Няма по-голям майстор на "реалполитиката" от Борисов. Промяната може да дойде само от обединени от неволята политици, партии и граждани, дори и с различни възгледи.

Това написа Илиян ВАСИЛЕВ в първата част на материала си "Записки по българската промяна: 2020-а като 1990-а". Ето и продължението:

Силата на модела "Борисов" е, че налага своя наратив, постоянно сменя темата и успява да смъкне очакванията на публиката, като и да създаде илюзия за стабилност и безалтернативност. Като играеш ролята на „прост“, на неразбиращ, всички смъкват очакванията и са готови да простят неудачите и прегрешенията. На практика той царува, а не управлява. Намесва се не като част от управлението, а като върховен жрец, който раздава справедливост и разрешава спорове. Затова всички около него са виновни, но не и самият той. 

Вече никой не очаква от Борисов (още по-малко от партньора му Пеевски) визия или програмна реч като на Макрон, нито мъдри слова като от Меркел. Лидерът на ГЕРБ успя да убеди българите, че няма нужда някой да им трасира бъдещето, достатъчно е да вярват на Вожда. 

Равносметка на Борисов като управленец

Така избирателят не измерва текущото състояние спрямо предварително зададена цел или обещание, а спрямо премиерските заклинания - „голям късмет имате, че ви управлявам“, „всички правят като мен“ и т. н. Затова е хубаво да се направи равносметка на Борисов като управленец – обещано, постигнато в сравнение с другите от ЕС. Срещу постигнатото колко пари са похарчени, колко бяха чуждестранните инвестиции, колкото вътрешните, включително през бюджета, и колко от тях се реализират. Защото той нито строи магистрали, нито строи метро, нито ги финансира от собствения си джоб. Временно му е поверена ролята да разпределя ресурс и сметката за това дали е добър управленец идва именно от анализа „разходи – ползи“.

Борисов е управлявал и разпределял безпрецедентен в историята публичен ресурс, над 400 милиарда лева бюджетни разходи. Срещу тези пари трябва да оцените постигнатото и ще видите, че не е много, особено на база ефективност на вложенията. България не само е останала на дъното на ЕС, но е увеличила изоставането си спрямо тези преди нея – Румъния и Хърватия. С това не се спори. Дори Борисов не може. 

При неговото управление голямата и малката корупция се превърнаха в традиция, която изяжда всяка година между 7 и 10 милиарда лева. Сметнете си каква е сумата за всички години на неговото управление. Направи си паралелно НСО, което да пази Доган и Пеевски, като се надява утре, като падне от власт, да охранява и него. Имаме повече полиция и жандармерия, отколкото армия, и това показва коя е реалната заплаха за управлението на Борисов – вътрешният враг, онези, които го пазят (силоваците), и администрацията, която гласува за него.

Опорите на властта

Дори и при медиите, които са централната тема на неговото управление, премиерът стигна до границите на самоопровержението. Всуе се надявате, че бТВ ще стане рупор на промяната. И преди, и сега спряганата като най-гледана телевизия просто флиртува със спорадичната си опозиционност, която продава и на властта, и на публиката. Така тя доказва полезността си за Борисов, тъй като с твърдата си и откровено скучна проправителствена линия Нова тв, да не говорим за БНТ, губят аудитория, харчат много, а влиянието им пада. Утре, при избори, те ще бъдат тотално безполезни, защото мненията, които идват от екраните им, са еднотипно проправителствени. 

Друга опора на властта са работещите в държавната сфера. Ако политиците и силите против статуквото не намерят пътя към бюджетниците, ако не се обърнат към инстинктите и интересите им, а ги смятат ab initio за противници на промяната, ще си вкарат автогол. Разчитащите на бюджета имат своите споделени основания за недоволство. Техните семейства и близки също разчитат на здравната мрежа, на енергетиката, на социалната система, на медиите, на съдебната система, на общината и общинските власти, които трябва да попълнят дупките по улиците и да осигурят места в детските градини. Без базисен морал, с разпадаща се държавност, горко на гласувалите и за, и против властта.
 
