Да бъдем честни. Единственият начин ПП и ДБ да продължат да съществуват като изразена дясна опозиция на умерения ляв популизъм на Радевата власт е да уцелят "в десетката" със своята кандидат-президентска двойка. Така, че тя да победи на балотаж евентуалния кандидат на ПБ, който за момента изглежда, че ще е Илияна Йотова.
В противен случай ще се озовем с "абсолютна ПБ монархия". Но извън шегата, свръхконцентрацията на власт у когото и да било не е полезна за здравето на демокрацията.
"Хоризонтален" кандидат, а не "един от техните"
Относно Йотова: самият факт, че президентът на България може да бъде дама, изглежда окуражаващ, сякаш най-сетне се измъкваме от тресавището на предмодерния негласен мачизъм. Истината е, че Йотова е умерена, блага и всичко, каквото се изисква от нея.
Опитва се да гради собствен "бранд", леко тип "майка на нацията" и тъкмо това поражда разговора кой и какъв типаж би трябвало да бъде изправен срещу нея. Разбира, с известната условност, че за момента все пак не знаем дали тя ще е кандидатът на ПБ.
Най-голямата опасност тук е десният избраник да повтори ниската парабола на някои предишни кандидатури, последната от които беше тази на Лозан Панов. Има разлика между добри личностни качества по принцип и адекватен президентски профил. Рискът за тях е поуките да не са извлечени и новата кандидатура да е изразено "градска" - "от наште". Дали двойката ще е Андрей Гюров/Георги Кандев за момента е безпредметно да се коментира; "патриархът" Иван Костов вече номинира като свой избор Гюров, макар че има не един пример от миналото, когато не е бил най-блестящият кадровик.
Шансът им е кандидатът да е тип "хоризонтален", т.е. да се търси далеч по-широка подкрепа от градската. Той трябва да е "инклузивен", а не "ексклузивен" - да се тонира антилевия и антикомунистически дискурс и да се инжектира здравословна доза десен популизъм в защита на евроатлантизма. Да не забравяме, че кандидат-президентът е длъжен "по паспорт" да звучи инклузивно, да става и да ляга с фрази като "ще бъда президент на всички българи, както повелява Конституцията", "ще бъда обединител" и от сорта. Това може да се яви и като контрапункт на късното говорене на Радев в тази роля, което на моменти беше свръхполитизирано. "Хоризонталният" и "инклузивен" кандидат не значи Ганьо Балкански, който "прелива" от бравурни черти на характера, но още по-малко значи Гуньо Адвокатина, комуто въобще липсва характер.
Този избор е мажоритарен
Разбира се, хубаво е да има и от онова почти неопределимо с думи нещо, наречено "харизма" (най-близо до древногръцкия смисъл е "дар на очарованието", защото е свързано с трите харити, парабожества на красотата в митологията). Защото съвременният кандидат не трябва да е просто политик, без значение професионален или по неволя, както напомня проф. Марк Доусън от Калифорнийския университет. Той или тя се налага да е и отчасти шоумен, но в същото време да излъчва нещо държавничество и волево.
Всичко това по една проста причина - хората в България забравят, че никой президент не може да бори структурните кризи поради ограничените си правомощия и са склонни по добре направляван рефлекс да очакват "спасител". Това вече е имплантирано в колективния умствен софтуер до степен на ритуализация. Разбира се, ние не можем да предугадим контекста след шест месеца или повече, но градските десни със сигурност трябва да се готвят за сценарий тип "абсолютизацията на властта и породените от нея опасности".
По-старият демократичен императив диктуваше, че от избирателите някак се очаква да гласуват за компетентността. Страхувам се обаче, че в условията на дигитална революция и абсолютна свързаност се възнаграждава далеч повече емоционалната достъпност, особено когато става въпрос за президентски избори, които на практика са мажоритарни. В този смисъл бъдещият десен кандидат започва с хендикап, т.е. по емоционална достъпност Йотова вече води с 1:0. Готов съм да се обзаложа обаче, познавайки мисленето в наше дясно, че се търси не емоционален аватар, а максимален антипод на Йотова, нещо като прословутия в киното "strong, silent type".
"Да е едновременно като Желю Желев и Петър Стоянов"
Има и още една много важна неизвестна величина - какви са плановете на ГЕРБ, защото не ми се вярва да подкрепят кандидат на ПП и ДБ. Това означава, че ще издигнат свой и тогава положението в евроатлантическия сектор става драматично. Не за друго, а защото съм убеден, че и там рациото се движи по същия опростенчески модел - тип "мога ли да опиша този човек с едно изречение". Тогава ще говорим за частична канибализация, а шансовете на г-жа Йотова нарастват неимоверно.
Да обобщим: търси се кандидат за президент на демократичната общност, който да е харизматичен, артикулативен, компетентен (за всеки случай), рационалист, но не скептик. Той или тя трябва да е убедителен по отношение на ценностите, които отстоява. Емоционалната достъпност е предимство.
И като казах "ценностите", доц. Георги Лозанов:
"Кандидатът трябва да е едновременно като Желю Желев и Петър Стоянов, т.е. да защити категорично демократичния път на България. Защото контекстът е подобен - Желев дойде след 45 години комунизъм по оста БКП-БСП-Москва, а Петър Стоянов - след катастрофалното посткомунистическо управление на Жан Виденов при пълно мнозинство, каквото Радев има в момента."
