Article_top

Поколението, изживяло лично Втората световна война, постепенно си отива, а в резултат от това избледняват и споделените спомени за нея. Заедно с тях избледнява и убеждението, че войната е част от европейското минало, но не и от европейското бъдеще. През май миналата година Европейският съвет за външна политика проведе допитване с въпроса дали през следващите 10-20 години е възможна война между европейски държави. Оказа се, че такава опасност най-често виждат младите хора във възрастовата група 18-24 години. А това навежда на мисълта, че следвоенният европейски свят си е отишъл още преди идването на коронавируса.

„Навярно ние никога не се учим от историята просто защото се страхуваме, че ако можехме да си представим реалността на войната и нейните последици, щяхме да престанем да вярваме и в Бога, и в хората около нас“, пише американският поет Чарлз Симик.

Думата "освобождение"

75 години след края на Втората световна война в европейските столици няма да има големи юбилейни чествания - заради COVID-19. Но не е само коронавирусът - Европа е заразена и с вируса на историческия ревизионизъм. Защото в Русия и в няколко източноевропейски страни днес наблюдаваме как спомените за войната се превръщат в оръжие. А да отхвърляш официалното правителствено тълкуване на войната се превръща в престъпление.

Всички знаем, че истината е винаги първата жертва на всяка война. А във войните за историческата памет първата жертва е комплексността. Както Русия, така и няколкото източноевропейски страни изглеждат твърде зле в пропагандната битка за Втората световна война.

Според официалния разказ на Кремъл всеки, който възразява срещу съветската окупация на Източна Европа след 1945 г., е чисто и просто фашист. А всяка критика срещу политиката на Сталин е умишлен опит да се омаловажи решаващата роля на Червената армия за победата над Хитлер. В част от Източна Европа отговарят на Русия „по огледален начин“: всеки, който се е борил срещу Съветския съюз, включително и съюзниците на нацистите, се разглежда като герой. Историята обаче е много по-комплексна. А да отдадеш дължимото на комплексността не означава, че двете страни в тази война са еднакво криви във вижданията си за историческата памет. Кремъл има пълно право да настоява, че всички трябва да признаят саможертвата на съветските хора. Именно на съветските, а не на руските. Защото в битката срещу Хитлер загинаха милиони украинци, грузинци и средноазиатци. А в Беларус всеки трети човек не доживя края на войната.

Войните обикновено са битки за територия. Войните за паметта обаче са битки за значението на думите. Сегашните войни на паметта между Русия и Украйна, Русия и Полша и Русия и Чехия са именно войни за значението на една дума - думата „освобождение“.

През 1985 година тогавашният германски президент Рихард фон Вайцзекер направи исторически жест, като обяви 8 май за Ден на освобождението. На своите сънародници той каза следното: Вярно е, че германците изстрадаха много по време на войната, а след нея претърпяха несправедливости. В същото време обаче те нямат право да се смятат за жертви, защото носят отговорността за огромните страдания на други хора и за избиването на евреите. И тъкмо поради това трябва да смятат края на войната за освобождение - защото Германия изгуби войната, но спечели свободата си. А в крайна сметка свободата е много по-важна от победата.

Тъкмо този германски урок обаче в Кремъл не разбират и до ден днешен. Защото за източноевропейците 8 май и краят на войната не означават освобождение. Съветската армия пристигна при тях като победител над нацистка Германия, но не освободи страните им.

Паметниците на съветски танкове не могат да бъдат паметници на освобождението

Владимир Путин отказва да приеме факта, че милионите съветски хора, загинали в битките за изтласкване на нацистите от Източна Европа, не дават на Москва правото да решава кога източноевропейските държави да празнуват освобождението си. Саможертвата на съветските войници заслужава респект, а всеки опит да се омаловажи ролята на Съветския съюз за победата срещу Хитлер е равносилен на исторически ревизионизъм, но паметниците на съветски маршали и танкове не могат да бъдат паметници на освобождението просто защото източноевропейските общества не ги смятат за такива.

40 години след края на войната не съюзниците, а германският президент обяви 8 май за Ден на освобождението. Тъй че не друг, а самите източноевропейци са онези, които решават кога точно е денят на тяхното освобождение.

"Дойче веле"

 

Поколението, изживяло лично Втората световна война, постепенно си отива, а в резултат от това избледняват и споделените спомени за нея. Заедно с тях избледнява и убеждението, че войната е част от европейското минало, но не и от европейското бъдеще. През май миналата година Европейският съвет за външна политика проведе допитване с въпроса дали през следващите 10-20 години е възможна война между европейски държави. Оказа се, че такава опасност най-често виждат младите хора във възрастовата група 18-24 години. А това навежда на мисълта, че следвоенният европейски свят си е отишъл още преди идването на коронавируса.

