Article_top

През настоящата седмица обучението по специалността „Право” бе върнато в тъмните времена на 90-те години.

С Постановление № 110 от 28 май Министерският съвет отменя приетата през 2017 г. Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. От вложения дълбок замисъл за реформи, сред които повишаване на качеството в посока практико-приложни умения и засилване на специализацията, не остана и помен.

Актуализирането и подобряването на юридическото образование бе една от водещите цели на Актуализираната стратегия за съдебна реформа 2014 – 2020 г. Но и тази тема, по подобие на укрепване на независимостта на съда и засилване на отчетността на прокуратурата, отиде в небитието.

Откакто на министерска служба преминаха Цецка Цачева, а след Апартаментгeйт, и Данаил Кирилов, с последователни управленски действия и посредством законодателни промени бе унищожено и малкото постигнато през 2015 и 2016 г. В случая с отменената наредба и провалена възможност за по-добро юридическо образование липсват каквито и да е публични и логически издържани мотиви и предварителен анализ и обсъждания. На тъмно от Министерство на правосъдието заличиха дори и крехкия опит за движение в по-добра посока. Към днешна дата стенограмата от заседанието на Министерски съвет също не е публикувана, макар и да е практика стенограмите от заседанията в сряда да бъдат достъпни в петък сутрин.

Какви бяха възможните решения?

Наредбата, ако не революционна, бе поне добра отправна точка, от която да започне промяната. В нея, в най общ план, се поститна съгласието на всички обучаващи по специалността право юридически факултети на висшите учебни заведения. За броя и вида им няма да правим коментар. Длъжни сме да споменем какви бяха възможните решения:

труден вход и по-лесен изход – чрез тежък приемен изпит да се гарантира добър подбор, а впоследствие вече адекватно отсетите кадри да бъдат и добре обучени. Този вариант срещна сериозна съпротива, тъй като лишава университетите от повече приходи от такси. Скрито противопоставяне имаше и от академичната общност;

лесен вход и труден изход – това беше възможно при възприемане на единни за всички юридически факултети държавни изпити. Тук отново отпорът бе, а вероятно и ще бъде, повече от сериозен тъй като наяве излизат всички дефицити на обучението в конкретния ВУЗ. Пак опираме до машината за събиране на пари от колкото може повече „калпаци”.

При третия вариант, който условно можем да наречем „лесен вход, контролиран процес на обучение и неконтролируем изход”, и който бе заложен в отменената наредба, бе потърсено като че ли единственото на този етап валидно разрешение. А то проповядваше увеличаване на броя часове по базисни дисциплини, въвеждане на нови и допълване на стари по предмет дисциплини с практически ориентирано съдържание. Така поне петте години следване и близо шестата година, изпълнена със стаж и формалния изпит пред държавата за придобиване на юридическа правоспособност, целяха да уплътнят и дадат повече време за обучаване. В най-добрия случай и това бе временна мярка, но на този етап най-благоприятна от всички прилагани дотук.

В тази връзка, задочното обучение никога не би било проблем, ако горните условия бяха спазени, но явен факт е, че повсеместно и лекциите, и изпитите в тази форма на обучение са грозна фасада, зад която се получава диплома без съдържание. Цялостното разрешение, дадено от министерството на Данаил Кирилов, въвежда най-ниския възможен модел – лесен прием, понижаване на качеството на образование по време на следването и лесен изход накрая.

Защо се прави това ли?

За да могат да бъдат произвеждани юристи, които после да заемат постове и служби, угодни на дадени кръгове. Жалък факт е, че случващата се отмяна на тази наредба се прави именно от Министерство на правосъдието, в тотално нарушение на Закона за нормативните актове, уреждащ именно нормотворческия процес. Но, да подчертаем за пореден път, и министърът на правосъдието, и лицата на висши постове, начело на съдилища и прокуратурата, са закономерен резултат от апатичното поведение на самите юристи.

Институт за пазарна икономика

Ключови думи
 

През настоящата седмица обучението по специалността „Право” бе върнато в тъмните времена на 90-те години.

С Постановление № 110 от 28 май Министерският съвет отменя приетата през 2017 г. Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. От вложения дълбок замисъл за реформи, сред които повишаване на качеството в посока практико-приложни умения и засилване на специализацията, не остана и помен.

