След месеци на изпитание за всички нас повече от всякога можем да кажем „заслужих си лятната почивка“, но следва въпросът – къде. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Има поне няколко верни отговора.

Добрият стар къмпинг

В тесен кръг, навън, сред природа, с осигурено легло с чаршафи, с течаща вода и електричество.

Това е добрият стар къмпинг, който мнозина са виждали само от снимките на нашумелия преди няколко години сайт „Спомени от Народната република“.

COVID-19 кризата, с всичко лошо, което донесе за сектор „Туризъм“, все пак донесе и нещо положително – възможността за реабилитация на този вид почивка. Хората, които са виждали къмпинг само на картинка, сега имат шанс да установят, че нещата са се променили в положителна посока спрямо времената на Народната република. Както при големите курорти и хотелите къмпингите у нас също са в конкуренция и собствениците им търсят начини да подобрят условията, без да се отнема от очарованието на почивката сред природата. Има обаче още много какво да се желае, но за това по-късно.

Предимствата на къмпинга са много и без да се налага да търсим алтернативни на хотела начини на почивка заради – в случая – социалната дистанция. Обикновено са разположени в горите около плажовете и са на пешеходно разстояние до ивицата. Предлагат настаняване както в бунгало, така и в каравана или палатка. Цените варират според вида и местата на самото място за настаняване, както и според „екстрите“.

Да, не е задължително бунгалото да тече при дъжд и да спите на легло с пружина и раиран дюшек. Така например най-скъпите бунгала в един от бутиковите и харесвани къмпинги по Южното Черноморие са тези, които представляват „апартамент с три спални, баня и тоалетна, оборудвана кухня, сателитна телевизия, интернет и климатик“ срещу 120 лева на вечер.

Масово цената на каравана или кемпер със самостоятелен санитарен възел, хладилник, интернет, телевизор и сателит, с 3 или 4 легла, т.е. за едно средностатистическо семейство, е между 40 и 90 лева за ден (в зависимост от локацията, като традиционно на север цените са по-ниски). Или както и да го погледнеш – все е по-евтино от хотел.

Всеки уважаващ себе си къмпинг разполага и с магазин, ресторант, бар в близост, така че спокойно можете да редувате пържолите, които сте си изпекли за вечеря на скарата пред бунгалото, с готвена супа за обяд. Или да изпиете една студена бира „на маса“, вместо да разнасяте хладилната чанта на плажа.

Най-големият бонус на къмпинга обаче си остават дистанцията и природата.

Проблемите – малко са

Българските къмпинги страдат обаче от редица пороци, най-големият от които е, че са твърде малко. Да се „уредиш“ за каравана означава да планираш почивката още през зимата. Повечето къмпинги у нас отварят за резервации още през март, а някои дори през февруари.

Една от основните причини е, че години наред, особено след строителния бум от 2008-а, предпочитани за вложения станаха хотелските комплекси.

През миналата година „Евростат“ излезе с шокиращи данни за България – че през 2017-а регламентираните къмпинги у нас са едва девет. По отношение на съотношението на нощувките, прекарани в къмпинг, и тези, прекарани в хотел, данните също са фрапиращи – 58 340 в къмпинг срещу 26 054 096 в хотел.

Това според „Евростат“ е под 1% от всички реализирани ваканционни нощувки при среден процент за Европейския съюз 12 на сто.

Данните към днешна дата според Националния туристически регистър към Министерството на туризма показват общо 42 категоризирани като къмпинги места (54 са по регистър, но има и такива с изтекла категоризация). В общия брой влизат къмпинги на територията на цялата страна, не само по морето. Те обаче също са крайно недостатъчно предвид интереса към този вид почивка, който, очаква се, ще се увеличи с COVID-19 и след пандемията.

