Article_top

COVID-19 отмени много резервации за почивка, промени много планове, затвори много хотели за сезона. Справи ли се светът с пандемията – експертите казват „не“, но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т.нар. три „Д“ – дисциплина, дезинфекция, дистанция. И така – ако сте отговорен човек и обичате да съчетавате почивката с научаването на нещо ново, или с укрепване на вярата или дори със здравословен труд, ето няколко идеи.

Сайтовете за поклоннически пътувания често организират екскурзии до три манастира край Годеч - чепърленския "Св. Петка", разбоишкия "Въведение Богородично" и букуровския манастир "Св. Георги". В края на деня се предлага и отбивка в съвсем "лъскавия" и пригоден с удобства Годечки манастир.

За по няма и 30 лв. можете да се насладите на обиколки, водени от богослови и с опция за прибиране в София (ако сте от столицата, разбира се) още същия ден.

Но в момента не това е идеята... 

 От "микро-Светата гора" край Годеч най-много е разказвано за Разбоишкия манастир.

И в Клуб Z сме писали за него - с уникалната му вградена в скалата църква, но също така с невероятната възможност за разходка на оядени или не чак толкова ърбън-хора. Само на 40-ина минути от столицата почти задължително е да оставите колата (а има и много мотористи) в село Разбоище и тогава да тръгнете на път по красива пътека.

Преходът включва и жп линия, по която композиции на единствения неуловим от прокуратурата Христо Ковачки може да ви настигнат... Но надали - нарядко са.

Чепърлянският манастир пък е най-малко известен, а и най-слабо посещаван. Той е буквално отсреща срещу разбоишкия и който отиде до единия, едва ли ще пропусне другия.

Днес обаче думата ни е за третия - всъщност най-близък от гледна точка на столицата - букуровския (така е прието името, макар че селото според картите на България е Букоровци, б.р.). Има си и фейсбук страница тук.

Няколко са уникалните неща - освен най-важното, което, разбира се, е обект на този материал: че няма необходимост да се бутате с туристически групи.

Тази обител е кацнала в равно като тепсия поле, обиколено от баири и чукари - на път към Сърбия. Стига се по любим на контрабандитстите път - от Годеч, излизащ на Драгоман, но се отбива при с. Туден за Разбоище, а в началото на селото има табела за наляво.

Букуровският манастир се слави и като дом на цели 5 "залепени" църкви една до друга. Всъщност истината е, че само едната е осветена, другите не са. Тук обаче вече има и арт работилница, където дечурлига - а и не само - оставят своите ценни произведения.

Непременно настоявайте отец Драгомир да ви ги покаже.

Събират и дрехи за нуждаещи се, всяка друга помощ е добре дошла.

Като казахме отец Драгомир, този свещеник (клекнал на снимката горе) живее тук като истински отшелник от прахристиянските времена. Ще ви посрещне с охота и усмивка. Пък и - както се вижда - работа винаги има.

Манастирът години наред се бореше за здрава и надеждна ограда, но и това вече е факт - благодарение на доброволци с повече ентусиазъм и немного средства.

Красотите тук са много, а тичането - свободно. Вземете непременно децата и кучетата.

Наблизо е местната забележителност, за която най-често хората питат - водопадът Котлите. Истината е, че през лятото по-често е пресъхнал. Но пък не се отчайвайте - дайте бодра крачка.

Нощувки би могло да се организират в близкия гр. Годеч - сам по себе си изключително симпатичен и - да не се обиждат местните, ама малко "спрял". Има дори квартири на цени по 16 лв.

Тази разходка обаче си остава - освен ако нямате вила тук - най-препоръчителна за един ден: да забегнете, да се надишате едно хубаво, да хапнете на одеяло върху тревата (освен ако нямате от онези скъпи къмпинг кошници с многото етажерки) и да се върнете заредени у дома.

 

COVID-19 отмени много резервации за почивка, промени много планове, затвори много хотели за сезона. Справи ли се светът с пандемията – експертите казват „не“, но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т.нар. три „Д“ – дисциплина, дезинфекция, дистанция. И така – ако сте отговорен човек и обичате да съчетавате почивката с научаването на нещо ново, или с укрепване на вярата или дори със здравословен труд, ето няколко идеи.

Сайтовете за поклоннически пътувания често организират екскурзии до три манастира край Годеч - чепърленския "Св. Петка", разбоишкия "Въведение Богородично" и букуровския манастир "Св. Георги". В края на деня се предлага и отбивка в съвсем "лъскавия" и пригоден с удобства Годечки манастир.

За по няма и 30 лв. можете да се насладите на обиколки, водени от богослови и с опция за прибиране в София (ако сте от столицата, разбира се) още същия ден.

Но в момента не това е идеята... 

 От "микро-Светата гора" край Годеч най-много е разказвано за Разбоишкия манастир.

И в Клуб Z сме писали за него - с уникалната му вградена в скалата църква, но също така с невероятната възможност за разходка на оядени или не чак толкова ърбън-хора. Само на 40-ина минути от столицата почти задължително е да оставите колата (а има и много мотористи) в село Разбоище и тогава да тръгнете на път по красива пътека.

Преходът включва и жп линия, по която композиции на единствения неуловим от прокуратурата Христо Ковачки може да ви настигнат... Но надали - нарядко са.

Чепърлянският манастир пък е най-малко известен, а и най-слабо посещаван. Той е буквално отсреща срещу разбоишкия и който отиде до единия, едва ли ще пропусне другия.

Днес обаче думата ни е за третия - всъщност най-близък от гледна точка на столицата - букуровския (така е прието името, макар че селото според картите на България е Букоровци, б.р.). Има си и фейсбук страница тук.

Няколко са уникалните неща - освен най-важното, което, разбира се, е обект на този материал: че няма необходимост да се бутате с туристически групи.

Тази обител е кацнала в равно като тепсия поле, обиколено от баири и чукари - на път към Сърбия. Стига се по любим на контрабандитстите път - от Годеч, излизащ на Драгоман, но се отбива при с. Туден за Разбоище, а в началото на селото има табела за наляво.

Букуровският манастир се слави и като дом на цели 5 "залепени" църкви една до друга. Всъщност истината е, че само едната е осветена, другите не са. Тук обаче вече има и арт работилница, където дечурлига - а и не само - оставят своите ценни произведения.

Непременно настоявайте отец Драгомир да ви ги покаже.

Събират и дрехи за нуждаещи се, всяка друга помощ е добре дошла.

Като казахме отец Драгомир, този свещеник (клекнал на снимката горе) живее тук като истински отшелник от прахристиянските времена. Ще ви посрещне с охота и усмивка. Пък и - както се вижда - работа винаги има.

Манастирът години наред се бореше за здрава и надеждна ограда, но и това вече е факт - благодарение на доброволци с повече ентусиазъм и немного средства.

Красотите тук са много, а тичането - свободно. Вземете непременно децата и кучетата.

Наблизо е местната забележителност, за която най-често хората питат - водопадът Котлите. Истината е, че през лятото по-често е пресъхнал. Но пък не се отчайвайте - дайте бодра крачка.

Нощувки би могло да се организират в близкия гр. Годеч - сам по себе си изключително симпатичен и - да не се обиждат местните, ама малко "спрял". Има дори квартири на цени по 16 лв.

Тази разходка обаче си остава - освен ако нямате вила тук - най-препоръчителна за един ден: да забегнете, да се надишате едно хубаво, да хапнете на одеяло върху тревата (освен ако нямате от онези скъпи къмпинг кошници с многото етажерки) и да се върнете заредени у дома.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?