Цветан Василев и Васил Божков също бяха от „бенефициентите“ на статуквото. И вместо да подкрепят свободните медии, независимия съд и демократичните сили, се опитваха да се договарят през партии. Вероятно сега пак опитват през партиите. Твърдят, че съжаляват, уж  са поумнели, но се провалиха на основния тест за интелигентност – как превантивно да опазят бизнеса и парите си.

Една част от кохортата около властта не може да бъде спечелена, особено партийните назначенци, които знаят, че извън модела "Борисов" нямаш шанс.

Имат значение и посланията, и диалогът с електората на ГЕРБ, който съзнава безпътицата и се надява да настъпят промени. Колкото и да хваща дикиш „борбата с комунистите“ или страхът от дестабилизация, които новият цар Ивайло насажда, хората не са глупави. Промяната на статуквото е неотменимо условие за по-нататъшния ни прогрес след 12 години управление.

Левски, Ботев, Раковски, Стамболов и другите също са отрицавали статуквото и са дестабилизирали султана. И слава богу, че със саможертвата си са постигнали Промяната чрез Освобождение.

Друга опора на властта освен „бюджетниците“ е не просто ъндерграундът, а общите мрежи между престъпност и власт. 

Аверите от СИК и ВИС днес са "достойни" бизнесмени с легитимни доходи и почти изпран имидж. Продължават да прекрачват законите, но никой не фокусира публичното внимание върху тях, прокурорите не ги разследват. Концесиите им, както и огромната перачница на пари през хотели и заведения, им дават възможност да реализират основните си доходи от „съпътстващ“ криминален бизнес. Ако Борисов е притеснен, че мутренското ни Черноморие не привлича българските туристи, които масово се изнасят към Гърция, трябва да се взре в себе си. Видов ден дойде.

Бившите и настоящите представители на ъндерграунда, с малки изключения, така и не развиха умения да изграждат бизнес, който може да се конкурира. Останаха си подизпълнители на „генералите“ от МВР и ДС. Схемата не е измислена от Борисов, той просто я наследи и доразви като първи представител на ъндерграунда във властта. 

Не може да се очаква, че тези престъпни мрежи няма да се използват и този път, за да съхранят статуквото. Но всичко си има край и граници. Новите легитимни бизнесмени ще търсят да се договорят с всеки следващ с шанс да управлява. Пък и да не се заблуждаваме, „генералите“ вече търсят подмяната на Борисов. Прекалено дълго се застоя.

Негласуващите като ресурс

Вероятно решаващ ресурс на промяната са негласуващите.  

Целият модел на управление зависи от изолацията на значителната маса от избиратели и тяхната устойчива пасивност. Не съм сигурен, че уроците от миналото са разбрани, но ето един - новите проекти имат по-голям шанс да активират този спящ вот, най-важния балансьор в българската политика. Една част със сигурност може да бъде привлечена от електронното гласуване, което обаче е малко вероятно да се случи. Неслучайно се страхуват от масов вот зад граница и от мързеливия зад компютъра.

Машинното гласуване не води до радикална промяна, но ограничава шансовете за игри с бюлетини, протоколи и купен вот. За съжаление най-достъпната форма – гласуването по поща, не е сред опциите.

Пасивността на младите избиратели е особено тревожна. При тях не става само с пряка агитация или внушения, че имат дълг и демокрацията е в опасност. Те не са живели при тоталитарното общество и възприемат случващото се за нормално. 

Важен е наративът за това какво ще се случва с тях, с децата им, с България. Какви ще са последиците от негласуването? Вярвам, че те могат да бъдат ангажирани през социалните мрежи. 

Ако успеем да активираме дори една трета от този спящ вот и се вдигне активността до 55-60 процента, вече е направена важната крачка към промяната. 