Преди четири години се въведоха конкретни изисквания за размер на площта, необходима за палатки, каравани и кемпери, изграждането на алейна мрежа, електричество, санитарно-хигиенни сгради, достъпни и за хора с увреждания, наличието на заведения, магазини и друга инфраструктура. Страховете тогава бяха, че предвид изискванията и необходимите финансови ресурси няма да има интерес за инвестиции в къмпинги. Много от тях обаче са категоризирани след 2016-а, така че тази прогноза не се сбъдна. Но е факт, че те остават твърде малко на фона на търсенето. Връщайки се към горепосочените данни на „Евростат“, дори и през 2017 г. къмпингите в останалите европейски държави са били в пъти повече (хиляди) от нашите 42 към 2020-а.

Свободното къмпингуване

Караваната или бунгалото, разбира се, не са единственият начин да се върнем „назад към природата“, по популярната фраза на Жан-Жак Русо, макар и използвана не в същия контекст. Спорно от години е т.нар. свободно или диво къмпингуване, а е спорно, защото остава все така нерегламентирано, което поражда напрежение между къмпингуващите, частните собственици на земи край плажовете, местната и централната власт и инвеститорите в поредните ваканционни селища.

Все пак любителите на палатките и живота на открито успяха да отвоюват три плажа, които бяха определени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие като плажове за природосъобразен туризъм – Иракли, Карадере и Корал. Макар инвестиционните намерения там никога да не са спирали, към днешна дата това остават едни от най-популярните диви ивици за разпъване на палатка. А какво по-добро социално дистанциране от това.

Ако се върнем пак към спомените от Народната република, то отново ще открием редица разлики. Къмпинг оборудването става все по-модерно и позволява удобства, близки до домашните, но под звездите. На пазара се предлагат стотици видове палатки с хиляди милиметри воден стълб (водният стълб указва най-общо водоустойчивостта, б.а.) във всякакви размери – със стаи и преддверия за багажа. Предлагат се чували, шалтета, соларни душове, барбекюта, бензинови и газови котлони, помпи за вода, контейнери за вода, маси, столове, челници, фенери, шезлонги, хамаци, тенти, комарници, шатри, паравани, преносими химически тоалетни, преносими кухненски мивки, легени с отводнители, пречистващи филтри за вода, хладилни чанти и... последният да затвори вратата. Всичко това преносимо, портативно, сгъваемо – за удобство. Единственото, което ви остава да направите, е да напазарувате месото и зеленчуците и да си съберете малко изсъхнали клони за лагерния огън. От всички видове туризъм свободното къмпингуване може би е най-близо до социалното дистанциране. Защото и морето/планината/язовирът, и плажът, и звездите са ваши.

Наемането на кемпер също е вариант за социално дистанциране. Този вид почивка позволява и мобилност – особено ако сте решили да посетите повече места за краткия отпуск. Това начинание обаче излиза скъпо. Най-ниските цени за ден наем, и то извън активния сезон, започват от 200 лева.

С гостите в къща за гости

Палатки, каравани, бунгала, кемпери не са по вкуса на всеки, но това не означава, че хотелът все така няма алтернатива. Тук идва мястото на къщите за гости, които също могат да осигурят търсената физическа дистанция.

За разлика от къмпингите къщите за гости у нас са няколко хиляди. Категоризирани като такива са били 4370, като част от тях вече са с прекратена дейност или подлежат на пререгистрация. Плюсовете на къщите за гости са много – особено в настоящата ситуация.

Първо: предлагат социална дистанция. В тях могат да се настанят семейства или приятелски семейства или компании, които така или иначе контактуват помежду си. Различните къщи от този тип предлагат различен брой легла, като средно са около 10-15, но има и такива, в които местата са 4 до 8.

Второ: разпростират се на територията на цялата страна. Макар и масово хората да се отправят към морето за летния си отпуск, не са малко и тези, които предпочитат планината, язовира, реката или малкото селце или градче.

Трето, но не по важност: изборът на къща за гости подпомага малкия, обикновено семеен бизнес.

В къщата за гости сте си като на вилата, която нямате. И често с басейна, зелената морава, хамака и камината (които при нормални условия също нямате).

