Изпитвате носталгия по комунизма? Нямате спомени от онова време, но слушате от по-възрастните колко хубав е бил животът тогава?
Настоящото извънредно положение ви дава чудесна възможност да си припомните как я карахме преди 1989 г. Или да придобиете собствени впечатления. Защото всички попаднахме в един вид комунистическо риалити шоу.
Добре дошли. Или добро пожаловать, ако предпочитате.
Лишени сме от основни свободи - свобода на придвижване, свобода на събранията и т.н.
Пътуването в чужбина е нежелателно. Тогава беше забранено. И тогава, и сега обаче всеки, който се върне от странство, е гледан с подозрение.
Частната инициатива в някои иконономически сектори е забранена.
По магазините има опашки, а определени стоки липсват.
Властта е съсредоточена в правителството, а не в парламента.
Един от основните ръководители на държавата в момента, кат един същински Добри Джуров, не сваля генералската си униформа в своите публични изяви.
Някои изтъкнаха, че от 1945 г. насам не сме били в извънредно положение. Зависи от гледната точка. Защото според нормалните цивилизационни критерии целият период от 1944 до 1989 г. си беше извънредно положение. Според тогавашните постулати обаче всичко си беше обичайно всекидневие.
В началото на настоящото извънредно положение експерти обясниха, че все пак имаме свобода на словото и свобода на сдружаването. Защото положението е извънредно, а не военно. Е, преди 1989 г. тези две свободи също ги нямахме.
Всъщност какво друго освен военно да е положение, при което една държава е окупирана от чужда армия? В случая съветската. Същата тази армия, чиито паметници все още стърчат из България. И се обгрижват старателно, включително от настоящата власт.
Така че да се възползваме от момента, да събираме впечатления и да не бъдем късопаметни. Защото има една основна разлика. Ясно е, че настоящото извънредно положение все някога ще свърши. А на това преди 1989 г. не му се виждаше краят. Толкова не му се виждаше краят, че всички бяхме изключително изненадани, когато той все пак настъпи. Някои още не могат да се освестят и продължават да въздишат по комунизма.

Коментари
....
....
Опитваш се да имаш аналитично
Затова бих се опитал да ти помогна:
Представи си един промишлен зайчарник или комбинат за бройлери и се съсредоточи върху "демографската" криза сред обитателите им!
....
Наистина съжалявам, че се
Повече няма да го правя.
....
....
ЗА ДА ЗАЖИВЕЕМ ПО-ЧОВЕШКИ,
първото нещо е да са отдалечим от руското насилничество и грабитерство, второто - да не отиваме при друг грабител/САЩ ни продаде самолетите на много по-висока цена в сравнение със Словакия напр., и не ни помага да намалим корупцията, и да правим 100 пъти премерен дослук с надигащата се Неоосманска империя/ и третото нещо е реална, а не Бойкова интеграция с ЕС.
ДРАГИ КОЛЕГА ВЕРЕН ЧИТАТЕЛ,
при Соца сме оцелели, както негрите при колониализма. Били са необходими на плантацията.
Руската колониална империя се е нуждаела от кокошка да снася златни яйца в сърцето на на Балканите. Да не е луда, та да заколи кокшката?
....
И ако тогава сме били нужни на "Руската колониална империя", сега нужни ли сме на някого, че най-бързо се топим като нация в цял свят?
ДРАГИ ВЕРЕН ЧИТАТЕЛ,
ПРИЧИНИТЕ ЗА по-силното топене на българския етнос в сравнение с турския и циганския са много. Но аз ще припомня, че една от мечтите на руския царизъм е обезбългаряване на българското землище. Сегашното обезбългаряване устройва отлично руснаците.Руснаците са единствената държава, която е отмъквала с непочтени средства българско население през турскко. След Руско-турската война от 1830 г. на Айтоското поленапример се събират 16 хиляди каруци с най-необходимия инветар и пособия, които заблудени тръгват за Русия след руските войски. Вярвам, че сте чели гневното 14 странично книжле на Раковски срещу мръстата руска политика, която ще ни освобождава, а отмъква българско население, и ни изпраща татари и черкези. Тези факти не се оспорват от руските историци.
Моят три пъти прадядо -
А какво е било отношението на "освободителите" ни към българите по това време, човек може да прочете в предговора на "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов.
Стига да може да чете!