Article_top

Ако наказанията за престъпленията на пътя отново бъдат завишени, съдилищата ще бъдат принудени да постановяват само ефективни присъди, дори и при минимална вина на водача. Това се казва в становище на Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по последния законопроект за изменения на Наказателния кодекс (НК), предложен от ГЕРБ.

Това пише сайтът News.lex.bg.

С новия проект депутатите Красимир Ципов, Анна Александрова и Десислава Атанасова предложиха увеличение на наказанията за шофьорите, предизвикали по непредпазливост инциденти с пострадали, по "шофьорския" чл. 343 от НК. Сега кодексът предвижда при смъртен случай от 2 до 6 години затвор и от 3 до 10 г. в особено тежки случаи. Предложението на ГЕРБ е санкциите да бъдат завишени, като при тежките случаи наказанието да стане от 4 до 12 години затвор, което няма да позволява условно осъждане.

С проекта на депутатите се изключва възможността за условно наказание и за всеки шофьор, който е причинил смърт на пътя, ако е карал пиян или дрогиран, нямал е книжка, избягал е от местопроизшествието, или ако го е причинил на пешеходна пътека, както и ако жертвите са повече от една.

Те предлагат наказанията в такива случаи (чл. 343, ал.3, б. „б“) да са от 5 до 15 г. затвор, а сега долната граница е 3 години лишаване от свобода. В особено тежките случаи и в момента НК изключва условното осъждане, защото предвижда от 5 до 20 години затвор, но от ГЕРБ искат долната граница да се увеличи на 6 години, продължава правният сайт.

Управляващите предлагат още наказанието за пияните шофьори (с над 1,2 промила алкохол), както и за употребилите наркотици да се увеличи на от 1 до 5 години затвор. Успоредно с това, те искат да бъдат чувствително завишени и глобите за този тип престъпления.

В становището на ВАдС, разказано от "Лекс", (пълния му текст виж тук) се казва, че с предложените промени би станало невъзможно налагането на условни присъди, дори и при минимална вина на водача, например при съпричиняване на катастрофата от страна и на пострадалия. Така съдът няма да може да преценява наказанието с опасността на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

„На практика съдът ще бъде принуден да постановява само ефективни присъди лишаване от свобода. Изменение в наказателен закон не може да не е съобразено с изискванията на общата част на Наказателния кодекс и да преследва нелегитимна цел – всички извършители на деяния по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3 НК, независимо от конкретната тежест на извършеното деяние и неговата обществена опасност, респ. от данните за личността на извършителя, наличието или липсата на основания за смекчаване на наказателната отговорност, да получат ефективни присъди и то за непредпазливо деяние“, се казва в становището на адвокатите.

Според тях предложенията няма да доведат до по-малко престъпления на пътя, а ще породят обратен ефект. Те бяха внесени в парламента след жестоката катастрофа на Великден, в която загина журналистът Милен Цветков, блъснат от 22-годишния Кристиан Николов, който кара след употреба на наркотици.

По този повод адвокатите казват, че предложението е „поредната илюстрация за неправилна законодателна практика като рефлексия по повод на конкретно престъпно посегателство, макар и фрапиращо“.

Адвокатите подчертават, че е недопустимо наказанията за причинена смърт на пътя по непредпазливост, независимо дали шофьорът е бил пиян, или дрогиран, да бъдат приравнявани до санкциите за тежки умишлени престъпления, включително и за умишлено причиняване на смърт в катастрофа.

Те дават пример и с многократно по-ниските наказания, които са предвидени за причинена смърт по непредпазливост поради незнание или немарливо изпълнение на занятие (чл. 123 от НК), която се наказва с от 1 до 6 години затвор, а дори и когато извършителят е бил пиян, наказанието е от 3 до 10 години лишаване от свобода и пак допуска условна присъда.

„Не считаме, че непредпазливите деяния, наказуеми по чл. 343, ал. 3 НК са обществено по-укорими от други непредпазливи деяния със смъртен резултат, например по чл. 123, ал. 3 НК, поради което предлаганата от вносителите драстично по-висока законодателна санкция е абсолютно неоправдана. Такива експерименти винаги са деформирали наказателната политика до степен, че са налагали неотложни нови законодателни изменения, които да възстановят нарушения баланс“, се казва още в становището на ВАдС.

В мотивите към законопроекта, депутатите от ГЕРБ пишат, че предлагат по-високи наказания за дрогирани шофьори, които са причинили смърт на пътя, защото от практиката са стигнали до извод, че минималната присъда често се заменя с пробация, което не води до желания ефект.