Справка на сп. „Клуб Z“ в специализираните сайтове за резервации на къщи за гости показва, че много от собствениците са решили да приложат нова ценова политика за сезон 2020 – сумите са свалени надолу с по минимум 50 лева, а на места и с до 200 лева (за цели вили). Цените, разбира се, варират според мястото, вида на къщата, „екстрите“, броя на леглата, изискванията за минимален брой нощувки – там, където ги има. Но в най-масовия случай една нощувка в такава къща излиза на човек около 20-30 лева.

Изискванията – хигиена, хигиена и пак хигиена

Къмпинг или къща за гости пред хотел не означава, че хигиенните изисквания заради COVID-19 са занижени. Напротив. Малко след отмяната на извънредното положение Министерството на туризма публикува указания за функциониране на местата за настаняване и заведенията в настоящата ситуация. Това означава всички места, категоризирани като туристически обекти по закон, не само хотелите.

Туристическите обекти ще трябва да са изготвили план за действие, като в него трябва да се определи екип от хора за бърза реакция, както и отделно помещение, в случай че някой от гостите покаже симптоми на коронавирус.

Трябва да бъдат хигиенизирани и дезинфекцирани редовно помещенията, както и най-често докосваните споделени обекти – като дръжки на врати, столове, маси. Трябва да има осигурени маски както за персонала, така и за гостите при нужда. Препоръчва се да не се използват климатици, като е доказано, че вирусът се разпространява бързо през климатичната система – а добрият стар вентилатор. Трябва да има и поставени дозатори с дезинфектанти при местата, на които обичайно се събират повече хора – като регистратури и рецепции и санитарни възли например.

Нагласите

Както е известно, правителството многократно излиза с призиви тази година да изберем България за лятната си почивка независимо от отпадането на 14-дневната карантина при завръщане в страната. Туристическият бранш е и вероятно ще остане и след края на сезона най-засегнат от COVID кризата.

Бяха направени и някои постъпки в посока привличане на българите, специално по морето – като например минимум 50-процентно намаление на цените на чадърите и шезлонгите спрямо миналогодишните или спрямо максимално заложените в договорите между Министерството на туризма и концесионерите и наемателите. В резултат масово цените на плажните принадлежности това лято ще са около 3-4 лева, без да се намалява площта на свободната зона.

Още през май социологическите агенции започнаха да мерят нагласите на българите за почивка у нас. Така например „Галъп интернешънъл“ регистрира „туристически патриотизъм“. 81% смятат, че в тези трудни времена трябва да се подкрепи българският туризъм, като изберем да ползваме неговите услуги. Сред онези, които продължават да обмислят почивка това лято, структурата на плановете се променя видимо в полза на българските дестинации – сочи още изследването (виж стр. ... тук да сложим страницата, на която започва текстът на Първан Симеонов).

Свое проучване направи и специализираната къмпинг платформа camping.bg. То e проведено от 11 до 16 май чрез онлайн допитване. В анкетата са взели участие общо 302 души. Мнозинството от тях, или 59% са на възраст между 31 и 45 години, половината живеят в София, а над 1/3 са от областен град.

На въпроса „Ще промени ли коронавирусът плановете ви за почивка това лято?“ 55% от запитаните отговарят положително. Въпреки това 94 на сто от респондентите споделят, че няма да се откажат от почивка на къмпинг в България или в чужбина.

„Те са на мнение, че този тип почивка е по-безопасна алтернатива от традиционния туризъм в закрити места за настаняване“, отчитат от camping.bg.

61 на сто са посочили с „категорично да“ на въпроса смятате ли, че къмпинг туризмът е по-добра и по-безопасна форма на почивка това лято. Други 33% са отговорили „по-скоро да“.

А вие от кои сте?

---

Този текст е публикуван в новия брой на сп. "Клуб Z", който от днес е на пазара. Можете да го намерите ТУК.