„Навярно ние никога не се учим от историята просто защото се страхуваме, че ако можехме да си представим реалността на войната и нейните последици, щяхме да престанем да вярваме и в Бога, и в хората около нас“, пише американският поет Чарлз Симик.

Думата "освобождение"

75 години след края на Втората световна война в европейските столици няма да има големи юбилейни чествания - заради COVID-19. Но не е само коронавирусът - Европа е заразена и с вируса на историческия ревизионизъм. Защото в Русия и в няколко източноевропейски страни днес наблюдаваме как спомените за войната се превръщат в оръжие. А да отхвърляш официалното правителствено тълкуване на войната се превръща в престъпление.

Всички знаем, че истината е винаги първата жертва на всяка война. А във войните за историческата памет първата жертва е комплексността. Както Русия, така и няколкото източноевропейски страни изглеждат твърде зле в пропагандната битка за Втората световна война.

Според официалния разказ на Кремъл всеки, който възразява срещу съветската окупация на Източна Европа след 1945 г., е чисто и просто фашист. А всяка критика срещу политиката на Сталин е умишлен опит да се омаловажи решаващата роля на Червената армия за победата над Хитлер. В част от Източна Европа отговарят на Русия „по огледален начин“: всеки, който се е борил срещу Съветския съюз, включително и съюзниците на нацистите, се разглежда като герой. Историята обаче е много по-комплексна. А да отдадеш дължимото на комплексността не означава, че двете страни в тази война са еднакво криви във вижданията си за историческата памет. Кремъл има пълно право да настоява, че всички трябва да признаят саможертвата на съветските хора. Именно на съветските, а не на руските. Защото в битката срещу Хитлер загинаха милиони украинци, грузинци и средноазиатци. А в Беларус всеки трети човек не доживя края на войната.

Войните обикновено са битки за територия. Войните за паметта обаче са битки за значението на думите. Сегашните войни на паметта между Русия и Украйна, Русия и Полша и Русия и Чехия са именно войни за значението на една дума - думата „освобождение“.

През 1985 година тогавашният германски президент Рихард фон Вайцзекер направи исторически жест, като обяви 8 май за Ден на освобождението. На своите сънародници той каза следното: Вярно е, че германците изстрадаха много по време на войната, а след нея претърпяха несправедливости. В същото време обаче те нямат право да се смятат за жертви, защото носят отговорността за огромните страдания на други хора и за избиването на евреите. И тъкмо поради това трябва да смятат края на войната за освобождение - защото Германия изгуби войната, но спечели свободата си. А в крайна сметка свободата е много по-важна от победата.

Тъкмо този германски урок обаче в Кремъл не разбират и до ден днешен. Защото за източноевропейците 8 май и краят на войната не означават освобождение. Съветската армия пристигна при тях като победител над нацистка Германия, но не освободи страните им.

Паметниците на съветски танкове не могат да бъдат паметници на освобождението

Владимир Путин отказва да приеме факта, че милионите съветски хора, загинали в битките за изтласкване на нацистите от Източна Европа, не дават на Москва правото да решава кога източноевропейските държави да празнуват освобождението си. Саможертвата на съветските войници заслужава респект, а всеки опит да се омаловажи ролята на Съветския съюз за победата срещу Хитлер е равносилен на исторически ревизионизъм, но паметниците на съветски маршали и танкове не могат да бъдат паметници на освобождението просто защото източноевропейските общества не ги смятат за такива.

40 години след края на войната не съюзниците, а германският президент обяви 8 май за Ден на освобождението. Тъй че не друг, а самите източноевропейци са онези, които решават кога точно е денят на тяхното освобождение.

"Дойче веле"

Коментари

МОЧА и другите подобни....

са тотемите на нашите окупатори!

Борбата на боклука с паметниците

е разбираем феномен. Боклукът е по душа слабохарактерен, страхлив, с гъвкав гръбнак. Той не е свикнал да има собствена позиция, която да защитава открито.

Боклукът се появава там, където няма хигиена, на място, към което нормалните хора не гледат в момента.

Появява се, а ако повечето са боклуци, само и единствено се увеличава.

Боклукът в България прелива, а другарят Кръстев е едно от най-миризливите му и жалки въплъщения.

....

Така си е. Напълно съм съгласен с г-н Кръстев.