„Такава съдебна практика няма и не може да съществува, тъй като разпоредбата на чл. 55 НК не допуска замяна на наказанието лишаване от свобода с друго по-леко предвидено в Наказателния кодекс с оглед предвидения законов минимум на наказанието“, отговарят адвокатите, като напомнят още, че за разлика от алкохолните тестове, за наркотичните няма утвърден качествен и количествен критерий за въздействието върху шофьорите.

Не на последно място те напомнят тежкото положение, в което се намират затворите в България, включително и ограничения им капацитет.

„Неоправдано е същите да бъдат „запълвани“ с лица, осъдени за деяния, чиято обществена опасност не налага на всяка цена прилагане на цялата тежест на наказателната репресия. След като целта на вносителите е задължително ефективно осъждане на всички извършители на престъпления по транспорта осъществили престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, то следваше да бъде извършен анализ, какви са очакваните резултати и доколко държавата е в състояние „да отговори на това предизвикателство“, посочват от ВАдС.

От ГЕРБ са предложили и изменения в чл. 171 от Закона за движение по пътищата, който регламентира прекратяването на регистрацията на коли на шофьори, които са карали пияни или дрогирани. В момента това може да стане за срок от 6 месеца до 1 година. Депутатите предлагат този срок да бъде увеличен на от 1 до 5 години.

От ВАдС са категорични, че в случая „принудителната административна мярка губи своята правна природа, своя временен и превантивен характер, а като правни последици се превръща в същинско административно наказание и то наложено не по предвидения процесуален ред.“

Аналогични законопроекти са внесли и депутати от ВМРО и ВОЛЯ, като за тях адвокатите казват, че оценката им също е негативна и няма да доведат до снижаване на престъпността по транспорта и не са в състояние да обслужат публичния интерес.

Клуб Z припомня, че отново във връзка с инцидента с Милен Цветков главният прокурор Иван Гешев също предложи свои законови изменения - в тях дори съществува опция за доживотен затвор без замяна при причинена смърт от ПТП.

 

Ако наказанията за престъпленията на пътя отново бъдат завишени, съдилищата ще бъдат принудени да постановяват само ефективни присъди, дори и при минимална вина на водача. Това се казва в становище на Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по последния законопроект за изменения на Наказателния кодекс (НК), предложен от ГЕРБ.

Това пише сайтът News.lex.bg.

С новия проект депутатите Красимир Ципов, Анна Александрова и Десислава Атанасова предложиха увеличение на наказанията за шофьорите, предизвикали по непредпазливост инциденти с пострадали, по "шофьорския" чл. 343 от НК. Сега кодексът предвижда при смъртен случай от 2 до 6 години затвор и от 3 до 10 г. в особено тежки случаи. Предложението на ГЕРБ е санкциите да бъдат завишени, като при тежките случаи наказанието да стане от 4 до 12 години затвор, което няма да позволява условно осъждане.

С проекта на депутатите се изключва възможността за условно наказание и за всеки шофьор, който е причинил смърт на пътя, ако е карал пиян или дрогиран, нямал е книжка, избягал е от местопроизшествието, или ако го е причинил на пешеходна пътека, както и ако жертвите са повече от една.

Те предлагат наказанията в такива случаи (чл. 343, ал.3, б. „б“) да са от 5 до 15 г. затвор, а сега долната граница е 3 години лишаване от свобода. В особено тежките случаи и в момента НК изключва условното осъждане, защото предвижда от 5 до 20 години затвор, но от ГЕРБ искат долната граница да се увеличи на 6 години, продължава правният сайт.

Управляващите предлагат още наказанието за пияните шофьори (с над 1,2 промила алкохол), както и за употребилите наркотици да се увеличи на от 1 до 5 години затвор. Успоредно с това, те искат да бъдат чувствително завишени и глобите за този тип престъпления.

В становището на ВАдС, разказано от "Лекс", (пълния му текст виж тук) се казва, че с предложените промени би станало невъзможно налагането на условни присъди, дори и при минимална вина на водача, например при съпричиняване на катастрофата от страна и на пострадалия. Така съдът няма да може да преценява наказанието с опасността на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

„На практика съдът ще бъде принуден да постановява само ефективни присъди лишаване от свобода. Изменение в наказателен закон не може да не е съобразено с изискванията на общата част на Наказателния кодекс и да преследва нелегитимна цел – всички извършители на деяния по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3 НК, независимо от конкретната тежест на извършеното деяние и неговата обществена опасност, респ. от данните за личността на извършителя, наличието или липсата на основания за смекчаване на наказателната отговорност, да получат ефективни присъди и то за непредпазливо деяние“, се казва в становището на адвокатите.