Четвъртият ресурс на промяната е нормалният бизнес, който също пасуваше до скоро. Той разбра, че не може да разчита на справедливост, на съд, защото схемата на Пеевски и Борисов изобщо не включва нормално съдебно разбирателство, всичко се решава по схемата "прокуратура – ОПГ – КПКОНПИ - Специализиран съд".

Контактувам с много бизнесмени и за пръв път има толкова широка и споделена тревога, че вече няма правила, всичко се определя от Пеевски. Видяхте какво се случи на "Еврохолд", един нормален и успешен бизнес. Познавам ги. Стоят извън политиката и партиите. 

Мнозина от богатите просто няма какво да губят. Битката им е „искрена и лична“ още в момента, в който прокуратурата започна да рекетира като арестува съпруги, деца, родители.

Ще кажете - какво ни пука за това, че едни нови олигарси атакуват старите и им вземат бизнеса? Какъв по-голям сеир от това?

Проблемът е, че вместо държавата и данъкоплатците да получат своето, през държавните институции се заграбват и преразпределят частни и лични активи. Държавата си остава все така бедна. Отнетият ресурс от произвеждащия бизнес няма да генерира нов брутен вътрешен продукт, а ще отиде за разпределение и потребление от паразитната класа. 

Пеевски не взе Националната лотария от Божков, защото е много загрижен за нарушените права на семейство Найденови, още по-малко, за да лекува зависимостта на хората от хазарта, а защото има личен интерес - чрез контрола си на входа и на изхода на държавната лотария да превърне човешките слабости в лично богатство.

След държавната петролна компания, държавния енергиен холдинг, ще дойде, както Бойко Ноев предупреди, и държавен оръжеен холдинг.  

И там ще има изгонени бизнесмени. За да се контролират кешовите потоци в този бизнес и за да могат Пеевски и Борисов заедно с близките им оръжейни олигарси да се договарят с руските лидери какво може и не може да се изнася и за кои пазари.

С покупката на правата върху акциите на Първа инвестиционна банка „хунтата“ подпомогна за пореден път конкретни акционери уж в името на националната цел да влезем в Еврозоната. ПИБ е системната банка на статуквото. Тя държи тайните на управляващия елит, в нея потъват дълговете и греховете на избраните, включително на Пеевски. Статуквото има нужда от ПИБ в еврозоната с тези собственици, не с държавата като собственик.

Разбирателство на противоречиви сили и хора

Потенциален може да е подход и за разбирателство, поне на минимална база, на сили и хора, дори такива, които до скоро приемахме като противоречиви. Включително като се играе с разминаванията между тях и се води диалог с членовете и симпатизанти на ГЕРБ по темите какво следва след Борисов и може ли ГЕРБ без Пеевски. (Познавам такива хора, на които им е писнало да разследват, а след това да им обясняват, че този е "наш човек". Проблемът е, че този път трябва да ти повярват, че няма да бъдеш следващият със закрити зони за правосъдие.)

Да се води "реалполитика", в която, преди да критикуваш, преди да казваш "никога", си оставаш в постоянна готовност за диалог, за всякакви мостове и съюзи. Водещ е мотивът да спечелиш състезанието, като от отделните слаби единици съставиш критичната маса на сила и влияние, която може да предизвика и да наложи промяната в рамките на твоите базови ценности – борбата с корупцията, деолигархизацията на икономиката и политическия живот, свободата на медиите, върховенството на закона, ЕС и НАТО.  Няма нужда от йерархии, мрежите вършат чудесна работа.

Нямам илюзии, че в момента, в който десен политик или демократ заговори за аналогична на Борисовата „реалполитика" и за подобни действия, веднага няма да бъде нападнат от властта и нейните рупори. Атаките винаги идват от кохортата на Борисов, която играе на тънката струна на морала, на принципите и ценностите на демокрацията, върху носталгията по миналото и най-вече върху несвършената работа в прехода, върху липсата на лустрация, на забраната на БКП и т.н.

