Гледам тази снимка от протестите, гледам сутрин анализатори, които уж трябваше да бъдат от "демократите", но хортуват колянопреклонно, че няма "алтернатива" на сегашното управление... 

Как стана така, че протестърите от снимката станаха част от статуквото и се прегърнаха с Пеевски? 

 

Известен със своите „трансформации“ социолог „от ляво“ засрамва Раймонда Диен (френска комунистка, известна с протеста си срещу войната в Индокитай, при който ляга на жп релси - бел. ред.) с медийни плонжове, като твърди че скандалният запис с премиерския хамалски език бил фалшив. Няма експертиза, няма проверки, от Москва му го казали. Същият не само редовно громи НАТО, но и е шеф на „социоложки“ интернационал, който върши „коминтерновска“ работа. 

Да се чудиш  на кое точно няма алтернатива - на лъжата, на корупцията, на простащината, на безпринципността?

След това виждаш снимката на сегашен лидер на „десния“ СДС, който казва, че няма проблем с далаверата с ПИБ. Нищо че от името на данъкоплатците там подаряват едни 200 милиона лева на частна банка.

И ти става кристално ясно защо у нас не успя демокрацията, защо е системно предавана от призваните и клелите се да я бранят, да я пренасят във времето и да възпитават поколение след поколение. 

Малките предателства 

През годините многократно съм се убеждавал, че случващото се не е непременно плод на злонамереност, а на поредица от малки компромиси и дерайлирали добри намерения на нерядко достойни хора.

Борисов успя да привлече значителна част от електората на „разбитите“ авари, основно свързан с държавния апарат. Така че може да се признае, че има логика (поне на теория) в поддържането на топли връзки между всички "бивши" от СДС и ГЕРБ, като противотежест не само на "комунистите", но и на ДПС и Пеевски. Подобен рефрен се използва и от "патриотите", за да оправдаят оставането си на власт. Повтарят, че било важно да не се отворят вратите на ДПС към властта!? Да не се отварят вратите на същия този Пеевски, който има повече реална власт от Борисов и от Каракачанов взети заедно.

Демокрацията на привидностите

В нашата демокрация всичко е привидно, изглежда едно, а се оказва друго. Идеите никога не са имали значение, нито идеологиите, нито националните интереси. Затова местният консерватор е малко либерал, а либералът често консервативен. Десните са леви – строят държавен капитализъм, левите са десни – въвеждат плосък данък. Най-отпред винаги са били келепирът, кариерата, депутатското място - в левове и в евро, както и достъпът до публичния кеш. 

Как да забележиш корупцията, ако си се разположил удобно в нея? Житейски звучи оправдано - материален свят, разходи... 

Как мислите, докато разнищваме историята с палатите на държавните милионери Севда от Министерския съвет и Делян от "Булгартрансгаз", каква част от електората ще предпочете да ги заклейми и каква част ще им завиди, че не е на тяхното място? Отговорът на този въпрос ще ви предскаже какви ще бъдат резултатите от изборите утре. 

Общият ни проблем е, че когато мнозинството сред управляващите решават личното си уравнение, а са обърнали гръб на „народната работа“, общият ни дом се разрушава. Докато ролевият модел на младите е егоизмът на Пеевски и Борисов, няма да имаме общество, а съжителство, няма да сме граждани, а поданици, а понятия като народ и нация ще бъдат условни.  Като не могат да променят факта на 111-то място в класацията по свобода на медиите, се опитват да създадат паралелен свят, в който „свободата“ на Борисов да присъства от сутрин до вечер в медиите, той да води перманентна предизборна кампания, а това да се тълкува като свободни медии. Така тихо и полека подменяме понятията – свобода, истина, независимост, равен достъп. Тази паралелна виртуална реалност не я създават Нинова или Радев от екрана, а „демократката“ Жотева, антиДПС героят Рашидов и левият Кънчо Стойчев.

Така е и с корупцията. От "Трансперънси интернешънъл" вече не били меродавни със своя индекс на корупция, който ни закотви на последно място в ЕС. Трябвало да гледаме Евробарометър, според който сме около средните равнища за ЕС. И това не го казва медийната котерия на властта, а качествени хора. Имиджът на България като корумпирана страна им пречи да реализират своите житейски и професионални цели и препятстват реката от евросубсидии към зелената икономика. Но вместо да атакуват корупцията и носителите я по върховете на властта, са се заели да подобрят имиджа им. Затова вече няма да се казва, че новите еврофондове ще се „усвояват“, а че ще се инвестират. Малко лъсната фасада и всичко е наред. Ще видите как ще се роди новият съюз на заинтересованите от привличането на тези 15 милиарда евро от Фонда за възстановяване на икономиката, в който ще влязат и десни и леви, заедно с Борисов и Пеевски. 