Актуализирането и подобряването на юридическото образование бе една от водещите цели на Актуализираната стратегия за съдебна реформа 2014 – 2020 г. Но и тази тема, по подобие на укрепване на независимостта на съда и засилване на отчетността на прокуратурата, отиде в небитието.

Откакто на министерска служба преминаха Цецка Цачева, а след Апартаментгeйт, и Данаил Кирилов, с последователни управленски действия и посредством законодателни промени бе унищожено и малкото постигнато през 2015 и 2016 г. В случая с отменената наредба и провалена възможност за по-добро юридическо образование липсват каквито и да е публични и логически издържани мотиви и предварителен анализ и обсъждания. На тъмно от Министерство на правосъдието заличиха дори и крехкия опит за движение в по-добра посока. Към днешна дата стенограмата от заседанието на Министерски съвет също не е публикувана, макар и да е практика стенограмите от заседанията в сряда да бъдат достъпни в петък сутрин.

Какви бяха възможните решения?

Наредбата, ако не революционна, бе поне добра отправна точка, от която да започне промяната. В нея, в най общ план, се поститна съгласието на всички обучаващи по специалността право юридически факултети на висшите учебни заведения. За броя и вида им няма да правим коментар. Длъжни сме да споменем какви бяха възможните решения:

труден вход и по-лесен изход – чрез тежък приемен изпит да се гарантира добър подбор, а впоследствие вече адекватно отсетите кадри да бъдат и добре обучени. Този вариант срещна сериозна съпротива, тъй като лишава университетите от повече приходи от такси. Скрито противопоставяне имаше и от академичната общност;

лесен вход и труден изход – това беше възможно при възприемане на единни за всички юридически факултети държавни изпити. Тук отново отпорът бе, а вероятно и ще бъде, повече от сериозен тъй като наяве излизат всички дефицити на обучението в конкретния ВУЗ. Пак опираме до машината за събиране на пари от колкото може повече „калпаци”.

При третия вариант, който условно можем да наречем „лесен вход, контролиран процес на обучение и неконтролируем изход”, и който бе заложен в отменената наредба, бе потърсено като че ли единственото на този етап валидно разрешение. А то проповядваше увеличаване на броя часове по базисни дисциплини, въвеждане на нови и допълване на стари по предмет дисциплини с практически ориентирано съдържание. Така поне петте години следване и близо шестата година, изпълнена със стаж и формалния изпит пред държавата за придобиване на юридическа правоспособност, целяха да уплътнят и дадат повече време за обучаване. В най-добрия случай и това бе временна мярка, но на този етап най-благоприятна от всички прилагани дотук.

В тази връзка, задочното обучение никога не би било проблем, ако горните условия бяха спазени, но явен факт е, че повсеместно и лекциите, и изпитите в тази форма на обучение са грозна фасада, зад която се получава диплома без съдържание. Цялостното разрешение, дадено от министерството на Данаил Кирилов, въвежда най-ниския възможен модел – лесен прием, понижаване на качеството на образование по време на следването и лесен изход накрая.

Защо се прави това ли?

За да могат да бъдат произвеждани юристи, които после да заемат постове и служби, угодни на дадени кръгове. Жалък факт е, че случващата се отмяна на тази наредба се прави именно от Министерство на правосъдието, в тотално нарушение на Закона за нормативните актове, уреждащ именно нормотворческия процес. Но, да подчертаем за пореден път, и министърът на правосъдието, и лицата на висши постове, начело на съдилища и прокуратурата, са закономерен резултат от апатичното поведение на самите юристи.

Институт за пазарна икономика

Коментари

правилно!

След като тези , които са учили за милиционери, съставят ВСС и стават прокурори, останалите места в системата също бавно, но сигурно да се заемат от хора, които не са ходили на лекциите по право.

Що?

След като Маямата с гимназиално образование бе омбудсман.... за какво ви е висше?
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Поздравления за извода защо е

Поздравления за извода защо е нужно на държавата /управляващите/ толкова много млади да вземат дипломи за висше юридическо образование, след като не могат да се реализират по специалността. Така се създава аморална армия от навъртащи се около Борисов, или друг, за да бъдат забелязани заради угодническата им усмивка и когато им се удаде възможност, да извикат на висок глас“: „Борисов е най-добрият политик в Европа и най-кадърният държавник на България за всички времена и най-красивият в момента държавник“!

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?