Въпреки че имам сантименти към соц периода (тъй като съм роден в последната му фаза), ако не бе Червената армия окупирала страната ни, историята щеше да има друг развой. Като това важи за цяла Източна и Централна Европа (с изключение на Югославия (тогава) и Гърция).
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Парадоксален е фактът, че

Парадоксален е фактът, че Русия/СССР/ издигна стотици паметници и братски могили в България посветени на руските войни от II-та Св. В. без тук да е загинал и един техен войник и нито един посветен на стотиците загинали руски войни в Добруджа по време на I- та Св. В.
Това, че Русия е гузна от този факт и го крие дори от самите руснаци е ясно ,но не е ясно, защо никой български политик не ги пита или както казваше дядо ми - участник в тази война: Какво правеха нашите освободители, мамицата им, с пушките си в нашата Добруджа?
Руските войни от 1877-78 и през 1944 може и да са си вярвали, че освобождават някой от нещо в България, но руската и съветска държава, руският цар, Сталин, руските генерали, политици и дипломати, дори много и от руската интелигенция никога не са искали да освобождават България и това е исторически факт. И понеже историята винаги е зависела от последните, а не от простият войник който мре по тяхна заповед, България винаги е заробвана от Русия, а не освобождавана.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

СПОРЕД АКАД. ГРИГОР ВЕЛЕВ

всички руски войни са завоевателни. СССР не нападна Германия пряко, но преди войната тръгна да откъсва земя от мирна Финландия, Бялата война, която показа, че червената армия е лошо подготвена. Сключи тайни договори с Хитлерова Германия. С Германия извършиха четвъртата подялба на Полша и с този акт и двете поделят отговорността за избухванетона ВСВ.
Русия има навика да обсебва исторически заслуги. В т. нар. Освободителна Руско-турска война напр. се говори само за Русия. Нищо за Финландия, нишо за Румъния, която според Божидар Димитров участва с 56 хилядната си армия и има немалък принос за спечелване на Плевенската епопея, като оставои 2 хил. убити. Ами българското опълчение?
Русия понесе големи здагуби във ВСВ и заради недобрата си военна подготовка. САЩ ликвидираха Япония и Русия прехвърли войските си на запад. Целият свят помогна на Русия срещу германското чудо. Колко бомби стовариха САЩ над немците сомо Бог знае.
Заслугите на съветския народ никой не може да омаловожи, но не и да надцени. Всеки получава толкова, колкото му се полага. Путин иска цялата заслуга за себе си, но това не е реалистично. ОШе повече като си съинициатор за войната. По важното е занапред да няма войни, да няма Катински трагедии, да няма подялба на държави, анексии и руският народ да се опита да живее щастлво без войни, защото историята на Русия е история на руските безброй войни.
Статията е чудесна, лошото е това, че авторът пак не е можал да се въздържи да не взема, макар и фино, руска страна.

Калин

Да не би г-н Иван Кръстев да открива топлата вода ? Та това го знаех още, когато бях в началното училище. Нали имаме бащи и дядовци ! Отраснах в семейство, което бе преживяло това, знаеше го, и беше предмет на разговори !
Нека г-н Кръстев да разкаже в какво семейство е отраснал ?
Емил Коцев's picture
Емил Коцев
Емил Коцев

Срамни неща пишеш.

Срамни неща пишеш.
Когато навремето влизах в Трайскирхен, първия въпрос който полицаят ми зададе бе, защо искам политическо убежище?
Отраснал в комунистическа България аз започнах да разказвам за баща ми - страдал много повече от мен, но полицаят ме прекъсна на първата минута - Аз питам за ВАС господине, а не за баща ви!
Тогава разбрах, че в нормалните страни се интересуват и ценят само от ЧОВЕКА насреща, а не баща му и фамилията му, което е нормално, защото другото е болшевизъм.
Аз си научих урока за цял живот, но като гледам какви ги драскаш се съмнявам, че на теб това време ще ти стигне.

Помиярите на служба на на чужди разузнавания

подменят историческите факти с лъжлива пропаганда и се борят с паметници, вместо с проблемите на бъдещето.

Кво ново на страниците на платения от кражби на прехода парцал?

Относно "окупацията"

Някой от изказващите се може ли да ми посочи друг пример за окупиране на държава при който армията и остава не разформирована, Неразоражена, без смяна ,по точно с малки промени на командният състав. Това е първият въпрос. Вторият е ако ни бяха оставили в зона на влияние на Великобритания, знаейки претенциите на Гърция и Югославия, какво щеше да остане от България. Това са факти,не пропаганда.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?