И се получава парадокс - именно затъналите в грях и поквара, безпринципните и идейно безчестните, за които няма граници на предателство и компромис, остават на власт, докато подизпълнителите ми се опитват да бъдат морални ментори и се нахвърлят с неистово отрицание върху всеки, който заговори за прагматично взаимодействие, което може да роди „малки победи" (Пример - успехът с взаимодействието при избора на районните кметове на ДБ в София на втори тур).

Горд съм, че на местните избори призовах да се гласува на принципа "всички срещу кандидата на статуквото". Няма особен проблем, че подобни политици и действия и сега могат да бъдат и ще бъдат заклеймени, когато се говори за взаимодействие с "чалгаря" Слави, с "корупционера" Цветанов, с "убиеца" Божков и т. н. Факт е, че Слави залага на популярността си и на попфолка, но само отчаян наивник може да вярва, че можеш да победиш народен тип политик и краен популист с класическа музика. Затова Слави има своята подкрепа, която в никакъв случай не е взета от "Демократична България".

Да, Цветанов, действително е главното лице на санкционираната корупция по казуса "Апартаментгейт". Беше оневинен от същата тази прокуратура на Пеевски точно навреме, за да си направи политически проект. Но да познавате случайно човек, който да е по-вътре в партията ГЕРБ, която е като мафиотско съзаклятие? Полезно ли е да поддържате контакти и взаимодействие с него не само по атлантическите теми, но и по противодействието на статуквото на тази тема? Не е задължително да му вярвате, просто помнете принципа на Рейгън "Доверявай, но проверявай". Той също е изпаднал в немилост член на мафията.

Или Васил Божков. Вярвате ли на историята му, че си е плащал редовно рекет? Или на тъпите обяснения със старото телефонче и кирилицата? Не е наша с вас работа дали да вярваме или не на обвиненията, особено когато са от заинтересовано лице. Това е дело на прокуратурата. Да бъдат така добри да вкарат доказателствата в съда и там да се прецени кой булка, който сват, кой на булката брат.

Не се заблуждавайте. В българската политика по-голямата част от драматургичното действие се развива зад кадър, извън официалните институции на властта – парламент, правителство, президент. 

Не, не съм наивник. Във всеки момент зад кадър може да вървят някакви договорки. Но моделът на властта е циничен и егоистичен, не остава място за слабия, за изолирания, за стерилния. Сега той не може да побере всички. Затова и се скараха. Пеевски е най-силният. Той може да нареди на Гешев да снеме обвиненията срещу Цветанов, Борисов може да остави Цветанов да се прави на алтернатива за герберисти, за да не отплават тези гласове към "Демократична България". Убеден съм обаче, че ерозията в отношенията между Борисов и Пеевски е необратима, но съм убеден, че не могат да контролират всички аспекти в тази ерозия на доверието помежду им. Борисов премина всички мислими и немислими граници на морал и приличие, след като сключи съюза с Пеевски. Тандемът между политически "канибали" не може да бъде устойчив. Рано или късно дебненето ще приключи. Въпрос на време е кой ще мигне пръв и ще посегне към кобура.

Няма друга по-важна задача от намирането на формулата за блокиране на достъпа им до спечелването на властта, за да се сложи край на модел, който е проклятие, който спира развитието ни, защото ако не сторим това, нито ще влезем в Шенген, нито в Еврозоната, нито ще се откъснем от последното място в ЕС. А още по-малко ще спрем демографската деградация. 

Ако търсите гаранция, че няма да бъдете излъгани и поради това оставате пасивни, значи неусетно сте станали актив на статуквото и пасив на промяната. Това мислене и поведение е лукс във време на върховно изпитание за българската държавност.

Трябва да осигурим оцеляването на демокрацията, разделението на властите и върховенството на закона.