Според тях предложенията няма да доведат до по-малко престъпления на пътя, а ще породят обратен ефект. Те бяха внесени в парламента след жестоката катастрофа на Великден, в която загина журналистът Милен Цветков, блъснат от 22-годишния Кристиан Николов, който кара след употреба на наркотици.

По този повод адвокатите казват, че предложението е „поредната илюстрация за неправилна законодателна практика като рефлексия по повод на конкретно престъпно посегателство, макар и фрапиращо“.

Адвокатите подчертават, че е недопустимо наказанията за причинена смърт на пътя по непредпазливост, независимо дали шофьорът е бил пиян, или дрогиран, да бъдат приравнявани до санкциите за тежки умишлени престъпления, включително и за умишлено причиняване на смърт в катастрофа.

Те дават пример и с многократно по-ниските наказания, които са предвидени за причинена смърт по непредпазливост поради незнание или немарливо изпълнение на занятие (чл. 123 от НК), която се наказва с от 1 до 6 години затвор, а дори и когато извършителят е бил пиян, наказанието е от 3 до 10 години лишаване от свобода и пак допуска условна присъда.

„Не считаме, че непредпазливите деяния, наказуеми по чл. 343, ал. 3 НК са обществено по-укорими от други непредпазливи деяния със смъртен резултат, например по чл. 123, ал. 3 НК, поради което предлаганата от вносителите драстично по-висока законодателна санкция е абсолютно неоправдана. Такива експерименти винаги са деформирали наказателната политика до степен, че са налагали неотложни нови законодателни изменения, които да възстановят нарушения баланс“, се казва още в становището на ВАдС.

В мотивите към законопроекта, депутатите от ГЕРБ пишат, че предлагат по-високи наказания за дрогирани шофьори, които са причинили смърт на пътя, защото от практиката са стигнали до извод, че минималната присъда често се заменя с пробация, което не води до желания ефект.

„Такава съдебна практика няма и не може да съществува, тъй като разпоредбата на чл. 55 НК не допуска замяна на наказанието лишаване от свобода с друго по-леко предвидено в Наказателния кодекс с оглед предвидения законов минимум на наказанието“, отговарят адвокатите, като напомнят още, че за разлика от алкохолните тестове, за наркотичните няма утвърден качествен и количествен критерий за въздействието върху шофьорите.

Не на последно място те напомнят тежкото положение, в което се намират затворите в България, включително и ограничения им капацитет.

„Неоправдано е същите да бъдат „запълвани“ с лица, осъдени за деяния, чиято обществена опасност не налага на всяка цена прилагане на цялата тежест на наказателната репресия. След като целта на вносителите е задължително ефективно осъждане на всички извършители на престъпления по транспорта осъществили престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, то следваше да бъде извършен анализ, какви са очакваните резултати и доколко държавата е в състояние „да отговори на това предизвикателство“, посочват от ВАдС.

От ГЕРБ са предложили и изменения в чл. 171 от Закона за движение по пътищата, който регламентира прекратяването на регистрацията на коли на шофьори, които са карали пияни или дрогирани. В момента това може да стане за срок от 6 месеца до 1 година. Депутатите предлагат този срок да бъде увеличен на от 1 до 5 години.

От ВАдС са категорични, че в случая „принудителната административна мярка губи своята правна природа, своя временен и превантивен характер, а като правни последици се превръща в същинско административно наказание и то наложено не по предвидения процесуален ред.“

Аналогични законопроекти са внесли и депутати от ВМРО и ВОЛЯ, като за тях адвокатите казват, че оценката им също е негативна и няма да доведат до снижаване на престъпността по транспорта и не са в състояние да обслужат публичния интерес.

Клуб Z припомня, че отново във връзка с инцидента с Милен Цветков главният прокурор Иван Гешев също предложи свои законови изменения - в тях дори съществува опция за доживотен затвор без замяна при причинена смърт от ПТП.

Коментари

"вишият" адвокатски съвет,

гнусната банда, която пази от справедливост мутрите и богаташите в България е против наказания за такива като убиеца на журналиста от миналия месец, като убиеца на бебета Местан, като кмета на Трън, чиято жибка беше нагазена и помляна от шестгодишно дете...

Колко странно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?