Победата на Дара беше лечителен мехлем за груповата психология. Възцари се поне донякъде и чувството, че просешкото удоволствие да наругаеш едно хубаво, талантливо и успешно момиче от мъничката си дупка не е много окей
"Ние сме балканска държава, в която патриотизмът и мачовщината се бъркат с любов към родината, а те нямат нищо общо с нея. Да си татуираш Левски и Ботев и да биеш жена си не те прави мъж"
Време да СТАНЕМ наистина такава - със съответния манталитет, споделените и спазвани правила, без които нашият живот ще е пълен ужас, в какъвто вече сме живели
А защо всъщност грубият език се превръща в проблем? Една от причините е лицемерието на публиката
Защо един наистина успешен човек би се върнал в България, изключвайки емоционалния фактор?
Въпросът е в каузата. Имаме ли такава? Или сме безпомощни наблюдатели на всичко, с което няма да се съгласим?
Няма да ви даде риба, а малка дървена въдица и то много евентуално. Както и на "иконоборческия" антиевропейски комик Орбан