Без смяна на модела на властта подобно на предишните субсидии, които отидоха при олигарсите, и новите ще потънат в общия корупционен кюп, ще унищожат конкуренцията на пазара, ще усилят автокрацията и ще произведат ново разслоение.

Всички правят партии 

Не винете Божков, че е поредният, който прави партия. Защо не? По-лош вариант ли е от Борисов или от Пеевски? Оставете 18-те обвинения, те могат да бъдат и сто, и хиляда. Според вас колко обвинения могат да се повдигнат срещу Пеевски или срещу Борисов, ако се смени властта? 

На този етап, обвиненията са работна версия на прокуратурата, не са обществена оценка. Няма съд, няма присъда, т.е. Божков все още е невинен, ползва се от същия обществен статут като Пеевски и Борисов. Нека е ясно, че високият пост - премиерски ил прокурорски, не гарантира "морална висота" или предимство в дебати.  

Цялата претенция на властта приключва с въпроса: "Къде е ритонът?"  Вие кого сте избирали - Божков или Борисов?

Кой е истинският грешник - дали не е този с властта, получена от народа, който, злоупотребявайки с нея, трупа лично богатство?

За да действат всички по веригата като добре смазана машина, значи всеки един от тях - Менда, Цвета, Влади, Вежди, Георги, Тома и т. н. - има личен интерес корупцията да продължи.

Единствената възможност за промяна са изборите.  Всичко друго е фетиш. Затова са и новите проекти. Цветанов, Слави, Мая, Божков и поне още половин дузина се опитват да трасират своята писта. Част от десните ги възприемат като резервни гуми на модела. Съмненията не са без основание, особено на фона на историята на ГЕРБ от създаването ѝ до наши дни. Най-голямото препятствие обаче е раздробеността и разпокъсаността на алтернативите на властта.

В джунглата на българската политика, когато здравословният скепсис на българина започне да отстъпва пред страха и келепира, лошите варианти се самослучват. 

Българските политици не се реализират в стерилна среда и идейно чисти формати. Тридесет години се стремяхме към чиста политика, правена от съвършени, неопетнени личности. Те обаче или не стигаха до властта, или пребиваваха в управлението кратко, без да могат да се задържат. Тръгваха си обидени на електората, който сложи начело на държавата сегашните цинични популисти, новите „прости“ политици, които обаче знаят как да договарят порции и да се задържат на власт.

Обективният поглед сочи, че промяната може да дойде само от обединени от неволята политици, партии и активни граждани, дори и изповядващи противоположни възгледи. Поотделно, без да има елементарна мрежа за взаимодействие, всички алтернативи на сегашната власт са слаби и неконкурентни – и новите, и старите. На този етап е трудно си представим примерно лидерите на извънпарламентарната дясна опозиция да поемат инициативата и да станат консолидатори на прагматичен проект за промяна на статуквото. 

Майсторът на "реалполитиката", тефлонов политик...

Злото е прекалено голямо, за да не бъде забелязано и обуздано. Големият проблем е, че у нас няма по-голям майстор на "реалполитиката" от Борисов. Той управлява именно, защото няма задръжки да се прави на прост, да бъде циничен, да псува, да върти всякакви схеми с всякакви хора, а последното, за което му пука, е как точно ще го възприемат. В неговата животинска ферма има само „тулупи“ и „мисирки“, защо да ги уважава? Имаме вече и новата му класика - да отрича всичко.

Именно тази негова сила е и негова слабост, защото разви наркотична зависимост от пребиването си на власт. Заради властта той загърби обикновените човешки радости и семейни ценности. И колкото да си внушава, че няма проблем един ден да не е премиер, тази мисъл го изважда от равновесие. Както при планината, изкачването е по-лесната част от слизането. Той пропусна удобния момент и развръзката няма как да не го плаши. 

Мисли си, че едни ще купи, други "ще размаже", на трети ще демонстрира коронния си номер "аз съм малко прост" ...и така до безкрай. 

Наричат го политически Худини или тефлонов политик, защото се измъква от всякакви ситуации. Но каква е цената за него и за обществото? Ласкателите са на почит, но му гледат и сеира. Трагедията ще започне в момента, в който усетят, че е слаб. Няма да има кой да го защити - нито ъндерграундът, който вече има богатство и ще тръгне да се договаря, нито Пеевски, нито ласкателите, които рязко ще се преориентират към новите си господари. Но това е негов проблем.

С какво Борисов превъзхожда опонентите си?

Да започнем с това, че той е в перманентна предизборна кампания. Нормално всеки премиер решава стратегическите въпроси на държавата, спасява ни от демографската катастрофа, чертае планове как да се измъкнем от дъното на Европа по доходи и жизнен стандарт, трасира визията за развитието ни за години напред като съчетава индивидуалните и колективни планове и интереси. Преглежда и огромен обем документация, която го информира, за да взема решения. Вместо това Борисов е оставил текущата работа на Томислав Дончев, който е административен премиер в сянка, и се е съсредоточил върху управлението на общественото мнение през медии и наративи. 

