсорсинг. На какво се дължи това? На по-ниските заплати ли?

- Не. Ниското ниво на заплатите не е фактор, който ще докара бизнеса. Безспорно цената на труда е важна при избора на това една компания къде да изнесе даден процес или услуга, но също така като контрапункт мога да ви дам, че заплатите в сектора нарастват през последните години. Но това не се отразява негативно на развитието на този бизнес, а точно обратното.
Интересът към нас не е на базата единствено на атрактивните нива на заплащане, а по-скоро е насочен към качеството на хората. Това е извод и от личния ми опит.

- На какво се дължи това качество? На образование или на някакви способности на българите?

- Не, ние не сме уникални. Темата за образованието е много деликатна. От една страна, да, образованието, което има в държавата, създава кадри с подходящи качества и умения за работа в индустрията. От друга страна има много голямо разминаване между това какво търсят компаниите от сектора и нивото на образование, което студентите получават в нашите висши учебни заведения.

Интересното в случая е, че нашата конкурентоспособност идва от факта, че наемаме хора с висше образование или завършващи такова. За сравнение в много от другите държави, които са добре известни като аутсорсинг дестинации, качеството на хората, които се наемат за работа като образователен ценз е по-ниско.

Другата разлика е, че отношението между средното ниво на заплатите в сектора и средните за страната е по-голямо на фона на други държави. Това обуславя и интереса на хората, които започват работа и ни дава шанс да наемем служители с по-висок образователен ценз.

- Като стойност, какви са средните заплати в сектора?

- Не бих се ангажирал, ножицата е твърде голяма. Но в момента може би най-ниските заплати започват от 1000 лв. в сферата на експортните услуги т.е за хора владеещи поне един западен език и могат да достигнат до няколко хиляди лева, ако отидем в сегмента на развой на софтуер или IT услуги, където заплатите са много по-високи.

Палитрата от компании, които работят в сектора, е много голяма, за да се направи уравновиловка. Но като цяло заплащането, отнесено към средното за страната, е доста атрактивно.

- А какви са най-предпочитаните дейности, които се извършват у нас?

- Основните дейности са свързани с обслужването на клиенти за различни индустрии - както за телекоми, така и за финансови институции и търговски компании. Доста сериозна роля има и бизнесът, свързан с обработка на аналитични данни, управление на различни финансови процеси и най-общо казано, изграждане на центрове за споделени услуги. Големи мултинационални компании, които изнасят част от процесите си от 5-6 държави в един регион на едно място с цел по-голяма ефективност.

Разбира се, IT изобщо не трябва да се подценява, тук има няколко изключително успешни центъра, които се занимават със софтуерен развой и работят за глобални компании.

- Какво образование и какви умения трябва да имат хората, които искат да намерят работа в този сектор?

- На първо място това е да владеят чужди езици. В България могат да се покрият всички европейски езици и това е нашето конкурентно предложение за потенциални чужди инвеститори.

Според спецификата на съответния бизнес се търсят хора, които имат допълнително добри математически умения, където става въпрос за анализ на данни или обработка на статистическа информация. Безспорно се търсят и кадри, които имат IT умения, за да работят в IT центрове. Търсят се специалисти, които в допълнение на езиците имат и познания по финанси, учили са финансови науки.

И общо за всички е, че човек трябва да може да комуникира свободно с външния свят, има т.нар. меки способности (soft skills).

- Как виждате перспективите пред индустрията? Може ли да дадете примери за нов вид услуги, които ще се търсят повече през следващите години?

- Като ясна тенденция в бизнеса ни се очертава навлизането все повече на информационните технологии като източник на добавена стойност, така че определени процеси да стават все по-ценни за крайния клиент. Така че комбинацията от добре мотивирани хора, говорещи различни езици и добре познаващи спецификата на дадения продукт и услуга, заедно с конкретна информационна технология, би мoгла да увеличи многократно удовлетвореността на клиента. А това е нещо, към което всяка компания се стреми.

Така че тази конвергенция между хора, процеси и технологии ще се засилва и тези компании, които влязат в този сценарий, ще бъдат най-успешни.

- Има ли достатъчно кадри, които да подкрепят развитието на индустрията? Налага ли се да внасяте кадри от чужбина?

- В София, където и да се разходите по улиците, в центъра, има доста млади хора, които не са българи и според мен около 75% от тях работят в нашите фирми.

Пазарът на труда трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да може да подпомага развитието на бизнеса ни като цяло. Ние трябва да се отваряме към това тук да могат да работят хора от други държави. Безспорно, процесите, свързани с миграция на млади хора навън не можем да спрем, но можем да увеличим капацитета на производството - т.е. това, което излиза като квалифицирани кадри от висшите учебни заведения.

Аз бих цитирал изследване, което правихме преди година и половина за София. Според него само в столицата хората, които биха могли да работят за тази индустрия, са над 80 хиляди. При положение, че към днешна дата ние отчитаме 22-23 хиляди заети в сектора, като 95% от тях са в София.

Потенциал има, разбира се, той не е толкова в частта IT. IT е дефицит в световен мащаб, така че България няма как да направи изключение.

Но за центрове, които са свързани с back office процеси, безспорно има много голям потенциал за развитие и спокойно може да се гони удвояване на този бизнес през следващите 2-3 години.

Трудовото законодателство е една от пречките за развитие, тъй като ни ограничава в това да наемаме служители на гъвкаво работно време, и от друга страна, да отворим трудовия си пазар към хора, които са от държави извън ЕС.
Това трябва да се промени.

Другото е, че има много голям неразработен капацитет извън София. Пловдив е един от градовете, които тръгнаха по този път и там доста сериозно напредва процесът на разкриване на нови работни места в тази индустрия. Надявам се това да бъде последвано и от други градове, където има университетски центрове, като Велико Търново, Варна, Бургас, Благоевград, трябва да стигнем до Стара Загора, Габрово, до Свищов.

- Какво привлича чужденците да работят в България?

- За тях България е от една страна добра дестинация за баланса "работа-живот". Това, което могат да намерят тук като социален живот, в много от западните държави не биха могли, и то на тази цена. Има и друг интересен феномен - че клиентите, които ние привличаме, са огромни мултинационални компании, лидери в своята индустрия. За тези млади хора на Запад би било изключително трудно да намерят директно вход към тези корпорации, които безспорно дават сериозни възможности за развитие. Работейки няколко години в някой от нашите центрове, те на практика придобиват CV, което ги подкрепя в тяхната професионална реализация в бъдеще.

Например, много по-лесно е да дойде един човек тук и да работи за компания като НР или IBM, отколкото това да се случи в Германия. И по този начин някои обяви за работа тук са атрактивни дори и за западноевропейци.
Наистина, социалният живот на младите хора в България е доста атрактивен и това е важна част от нашата визитка за привличането на млади западноевропейци в страната ни.