Той строи магистрали, контролира обекти, което изобщо не е негова работа, най-малкото защото има министри, заместник -министри, шефове на агенции, компании, на които се плаща за това. Но емисиите са препълнени от новини „от борда на джипа“, което с времето се превърна във водевил, но за електората това е без особено значение.

В това отношение опонентите му отстъпват решително. Няма как да победиш на избори човек, който 24/7/365 дни омайва избирателите, като разчиташ само на предизборното време. Тогава Борисов дори може да си позволи да се държи като страничен наблюдател. 

Традиционните партии трудно ще родят алтернатива

Опозицията е твърде срамежлива и в опитите да си взаимодейства

Борисов и Пеевски, напротив, нямат никакви скрупули. Плетат си схемите без да ги е грижа за идейни и морални опаковки. Взаимодействат с всички - с Георги Гергов и Кирил Добрев от БСП, със СДС (заради марката), с ДПС, сега имат и хора в дясно (през зелените пари за „усвояване“ от Възстановителния фонд в Брюксел), да не говорим за националисти, за консерватори, за либерали и т.н.

Истина е, че извънпарламентарната десница и въобще опонентите на Борисов нямат сравним достъп до централните медии. Но това може да бъде извинение само за  аналоговите политици. Нищо не пречи да си направят алтернативни медии и канали за влияние. Вижте колко лидери на обществено мнения има в мрежата със стотици хиляди последователи, които успяват да присъстват дори по- интензивно от Борисов в информационното пространство, при това без да разполагат с особени ресурси. За да те забележат в дигиталната ера, трябват не толкова пари, колкото интелект, бърза реакция и находчивост. Не е толкова важно на всяка цена да тикаш напред партийния етикет, това може да дойде по естествен път, чрез авторитета на хората, които формират мнения.  Главното е да се генерира интересно и стегнато съдържание, не толкова и само като реакция на текущия дневен ред, но и проактивно - като се задават темите, като налагат дебати. Това вече може да стане през социалните мрежи. 

Партиите имат по десет хиляди членове, докато мнозина в социалните мрежи имат повече последователи. Мрежите на влияние на различните инфлуенсъри не съвпадат, което прави интеграцията им практическа равностоен, ако не и превъзхождащ канал за влияние на големите политически сили и на централните медии. Миграцията от големия екран към социалните мрежи не е временен каприз, а осъзнат интерес и закономерност. Хората научават новините първо там и чак след това от емисиите на БНТ, БТВ и Нова тв. В допълнение получават и мнения, и анализи от различни страни. 

Борисов има влияние и в социалните мрежи, но потенциалът му да го разшири отвъд коренната група от служебни поддръжници, е силно ограничен. Популярността му върви със заемания пост. Няма пост, няма популярност, защото не е символ на задълбоченост или мъдрост. Със сигурност ще използва закупените скъпи софтуери за влияние през социалната мрежа, като например този, който използваха от "Кейбридж Аналитика", но едва ли ще постигне нужните резултати. Големите партии и политически центрове вече са изградили отряди от тролове, готови да водят битка за информационно надмощие. Но трудно ще са ефективни, тъй като лесно са разпознаваеми.

Традиционните партии трудно могат да родят алтернатива или да бъдат разпознати като символ на промяната, освен  в утвърдени двупартийни системи, при смяна на лидер и при гражданска активност „от долу“. България не е такава страна. Тук са нужни нови формати, послания, обединения и лидери, които да дойдат от "нищото". Ясно е, че не може да се разчита на бюджети, на достъп и комфорт от медиите. Но това е по-скоро плюс, защото развива иновативното мислене и самостоятелността. Хората искат да повярват в печеливша кауза, да чувстват, че играят за отбор, който иска да бъде шампион и ще се бори за титлата, а не за влизане в „групите“, тоест в парламента.

Ако съществуващите политически формати на извънпарламентарната опозиция не могат да представят печеливш проект, част от възможния им електорат може да потърси представителност при Божков, Цветанов, Мая или Слави, не защото ги предпочита, а защото са нови играчи с по-големи шансове.

Всеки, който има претенция да обере протестния или алтернативния вот, трябва да докаже, че може да се справи с предимствата на Борисов не в студио, а на терен, не толкова с програми и речи, колкото с реакции във всекидневни информационни битки. Дългият стаж в политиката няма особено значение, важни са харизмата, разбираемото говорене и бързите реакции. И този път избирателите ще решат за кого да гласуват не толкова въз основа на програмните документи, а след оценка за качествата и шансовете за успех на кандидатите, както и водени от собствения си интерес в битката между статуквото и нуждата от промяна.

Следва продължение